Европрограмата за наука проходи като пате в калчища

След години чакане най-сетне три научни проекта за изграждане на центрове за върхови постижения ще бъдат финансирани от оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020" (ОПНОИР). Те са одобрени от изпълнителната агенция към министър Красимир Вълчев, която управлява програмата. Това се случва фактически на петата година от нейното начало след множество перипетии в МОН, започнали с куп нарушения през 2016 г. при министър Меглена Кунева, които бяха установени от одит на Европейската комисия.

Забавянето след това продължи

вече при министър Вълчев заради проблемите с подбора на оценители, за които ДУМА писа много пъти подробно. При служебния министър Николай Денков бе обявен международен конкурс за висококомпетентни в науката оценители, а не подбрани от частна фирма и при крайно занижени критерии, както това бе предвидено при Кунева. С помощта на ВАС обаче процедурата бе върната към модела на Кунева и това предизвика допълнително забавяне. След това МОН по неизвестни причини забави твърде много сключването на договор с фирмата за подбор на оценители, после се извърши оценяването и така цялата дейност бе докарана до сегашния февруари.
 Както ДУМА съобщи вчера, трите проекта са били класирани от оценителна комисия, като оценяването е в точки. За да бъде класиран един проект, той трябва да получи поне 70 точки, от които поне 49 точки трябва да бъдат набрани по компонентата за качество.
Проектът, който ще получи най-много средства - около 69,2 млн. лв., е на Института по обща и неорганична химия в БАН и е за създаване на Център по мехатроника и чисти технологии. Той е оценен с 86,5 точки. Одобрен е също проект на Софийския университет за изглаждане на център за върхови постижения "Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото". Той ще бъде финансиран с 29,8 млн. лв. и е получил най-високата оценка сред всички проекти - 97,18 точки. Третият, предложен за финансиране проект, е в областта на новите технологии в креативните и рекреативните индустрии. Той е на консорциум "Наследство БГ" чрез водеща организация пак на Софийския университет. Бъдещият център ще се нарича също "Наследство БГ" и включва дигитализация на културните ценности на страната. Той ще бъде финансиран с 29,79 млн. лв., а е оценен със 72,38 точки. И в трите проекта освен водещата организация участват и

множество партньорски научни организации

- вузове и научни институти. Няма одобрен проект в областта на индустрията за здравословен живот и биотехнологиите.
Точно едно такова партньорство провали друг проект на Софийския университет - за изграждане на център за персонализация на трансплантациите на органи, тъкани и клетки. Проектът е един от 4-те, които са отхвърлени от управляващата агенция. Но историята около него поражда куп въпроси. В проекта като партньор участва Университетската болница "Лозенец" (правителствена болница). Обаче финансирането на проектите в тази част на ОПНОИР е 100% европейско и по тази причина не се допуска участие на търговски дружества, каквито са болниците. Финансиране на търговско дружество не се допуска по програмата, защото ще е  нерегламентирана държавна помощ. Пита се защо този проект не е бил отхвърлен още от комисията в МОН за проверка на административното съответствие на правилата, ами е пуснат за оценяване по същество? И дали затова огласяването на резултатите от оценяването беше забавено с два месеца през 2017 г.? При самото оценяване проектът е получил достатъчно много точки, за да бъде одобрен - 87,44 т. Когато е стигнал до одобряването в агенцията обаче, очевидно някой се е усетил, че ако бъде приет за финансиране, първият одит от Еврокомисията ще установи нарушението и може да бъдат спрени парите.

Затова се изнамира смехотворен и формален мотив

та да бъде отхвърлен. Както помним, в края на декември м.г. Министерският съвет отне от СУ сграда за медицинския му факултет "поради отпаднала необходимост" и я даде на ВСС. Избухна скандал, СУ заплаши с протест и на фона на започващото председателство МС скоропостижно го компенсира със сградата на Професионалната гимназия по облекло в Лозенец. Тя пък не може да излезе оттам, а самата сграда се оказа обещана преди това на френското посолство. За зла беда, сградата, която МС отне от болница "Лозенец", фигурира в проекта на СУ, а вече не е негова. И на това основание агенцията не го одобрява за финансиране. И какво ни казва всъщност агенцията? Казва ни, че първо МОН пак е нарушило правилата и неправомерно е допуснало търговско дружество до оценяване, дават му висока оценка, а после за замазване на работата агенцията отхвърля проекта, като използва игричките на Министерския съвет с купчина тухли.
От МОН непрекъснато уверяваха, че всичко около европрограмата ще е прозрачно, но въпроси поражда и друг отхвърлен проект - на Университета за хранителни технологии в Пловдив за изграждане на Център за храни и биотехнологии за здраве. Той е оценен с обща оценка 75,74 точки, т.е. достатъчно, за да бъде предложен за финансиране.  Мотивът за отхвърлянето му обаче е, че по компонентата за качество вместо необходимите 49 точки е оценен с... 48.44 точки. Не му достигат едни 0,6 точки. Такава малка разлика, и то само по една от компонентите при оценяването и при достатъчен общ брой точки, създава съмнението, че някой просто е решил на този университет да не се дадат пари.
Съвсем неясна е работата около един друг проект, посочен от агенцията като резервен. Той е в областта на информатиката и комуникационните технологии, подаден е от Института по информационни и комуникационни технологии в БАН и кандидатства за 29,8 млн. лв. Оценката на този проект е много висока - цели 91,28 точки. За него не е стигнало финансирането, обясняват от агенцията. Не е ясно защо проект, който е втори според оценката си, отпада като резерва, а други с по-малко точки са одобрени за финансиране. Пак въпрос към темата за прозрачността. От агенцията съобщават, че след като бъдат сключени договорите с одобрените кандидати, ако останел финансов ресурс, може да бъде финансиран и т.нар. резервен проект. По принцип в ОПНОИР за изграждането на 4 центъра за върхови постижения са предвидени общо 150 млн. лв. Засега, както виждаме, са одобрени три за около 129 млн. лв. общо.
 Отделно в частта за наука ОПНОИР предвижда изграждането и на 8 т.нар. центрове за компетентност с общо финансиране 200 млн. лв. За тях оценяването още не е обявено и според изпълнителния директор на управляващата агенция Кирил Гератлиев най-вероятно е някъде през март да стане ясно кои от кандидатствалите проекти ще бъдат одобрени.
Два са проблемите, които могат да възникнат, след като най-сетне стартираха процедурите в частта за наука на ОПНОИР. Първият е, че според правилата, в края на 2018 г. трябва да бъдат усвоени около 100 млн. лв. за научните центрове. А след като договорите за центровете за върхови постижения вероятно ще бъдат сключени през февруари, а тези за центровете за компетентност - неизвестно кога, не е ясно как авторите на проектите ще успеят да усвоят парите, че и да ги отчетат пред Еврокомисията до края на годината.
Вторият проблем е, че, както каза и самият Гератлиев неотдавна, новата агенция още не е одобрена от Еврокомисията като управляващ орган. По думите му, това е вероятно да стане през този месец. Проблемът възникна, защото от времето на Кунева, когато Красимир Вълчев бе главен секретар на министерството, служители в МОН ръководят проекти по ОПНОИР в частта за образование. А управляващ орган на програмата бе дирекция в МОН.

Одитът на Еврокомисията

през есента на 2016 г. видя в това конфликт на интереси и поиска управлението и получаването на парите да бъдат разделени. Служебният министър Николай Денков договори с ЕК вариант парите за образоване да се прехвърлят от министерството към вузове и регионалните управления по образованието. Но министър Вълчев предпочете обратното - реши да извади от МОН управляващия орган. Така се стигна до създаването на новата агенция, което пък допълнително забави сроковете по програмата. Агенцията обаче е пряко подчинена на министъра и ако Еврокомисията, не дай боже, не приеме този вариант, това създава риск за получаването на парите от Брюксел по цялата програма. Но според правилата, авторите на проекти, които вече има сключени договори за тях, няма да загубят средства - те ще бъдат платени от държавния бюджет.
Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли от начина, по който в България се решават въпроси, твърде важни и за самата наука, и за държавата, и за хората в нея.