Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Общество

Личности

Мъдростта на Христо

115 години от рождението на акад. ДАСКАЛОВ, който разбираше "езика" на растенията, а днес, образно казано, ядем доматите с колците...

Кирил Момчилов

7. Февруари 2018 , брой: 26   163   0



Ще повярва ли някой от по-младите читатели, че в средата на втората половина на ХХ век нашата България беше на първо място в света по износ на пресни и консервирани домати? Ще повярват ли по-възрастните читатели, ако им кажа, че днес селекционерът академик Христо Даскалов е забравен? Знам отговора и на едните, и на другите:

Не е за вярване

Как да ми повярват по-младите, когато на пазарите, в супермаркетите, в магазините и по сергиите на открито им предлагат само недоброкачествени зеленчуци от чужбина, които изместиха някогашното първокласно българско производство? Не е за вярване, но демокрацията така отвя и труда на много наши талантливи учени, отдали живота си за някогашното прекрасно селско стопанство в България. Сред тях е и акад. Даскалов. 
Христо Даскалов е роден на 18 февруари 1903 г. в селцето Въглевци, близо до Килифарево, Великотърновско. Роден в семейство на народни учители. Христо - Цигуларчето, както го наричали селяните, израснал в прочутото градинарско село Миндя, Еленско. Там родителите му учителствували повече от 20 години. Неочаквано за всички, след като завършил гимназията във Велико Търново,  Христо разлюбил музиката и заминал да следва агрономство в университета "Мартин Лутер" - град Хале, Германия.
 Първите му учители в Германия били известният генетик Валентин Хекер и големият растениевъд Теодор Рьомер. След спечелен конкурс Христо Даскалов специализира генетика и селекция в Швеция, 1929 г. и Германия, 1930 г., при световноизвестния учен проф. Нилсон Еле, директор на института в Свальов, Южна Швеция, и при генетика Ервин Бауер, директор на института по растениевъдство в Мюнхебер, Берлин. През това време пише и публикува и първата си научна статия "Принос към генетичното проучване на пшеницата и овеса".

Младият агроном

Христо Даскалов започва работа като ръководител на опитно поле в Образцов чифлик край Русе в 1929 г., след това е назначен последователно за началник на отдел в Садовската опитна станция и за директор на Опитната станция в Кнежа. От 1932 до 1946 г. е директор на Опитната станция по градинарство, ориз, фуражни и ликовлакнодайни култури и напояване в Пловдив (Земеделският научноизследователски институт "Марица"), където създава сорт след сорт, сам расте като учен и създава учен след учен.
Половинвековната творческа дейност на Хр. Даскалов бе в областта на биологията, селекцията и генетиката на зеленчуковите култури, в практическото разрешаване на проблемите на зеленчуковото производство. Приносите му в проучването на същността на хетерозиса като сложно биологично явление и неговото практическо използуване получиха световно признание. Той бе член на пет задгранични академии - в СССР, ГДР, Унгария и Полша, почетен доктор на университетите в Берлин и Будапеща.
Един от първите в Европа, пръв в България, Христо Даскалов "прегръща" метода на хетерозиса в 1932 г. и комбинираното използуване на отдалечената хибридизация с хетерозиса в 1938-1939 г. при селскостопанските култури. На тях ученият посвети над 200 научни труда.
По пътя на отдалечената хибридизация при доматите, т. е. чрез

кръстосване на културни с диви форми

селекционерът успява да създаде чисти линии с високи комбинативни способности, при които растенията от първото поколение след кръстосването имат много добри качества. С линията № 10 е получен сортът "Бизон", който е бил разпространен масово не само у нас, но и в Югославия, Румъния, Молдавска ССР, Унгария и др. След него създава още по-ценният сорт "Триумф". Сред хибридните сортове на академика са и  прочутите ни белени домати за консерви, които са конкурирали и изместили италианските от пазарите в Англия и скандинавските страни. Зеленчукопроизводителите промишленици от близкото минало не могат да забравят "Теста" - сортът,  който отглеждаха без привързване към колци, без колтучене, без ръчни операции...
На въпроса ни в 1983 г. как се е изградил като селекционер Христо Даскалов отговори:
"Селекционерът се изгражда не само на основата на собствените си големи и задължително задълбочени знания, но и на натрупания предишен опит и приноси. Към това той трябва да прибавя, по-скоро да носи в себе си любов и всеотдайност към избраното поприще. Да работи честно, добросъвестно, защото откривателството изисква пълно всеотдаване. Да притежава интуиция, аз особено държа на нея, но съчетана с  реализъм. Той трябва да има още наблюдателност, която да му позволява не само да гледа, но и да вижда - кое от стотиците, от хилядите стръкчета ще "оправдае надеждите". Или казано другояче, да разбира "езика" на растенията".
През 1933 г. акад. Даскалов създава доматите с име "Заря - Комет". Този сорт намира широко приложение в българското градинарство и в продължение на десетилетия е бил най-широко разпространеният и най-ценен сорт домати за ранно производство. Не е излишно за читателя да знае, че хетерозисът като метод в селекцията започва да се използува в чужбина - Холандия, САЩ, Япония, едва към 1950 година, а

България е пионерът в световната практика

През годините Христо Даскалов създаде десетки сортове от зеленчукови култури - домати, пипер, патладжан, както и при дините, пъпешите и др. Достатъчно е да кажем, че сортът "Бизон" близо 30 години държа първенството при ранното производство на домати за износ, а България стана първа страна в света по износ на ранни домати - годишно сме изнасяли над 260 000 тона! Износът на консерви от белени домати от сорта "Огоста" достигна 35 хиляди тона, измествайки италианските консерви от сорта "Сан Марцано" и то от консервативния английски пазар! Какво по-голямо приложение на науката в производството? И не бе ли прав акад. Кирил Братанов в оценката си за акад. Даскалов: "Едва ли можем да посочим друг учен с такава непосредствена връзка с практиката...Той сполучливо съчетаваше фундаменталните научни разработки с приложението на получените от тях резултати в практиката".
Акад. Даскалов с неподражаемо умение поддържаше непосредствен контакт не само с партийни и стопански ръководители, но и с изтъкнати специалисти и челници на труда. През годините на възхода на българското земеделие и ускореното развитие на селскостопанската ни наука и образование Хр. Даскалов стана професор, член-кореспондент на БАН и академик. Той бе

пръв ректор на Висшия селскостопански институт в Пловдив

от 1952 г. - директор на Института по растениевъдство в София (днес Институт по физиология на растенията при БАН). Той бе секретар на Отделението за селскостопански науки при БАН и заместник-председател на БАН. При основаването на Академията за селскостопански науки през 1961 г. е избран за заместник-председател, а от 1966 до 1972 г. бе неин председател.
За зеленчукопроизводителите академик Даскалов беше "нашият академик", за учениците и последователите му в науката - "извор, от който с пълни шепи черпехме опит". Не мога да забравя и уважителното отношение на председателя на БАН акад. Ангел Балевски към него по време на заседанията на Президиума на академията, на които съм присъствувал. Не ще забравя и оценката, която инженерът Балевски даваше на селекционера Даскалов за чувството му за реализъм и мяра в науката и в живота - "Мъдростта на Христо".



Днешни, надяваме се, последователи на Христо Даскалов от Института по физиология на растенията пр
и БАН


Как се краде интелектуална собственост

Академик Христо Даскалов обичаше да разказва на своите ученици как се краде интелектуална собственост... При едно гостуване на сръбски селекционер показал на госта в опитното поле на Института за зеленчукови култури в Пловдив все още непризнат от Държавната сортова комисия нов доматен сорт. Професорът, който бил впечатлен не само от формата, големината и цвета на домата, който се стопил като мед в устата му, извадил от джоба на сакото си носна кърпичка, загърбил домакина, тихомълком изплюл семките от устата си в кърпичката и я пъхнал обратно в джоба си...


 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"