Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Февруари 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Васил Антонов:

Време е парламентът да даде ход на проекта АЕЦ "Белене"

Най-важно е да има ясна и категорична позиция за изграждането на втората ядрена централа, казва народният представител от "БСП за България"

Юлия Кулинска

5. Февруари 2018 , брой: 24   1140   0
Снимка


Народните представители от ПГ на "БСП за България" в 44-то НС Таско Ерменков, Иван Генов и Васил Антонов предстои да отправят питане към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно енергийната стратегия на РБългария. С въпроса си те целят да дадат ход на дебата за рестарт на проекта АЕЦ "Белене" и отмяна на Решение на НС от 29.03.2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка "Белене".

"Не може да чакаме някоя друга държава да направи нещо за енергийната ни независимост"

- Г-н Антонов, за пореден път поставяте въпрос към министър Теменужка Петкова за енергийната политика на страната, този път с още двама ваши колеги. Какви са мотивите ви за това питане?
- В 43-то Народно събрание и сега, в 44-то НС, неколкократно съм поставял въпроси към министъра на енергетиката относно енергийната стратегия на България. Не съм си водил статистика, но въпросите ми към г-жа Петкова по темата са над седем. С новото питане към нея, което отправям заедно с колегите ми Таско Ерменков и Иван Генов, целим да дадем ход на дебата в парламента за енергийното бъдеще на страната. Вярваме, че дебатът ще доведе до отмяна на Решение на 41-то НС от 29.03.2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка "Белене".
- Мислите ли, че сега е подходящият момент за това?
- Подходящият момент бе преди време. Сега е належащият момент, в който трябва да подходим изключително отговорно. Като държава трябва да имаме ясна и категорична позиция по проекта АЕЦ "Белене". Убеден съм, че позицията трябва да е единна на всички политически формации.
В края на м.г., през месец декември, излезе докладът на БАН по темата Национална стратегия в областта на енергетиката (с фокус ядрената енергетика) и относно възможността за реализация на активите на АЕЦ "Белене". Знаете, че според учените от БАН най-лошият сценарий е, ако нищо не се прави по оборудването и по площадката, защото това е равносилно на загуба на целия вложен досега ресурс, което е недопустимо. В доклада се предлагат няколко варианта за довършването на централата.
В същото време има решение на Министерския съвет от 2012 г. за спиране изпълнението на АЕЦ "Белене". Това решение е потвърдено от 41-то Народно събрание. През следващата година - 2013-а, на 21 януари, се проведе законен референдум, на който българите казаха "Да" на ядрената енергетика като възможност за развитието на икономиката на България, т.е. довършване на проекта за втора атомна централа. Гласът на народа не бе взет под внимание. Към днешна дата има интерес от страна на външни инвеститори за доизграждане на проекта "Белене". Тук е и парадоксът - като държава не може да чакаме някоя друга държава да направи нещо за енергийната ни независимост, без да заявим точно и ясно нашите позиции.
Затова най-важното и първо условие, което 44-то Народно събрание може и трябва да направи за проекта АЕЦ "Белене", е отмяна на решението от 29.03.2012 г.
- Излезе още един доклад по темата "втора атомна електроцентрала", който също подкрепя нейното доизграждане.
- Това е анализът на риска за различни варианти на проекта АЕЦ "Белене", изготвен от Виенския международен център за ядрена компетентност по препоръка на Българския атомен форум (БУЛАТОМ). Той дава извода, че проект за нова ядрена мощност без участието на държавата е невъзможно и не е редно. И това е точно така. Редица изчисления доказват, че ако се продадат активите на "Белене", държавата ще е на загуба, а и трудно би се реализирала подобна сделка. Доизграждането само от външен инвеститор не е в наш интерес. Ние имаме оборудване за атомна електроцентрала и площадка, в които са вложени над 3 млрд. лв. Това трябва да използваме.
Отделянето на активите и пасивите на НЕК, свързани с втората атомна централа, в отделно търговско дружество и провеждане на процедура по реда на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, от нормативна гледна точка, е напълно реално. Това е възможност за реализация на активите, както и за включване на стратегически инвеститор за построяване на централата.
Вариантите с участие на държавата осигуряват значително по-добри възможности за жизнеспособността на проекта. Друго основание за участие на страната в този проект са произтичащите от международни споразумения задължения на България по отношение на ядрения риск и осигуряване на финансови средства за управление на радиоактивните отпадъци и извеждане от експлоатация.
- А възобновяемите енергийни източници не са ли вариант за енергийното бъдеще на България?
- Ще ви посоча няколко факта. В края на април 2017 г. Европейската комисия одобри нови, по-строги норми за изхвърляните във въздуха вредни емисии от въглищните централи. Те ще влязат в сила от 2021 г., което ще доведе до затварянето на много въглищни централи, защото не всички ще могат да направят нужните огромни инвестиции за екологизиране на производствата си. От друга страна, електрическата енергия от възобновяеми енергийни източници е много скъпа и има непостоянен характер. Хидроенергийният потенциал на България е почти изцяло усвоен, а ветровият ни е изключително нисък. Енергията от слънцето също няма да даде универсално решение на енергийните проблеми на България сега и в бъдеще. Фотоволтаичните паркове също са с ограничен капацитет.
Европейският съюз подкрепя атомната енергетика. Доказано е, че атомните електроцентрали отделят по-малко вредни емисии, отколкото останалите видове централи. И още нещо много важно - ядрената енергетика е най-прогнозируема и рентабилна с цените, постоянна е. В България, независимо от планираните действия за осигуряване на максимално дълъг срок за работа на централите от комплекса "Марица-изток", след 2030-2035 г. се очертава дефицит на мощности. До 2050 г. предстои изваждане от експлоатация на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". За сметка на това страната ни има много благоприятно географско положение и при правилна наша политика може да играе стратегическа роля на регионалния пазар на електрическа енергия.
Поглеждайки обективно на изложените факти, към които може да се добавят още, не мисля, че проектът "Белене" би срещнал неприятел в лицето на който и да е българин.
- АЕЦ "Белене" няма ли да струва прекалено много на държавата?
- Проектът АЕЦ "Белене" е неотменима част от националната сигурност. Дотук в него са вложени много средства. Ако не бъде довършен, няма как да очакваме възвращаемост. Трябва да гледаме в перспектива на "Белене".
България има проблеми с енергийната независимост. Спомняте си, че м.г. зимата бе доста сурова и се стигна до недостиг на електроенергия в страната заради твърде високото потребление. Макар във времето да сме имали името на държава, която е износител на електроенергия, м.г. се превърнахме във вносител, т.е. енергийният баланс на България не е сигурен, не е стабилен. Свободният пазар не защити интересите на бизнеса и битовите потребители и те закупуваха по-скъпа електроенергия. Повишение на тока има и през т.г. Това води до повишаване на себестойността на редица производства, а оттам - и на цените на редица стоки и услуги.
- Споменахте, че има инвеститорски интерес към АЕЦ "Белене". Защо обаче нещата по проекта са все на фаза говорене?
- По проекта е изминат дълъг път, който му дава предимство от 5 до 10 години пред всички останали проекти в начална фаза в региона. Да, инвеститорски интерес има и в общественото пространство се знае, че единият е от китайска страна.
С риск да се повторя, отново ще кажа, че най-важно е да има ясна и категорична национална позиция по проекта АЕЦ "Белене", защото към днешна дата държавата го е замразила. Той започна през 1981 г. За 37 години имаше три първи копки, две спирания и два рестарта.
Сега е моментът държавните институции да тръгнат по модела, по който отдавна трябваше да поемат, а той е да се обединят в името на интересите на България и нейното бъдеще на енергийно независима страна. Крачката трябва да бъде започната от Народното събрание. След премахването на мораториума върху проекта "Белене", изпълнителната власт - Министерският съвет, Министерството на енергетиката, трябва да изберат начина за довършването му. Разбира се, това трябва да стане с широко експертно обсъждане. Нека не се отлага този въпрос, защото виждаме във времето, че това води само до повишаване на цената. И нека този път нещата бъдат доведени докрай.
След доклада на Българската академия на науките, по време на парламентарен контрол, поставих въпрос към енергийния министър какви действия ще предприеме държавата. Сега г-жа Петкова казва, че проектът може да се рестартира. Назад във времето обаче отговаряше негативно. Въпреки това отново виждаме бездействие, а това не е от полза за страната ни и нейното енергийно бъдеще.
Проектът не е нито на партията, от която съм, нито на региона около площадката, а е национален и значимостта му е за цялата икономика на България.
Времевата рамка според доклада на учените от БАН е, че ако от 2019 г. започне да се работи по проекта, то през 2027-2029 г. АЕЦ "Белене" ще е готова и ще започне да произвежда и подава ток към енергийната система на България.
Очаквам колегите ми в пленарна зала да подходят изключително отговорно по темата енергийна политика и да отменим Решение на НС от 29.03.2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка "Белене", с което да дадем ход за довършването на втората атомна електроцентрала в страната.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"