Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Юни 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Лало Кирилов:

БСП предлага по-ниска лихва за кредити за студенти

Младите хора заслужават своя шанс да учат и да се развиват тук, категоричен е депутатът от "БСП за България"

Юлия Кулинска

7. Февруари 2018 , брой: 26   996   0
Снимка


ЛАЛО КИРИЛОВ е роден в Пирдоп. Завършил е средно образование в гимназия с изучаване на английски език, а висше - в НБУ, специалност финанси и финансов мениджмънт. Работил е като икономист в "Кремиковци" АД, счетоводител и асистент корпоративни финанси в "Крестън БулМар" ООД. От 2009 г. развива частна дейност в сферата на счетоводството и финансите. От декември 2013 до януари 2015 г. е зам.-председател на УС на "МБАЛ-Пирдоп" АД. Бил е два мандата общински съветник и председател на комисията по здравеопазване, социална политика, образование и вероизповедания в община Пирдоп. Лало Кирилов е бил председател на Общинската организация на БСП в Пирдоп. Депутат е от ПГ "БСП за България" в 44-то НС, избран от 26 МИР-София област. Член е на комисиите по бюджет и финанси и по транспорт, информационни технологии и съобщения. Владее английски език.

"Условията у нас не предоставят равен достъп на всички, които имат желание да продължат своето образование във вуз"

- Г-н Кирилов, БСП внесе предложения за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Вие сте един от вносителите. Какви бяха аргументите ви за законопроекта?
- Законът за кредитиране на студенти и докторанти е един от важните инструменти за постигане на по-добър баланс и по-високо ниво на съучастие във финансиране на висшето образование чрез споделяне на финансовата отговорност между държавата и обучаващите се. Предоставя се  възможност за повишаване образованието на млади хора, които не са в състояние самостоятелно да осигурят необходимите средства, свързани с изплащане на такси и поемане издръжката за обучението си. Системата за кредитиране на студенти и докторанти е финансов фактор при спазване на принципа за достъп до висше образование независимо от социалния статус на индивида и има положителен ефект за нарастване броя на завършващите.
Младите хора на България заслужават своя шанс да учат и да се развиват тук, затова и държавата трябва да подпомогне усилията им.
- Какви са основните промени, които предлагате, и защо настоявате за намаляване на лихвения процент?
- Основната промяна, която предлагаме, е да отпадне ограничението в действащия закон, свързано с формата на обучение, и заем да се отпуска на всички студенти и докторанти. Така се разширява обхватът и се осигурява равнопоставеност при достъпа до висше образование.
Изследване по въпроса с кредитирането на студентите сочи, че всички банки, предоставящи тази услуга, предлагат максимално допустимия съгласно чл. 20 от закона лихвен процент, който е в размер на 7%. Този процент до настоящия момент не е променян, въпреки променените през периода финансово-икономически условия. В същото време в повечето държави на ЕС лихвеният процент при подобно кредитиране на студенти е значително по-нисък или дори не е предвиден такъв. Аргументираното ни предложение е процентът да се понижи на 3,5. Положителният ефект от евентуалното намаляване на лихвения процент ще бъде в две посоки - рискът за банките ще е минимален, тъй като кредитите за студенти и докторанти се гарантират от държавата, и същевременно ще се създадат благоприятни финансови условия за постигане на заложените цели в сферата на висшето образование и ще се осигури оптимален баланс между правата и интересите на предоставящите и получаващите кредити по закона.
- Предлагате и задочниците да имат право да получат кредитиране. Защо?
- Броят на младите хора у нас, решили да се обучават задочно, е значителен. Този избор е съзнателен и предизвикан предимно от финансово-икономически фактори. Ограничаване на достъпа за кредитиране единствено до редовна форма на обучение поставя избралите задочна и дистанционна форма в неизгодно положение и нарушава принципа за равнопоставеност. Премахването на ограничението ще подобри възможностите на младите хора за достъп до паричен ресурс, осигуряващ финансови условия за завършване на висше образование. Така в крайна сметка ще се повиши и броят на специалистите с висше образование.
- Законът е приет през 2008 г. Колко студенти и докторанти са се възползвали от възможността да получат кредити за образованието си? Какъв е размерът на заемите, които те са получили?
- Според анализ на данни на МОН за времеви отрязък 2010-2015 г., 17 928 млади хора са се възползвали от възможностите за кредитиране, предоставени от действащия в момента закон. За посочения период общата сума на кредитите е 114 630 974,62 лв.
От стартирането на програмата за студентското кредитиране до настоящия момент са отпуснати кредити в общ размер на 124 206 138 лв., а за настоящата учебна 2017-2018 г. студенти и докторанти са изтеглили заеми в общ размер на 1 284 628 лв.
- Бихте ли припомнили какво представлява студентският кредит?
- Съгласно действащия закон такъв кредит може да получи всеки докторант или студент с редовна форма на обучение. Кандидатства се към банка, предоставяща тази услуга. Банката може да бъде сменена за последващ период на обучението. Максималната лихва е 7 процентни пункта. Пред младите хора в сегашното ни модерно общество се разкрива много ценна възможност за развитие, защото образованието е водещо и абсолютно задължително за всички, които искат да постигнат по-големи успехи в своя живот. То е сигурна инвестиция в бъдещето, която ще се възвърне многократно, и в никакъв случай не бива да се щадят средства и усилия за него. Разходите, направени за обучение, ще гарантират сигурни, постоянни и по-високи доходи от бъдещи трудови правоотношения.
Условията в България не предоставят равен достъп на всички, които имат желание да продължат своето образование във вуз. За някои е непосилна дори и една семестриална такса, а да не говорим за целия период за обучение.
Има пет банки в страната, които отпускат студентски кредити с фиксирана лихва за целия период. Те са гарантирани от държавата и това позволява на всички желаещи да се възползват от тях, независимо от финансовото им състояние към момента.
Студентският заем е строго целеви и разходването на средствата е възможно единствено по конкретното направление като заплащане на семестриалните такси за целия период на следването.
Всеки кандидат може да се възползва от такъв вид кредит по един път за придобиване на конкретна образователна степен, т.е. може да изтегли един кредит за бакалавърска програма, един за магистърска и един за докторантска, и то ако до момента не е имал такава.
- Колко вида заеми за учащите във вуз се предлагат в момента?
- Кредити са основно два вида - заплащане на таксите за обучение и за издръжка. Максималният размер на първия вид заем се формира въз основа на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квалификационна или образователна и научна степен. Усвояването на отпуснатия кредит се осъществява чрез преводи по банковата сметка на висшето училище или научната организация в срок, определен в договора за кредит, но не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение. 
Максималният размер на кредита за издръжка се формира като сбор от семестриалните издръжки за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя, в съответствие с учебния план на съответната специалност и образователно-квалификационна или образователна и научна степен. Семестриалната издръжка е равна на актуалната минимална работна заплата, умножена по броя на месеците през съответния семестър. Кредитът за издръжка се усвоява чрез преводи по сметка на кредитополучателя в началото на всеки семестър съгласно договора за кредит.
- На последното си заседание правителството издаде държавна гаранция до 50 млн. лв. по Закона за кредитиране на студентите и докторантите за 2018 г. за новите отпуснати кредити през бюджетната година. Как ще коментирате това решение?
- Това е стандартна процедура, с която правителството издава държавна гаранция за 2018 г. за новоотпуснатите кредити през бюджетната година. Държавно гарантирани са главницата и лихвите по кредитните експозиции и са гарантирани до тяхното пълно погасяване. И през 2018 г. заеми по Закона за кредитиране на студентите и докторантите ще отпускат пет банки, които са подписали типовия договор.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"