29 Март 2024петък06:42 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Белетристика

В сянката на самолетоносача

Разказ от Златимир Коларов

/ брой: 23

автор:Дума

visibility 629

"The 3rd of November 2017, San Diego - California/USA. 11.05 a.m.
Place: The quae of the Sea port village.
Object: Midway..."


Ако бях военен, така щях да започна разказа си за самолетоносача Midway, акостирал задълго поради "пенсиониране" на кея на пристанището на малкото крайбрежно селище на Сан Диего, отдавна влязло в пределите на града.

"305 метра дължина
79 метра ширина
610 метра котвена верига
212 000 конски сили
69 000 тона тегло
2000 каюти
2000 електрични мотори
1500 телефона..."

И още:

"12 900 000 литра горивен капацитет
378 500 литра дневен разход на гориво
984 литра гориво за миля (1,5.... метра)..."
 
Ако бях пристрастен към цифри и факти, т.е. статистик, така щях да продължа разказа си за Midway.

"10 тона храна дневно (всеки ден!), в тях:
13 500 сервирани порции
3000 картофени гарнитури
1000 филии хляб
2041 килограма телешко, когато е поръчано
500 порции баница или пай..."

Ако бях кулинар, така щях да продължа разказа за Midway след статистика.

"1945 - конструиран като най-големия боен кораб в света за десетилетието
1946 - първият боен кораб, действал като ледоразбивач в Арктика
1947 - единственото дотогава успешно изстрелване на немските ракети V-2 от кораб
1963 - първото успешно акостиране на бряг чрез използване на технологията "автопилот"
1965 - първото сваляне на самолет МИГ от пилотите на Midway във войната във Виетнам
1973 - последното сваляне на самолет МИГ от пилотите на Midway във войната във Виетнам
1975 - евакуация и спасяване на 3073 бежанци и емигранти от Сайгон
1991 - флагман на въздушните операции в Персийския залив по време на операцията "Пустинна буря"
1992 - акостиране в San Diegо, Cаlifornia
2004 - обявен като USS Midway Museum
2010 - посетен дотогава от 5 000 000 посетители
2012 - първият военноморски музей, посетен от 1 000 000 посетители годишно..."

Ако бях историк, така щях да опиша самолетоносача Midway. Но тъй като съм лекар и не се интересувам нито от мощност и размери на двигатели, нито от кулинария или дати, а от хора, ще посоча:

"Екипаж - 4500 души
600 инженери
60 готвачи
200 летци
5 лекари
3 зъболекари
40 капитани..."

И без да съм финансист, ще подчертая цената:

"90 000 000 US долара при построяването
260 000 000 US долара поддръжка за периода 1966-1970..."

И продължавам да си мисля като лекар и човек:
Една стоманена крепост за убиване. На хора! Един малък град от Средния Запад, качен на тази крепост, заедно с обслужващия персонал, с лекарите и зъболекарите. Без жените, старците и децата. С тях градът би надскочил 15 000 жители, т.е. мъжете от кораба, които биха се грижили с труда си за тези 15 000 човека - да ги хранят, обличат, да плащат таксите им за колежи и университети, да ги закрилят... Да си заработят 10-те тона храна всеки ден, плюс храната на своите близки и да творят блага за обществото. Вместо "до орат и сеят нивата всеки ден, да плевят и жънат, да носят зърното вечер вкъщи, жените им да опекат хляба и да го дадат на старите и на децата", те стрелят и убиват, за да защитят мира - нагледен пример за пълния абсурд на латинската поговорка "Si vis pacem, para bellum", в превод "Искаш ли мир, готви се за война". С вложените пари колко старчески и детски домове могат да се издържат, колко помощи и храна за бедни и гладни в Африка, в Азия, в целия свят! Това за един самолетоносач, а средствата, които се трошат за военни нужди в целия свят, от всички страни - за наземни, подводни и космически военни програми? Не ми го побира съзнанието за какви средства става дума. Убеден съм, че ако тези пари се вложат в градивни цели, светът ще се отърси от мизерията, глада и болестите, светът ще бъде друг... - тези мисли ме връхлитаха, докато разглеждахме с жена ми USS Midway Museum на посочения в началото на разказа 3-ти ноември 2017 г.
Видяхме летищната площадка, командната кула, трите палуби на кораба с хангара за самолетите, помещенията за ракетите и бомбите, каютите за пилотите и редовите войници, за капитаните и адмирала, заседателната зала, кухнята, лекарския и зъболекарския кабинет, залите за почивка, оборудването... Корабът имаше всичко нужно за живот, но в къща от стомана, под непрекъснатия прицел на неприятелските подводници, кораби и самолети.
Четири години преди това с жена ми разгледахме на съседен кей съветска подводница, която е плавала под водите около Сан Диего, подарена от руснаците при затоплянето на отношенията между бившия Съветски съюз и Щатите - друг дом от стомана, за други няколко хиляди мъже, които също вместо да "сеят зърно", кладят война, за да опазят мира в света, както тръбеше пропагандата с еднакъв бяс от двете страни на Желязната завеса, от двата военни лагера тогава. И тя под прицел на неприятелски подводници и кораби.
Всеки път, като чуя пропагандното грачене, че тезата за мира е уникална и благородна, подета с еднаква сила от двете страни на фронтовата линия, си спомням баба ми Райна, Бог да я прости, която по подобен повод цитираше приказка от Петко Р. Славейков, която завършва с "каквото куку, такова пипи" (става дума за пилета, а не за кукувци-политици и кукувци-военни - марионетки в лапите на военнопромишления потенциал на своите страни).
По палубата покрай нас се разхождаха, прегръщаха и целуваха млади хора, родители с деца, туристи като нас от всякакви народности и раси, японци, които щракаха с фотоапаратите си неспирно, нехаещи, че мирът е застрашен, че да го опазиш, трябва да се готвиш за война... Хората се радваха на топлия ден, на слънчевите отблясъци по морската вода, на чайките, които кръжаха над корабната кула, на делфините, които за момент описаха дъга над водата и изчезнаха задълго, на кафето и кроасаните в няколкото кафенета в задната част на кораба, на живота...
Слязохме по мостика, слънцето бе минало зенита, на кея се очертаваше широка сянка от задната палуба на кораба. В прохладата й седеше шестдесетина годишен мъж в инвалидна количка и избеляла военна униформа, с коси до раменете и отрязан над коляното десен крак. Остатъкът от крака му бе обут в сив плетен чорап. Пред количката бе оставил войнишкото си кепе с няколко монети и банкноти. На гърдите си бе закачил потъмнял медал и широк картон с надпис "Help military vet" ("Помогнете на ветерана от войната"), изписан с флумастер с разкривени черни букви. До него друг military vet също с отрязан десен крак над коляното и също в избеляла военна униформа, но без медал, свиреше на електрическа китара и подскачаше на пружиниращата си протеза, обута с лачена обувка като здравия му крак.
Пуснах няколко монети в кепето на войника. Той ми благодари с прегракнал от тютюна глас, аз му кимнах. С жена ми излязохме от сянката на самолетоносача и тръгнахме по крайбрежната алея. Звукът на китарата бавно заглъхваше зад нас.



Златимир КОЛАРОВ е роден през 1954 г. в София в семейство на лекари. Семеен е, жена му е кинорежисьор, има един син.
През 1980 г. завършва медицина в София и десет години работи в Бяла Слатина, Пазарджик и Пловдив като лекар и асистент по Вътрешни болести. Понастоящем е професор към Клиниката по ревматология на Медицинския университет-София.
Автор и съавтор е на повече от 550 научни труда, публикувани и изнесени на научни форуми в страната и чужбина, на 30 научнопопулярни книги и брошури за пациенти, на 12 художествени, 1 публицистична, 4 научнопопулярни и 1 историко-изследователска книга, на 2 сценария за игрални и 11 за документални филма и множество литературни публикации в ежедневници и литературни издания. Освен автор на сценариите, той е и продуцент на повечето от филмите.
Член е на Съюза на учените в България, на Съюза на българските писателите, на Съюза на българските филмови дейци, секция "Драматурзи" и на Съюза на журналистите в България, главен редактор на сп. "Топмедика", заместник главен редактор на сп. "Ревматология" и сп. "Съвременна медицина".
Носител на 12 национални награди и номинации като лекар и преподавател, 13 награди за белетристични, 6 за кинотворби и 1 международна награда за игралния филм "Пътят към върха".

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ