Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

Глобус

На колко шахматни дъски играе Ердоган?

В Сирия турският президент воюва не само срещу кюрдите, но и срещу високите цени и безработицата в страната си

Зорница Илиева

6. Февруари 2018 , брой: 25   444   0



На 5 февруари Ердоган бе на посещение в Рим и мерките за сигурност на италианските власти бяха тема за коментари в повечето медии на Ботуша. Според италианската агенция АNSA създадена бе т.нар. зелена зона в центъра на столицата, за да се подпомогне "наблюдаването на онези организации, които заедно с кюрдската общност в страната ще участват в протести срещу турската операция в сирийски Африн" - нещо, което вече от дни правят кюрдите в Германия и Франция.
 Ердоган отиде в Рим главно за среща с папа Франциск и за разговори относно "запазване статута на Ерусалим" - тоест ще положи усилия заедно с папата да се "запази Ерусалим като свещено място на три основни религии", както убеждават проправителствените средства за информация в Анкара. Това за Ердоган е официално обявена цел, но това е една от неговите шахматни дъски в международен план, на която той се противопоставя срещу наскоро обявената позиция на Вашингтон за признаването на Ерусалим като столица на Израел.
Тази цел обаче остава в сянката на войната, която Турция от две седмици води на сирийска територия около Африн под името "Маслинова клонка". И тази война е другата голяма близкоизточна шахматна дъска, на която Ердоган отдавна

мести ходове под мотото "Турция над всичко".

Той не се е отказал от амбицията за водеща роля в региона, където се преплитат интересите на големите геополитически сили. Но и на този терен негова цел са преди всичко кюрдите, този път сирийските. Ако те успеят най-после да изиграят правилно картите и се обединят зад принципа "да изберем малкото, за да не загубим всичко", това може да разтърси Турция по начин, който турците не допускат и в лошите си сънища.
В самата Турция се води гражданска война в югоизточната част на страната, и то отново срещу кюрдите, но този път турски граждани. Мечти за независимост, собствени държави или поне автономии имат кюрдите и в Ирак, и в Сирия, и в Турция, а за Иран засега е мъгла по въпроса. На тази шахматна дъска Ердоган успя на този етап да предотврати реализирането на целта на проведения миналата година референдум в Иракски Кюрдистан, който трасираше пътя за отделяне вече де юре от централната власт в Багдад.  Наложи се да стикова стъпките си с Техеран и Багдад, с които интересите на Анкара невинаги са съвпадали. В тази ситуация Москва и Вашингтон предпочетоха да останат в позиция наблюдатели, за да не загубят съответно "приятелство" или "съюзничество" с Анкара. Всеки по свои си интереси, но винаги един срещу друг. Ходът на Ердоган обаче му осигури глътка въздух в напрегнатата атмосфера след разтърсването на Близкия изток и нарасналите стремежи на кюрдите да използват в своя полза момента.
По време на военна операция в чужда страна, за която Ердоган казва в Меджлиса /парламента/, че "няма да преустановим операцията до пълното прочистване на района от терористи", т.е. от организациите на сирийските кюрди, заради което пък е посрещан от депутатите с възгласите "Вожде, заведи ни в Африн", та именно в такъв момент той прие в Анкара сръбския президент Вучич и  Бекир Изетбегович, член на председателството на Босна и Херцеговина (БиХ). Пред тях той предяви инвеститорски амбиции на Балканите, желание да подписва търговски договор с Белград за милиарди и посочи, че "Турция не иска да вижда етнически напрежения в региона".
Но преди два месеца Ердоган каза, че  "албанците, първо, трябва да интегрират териториите си, а след това да се присъединяват към ЕС", което, откъдето и да се погледне, си е онази искра, която може

да се приравни на обявяването на "шах".

Балканската шахматна дъска на Ердоган не е от вчера, но сега е важно да чуе от Вучич, че "Белград уважава териториалната цялост на  БиХ /особена слабост на Анкара по понятни причини/ и Дейтънското споразумение", а единственото, което е важно за Белград, е "безопасност за сърбите". Е, построяването на магистрала Белград-Сараево ще става с турски капитали и от турски фирми, а след ратификацията на Споразумението за свободна търговия Сърбия ще може да изнася безмитно за Турция говеждо месо, олио, млечни продукти, замразени плодове и т.н. Това са официално обявените резултати от тристранната среща в турската столица, но няма съмнение, че сигурно е  имало и други теми за разговор. Та това са Балканите и тук задкулисието е честа практика. Да му мислят организаторите на лансирана среща ЕС-Турция през май в Евксиноград.
Като многоръкия Шива Ердоган мести фигурите си по различните шахматни дъски във външната си политика. Разиграва своите ходове, и то многовариантно, но всъщност в страната му ситуацията е далеч от спокойствието. Все повече нарастват гласовете по света и в социалните мрежи в самата Турция, които смятат, че военната операция "Маслинова клонка" в Африн има вътрешнополитическа цел - да се отвлече вниманието от нарастващите цени на бензина, от ръста на безработицата, от липсата на свежи пари в икономиката, от намаляване на покупателната способност на турците и то в условия на извънредно и многократно удължавано положение след опита за преврат.

Така проблемите и опасенията вътре се пренасят извън страната.

През 2019 г. са ключовите за Ердоган избори - местни през пролетта, президентски и едновременно парламентарни на 3 ноември. Редица турски наблюдатели са убедени, че разслоенията сред турското общество дават основания за притеснения относно крайните резултати. Необходимостта от консолидация и привличане на повече привърженици налага лансиране на обединителна патриотична кауза, която не само да преодолее страховете от разпад поради кюрдските стремежи, където и да се те, но и да стикова и увеличи поддръжниците на управляващата вече 15 години Ердоганова Партия на справедливостта и развитието (ПСР). С военната операция в Сирия се цели и нахъсване на турското общество чрез разпалване на национална еуфория и дори религиозен фанатизъм на местна почва, което осигурява активна подкрепа за политическия курс на Ердоган. Това е особено полезно за успех в бъдещите избори.
Реакцията на опозиционния лидер на кемалистката Народно-републиканска партия (НРП) Калъчдароолу е особено красноречива в това отношение -

"крайно неморално е с кръвта на войниците да събираш гласове".

Макар той в началото на операцията в Сирия да бе заявил, че "операцията е неизбежна". Дава си сметка опитният политик, че когато "операцията е подкрепяна от обществото", няма как да застава срещу общественото мнение. А за него пропагандата на управляващите работи без почивка и чрез всички възможни средства, най-вече медийни. Тя не само облъчва турците с някакви успехи по хълмовете около Африн, крие броя на убитите турски войници, внушава колко героизъм трябва, за да се преодолее съпротивата на сирийските кюрдски бойци, окопали се в специални тунели и окопи. Тази пропаганда води и до арести на онези, които изразяват опасения или несъгласие с провеждането на операция на чужда територия. Задържани бяха членове на Централния съвет на Турската медицинска асоциация, които са направили изявление с критика за операцията "Маслинова клонка" и то с призив "не на войната, мир незабавно". Задържани са и 300 души за постове в социалните мрежи с подобни критики, както и членове на фондация "Фуркан" за изявления против военното присъствие  на Турция в Сирия. Независимо, че опозиционната НРП е в трескава подготовка за конгреса си, на който няколко партийни деятели ще се конкурират за мястото на председател, Калъчдароолу в пространно изявление коментира декларацията на медиците от Турската медицинска асоциация и защити тезата си, че като законна организация те имат право на мнение, че "войната е въпрос за здравето на народа", че медиците не застрашават страната и не са предатели.
Като предатели обаче бяха обявени членовете и привържениците на прокюрдската парламентарно представена ДПН, която заклейми военната операция в Сирия още в началото на провеждането й.
Така е в Турция от векове - всички са от едната страна на барикадата, когато става въпрос за лансирани национални интереси. И днес опозиционният Калъчдароолу не може да си позволи да каже друго освен "имате пълната ни подкрепа за операцията, но голямо безпокойство поражда и паралелното провеждане на военни действия заедно със свободната сирийска армия, а жертвите са нашите войници". Дойде времето той да напомни, че е предупреждавал с писмо Ердоган още през 2012 г., че "отваря голяма беля за Турция" и че вкарва страната в "близкоизточния батак"/блато/ с подкрепата за групировките, които са срещу Асад /Ал-Нусра и ИД/. Остава да се разбере дали той ще е кандидат за президент от името на НРП.
Вълненията в цяла Турция са свързани преди всичко с операцията в Сирия. Растат опасения, че може да се стигне до положение Северна Сирия да се превърне в Турски Кипър. Засега пътят на мира е миниран и не е ясно кой държи ключа на вратата, която ще се отвори за изход от "сирийското блато".
Всъщност на коя своя шахматна дъска Ердоган предвижда да каже "шах"? И ще му позволят ли?

Туркиня обработва лавандула в село в източната част на страната. Последните години от управлението на Реджеп Ердоган намаля покупателната способност на турското население
Снимка БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"