Честват 100 години от първия оперетен спектакъл у нас

100 години от първия оперетен спектакъл в България ще чества Националният музикален театър "Стефан Македонски". С премиерата на оперетата "Маркиз Бонели" от Делингер на 10 февруари 1918 г. в София трупата на Ангел Сладкаров поставя началото на професионалната оперета у нас. На 10 февруари от 19 ч. в Музикалния театър ще има тържество-концерт, с което ще отбележим нашия празник, информира София Стойчева, експерт ВО на театъра. В него ще прозвучат откъси от емблематични оперети и мюзикъли, поставяни през годините на сцената на Оперетата. Наред с "Цигански барон" на Щраус, "Веселата вдовица" на Лехар и "Царицата на чардаша" на Калман публиката ще се наслади и на изпълнения от мюзикълите "Котки" на Андрю Лойд Уебър, "Целуни ме, Кейт" на Кол Портър и "Българи от старо време" на Асен Карастоянов. Сред публиката ще присъстват представители на държавни и културни институции, доайени на оперетата и бивши артисти на театъра.
Гранитна плоча в памет на Ангел Сладкаров (1892-1977), бащата на професионалния оперетен жанр в България, ще бъде открита в централното фоайе на Музикалния театър на 11 февруари от 14 ч. Над плочата ще бъде поставен портрет на Сладкаров, нарисуван от художника Павел Митков. Ще бъде представена и книгата "Мемоарите на Ангел Сладкаров". Вечерта от 17 ч. солистите, хорът, балетът и оркестърът на Музикалния театър ще изпълнят оперетата на Щраус "Цигански барон" в памет на Ангел Сладкаров, където той е изиграл една от емблематичните си роли като солист.
Професионалното начало на оперетата у нас и нейната рождена дата е 10 февруари 1918 г., когато Ангел Сладкаров, бивш солист на Шуменската оперетна дружба, събира музиканти и артисти в Първа частна професионална оперетна трупа и поставя виенската оперета "Маркиз Бонели" от Рудолф Делингер. Ангел Сладкаров е трябвало да промени по-пикантните сцени, за да не скандализират тогавашните патриархални нрави. Сменил и оригиналното заглавие, което било "Шансонетката" (на градски жаргон по онова време "шансонетка" означавало "лека жена").
Според публикациите в тогавашната преса, публиката изразила възторга си с нескончаеми аплаузи и всичките десет представления на "Маркиз Бонели" минали при пълен салон в залата на тогавашното кино "Одеон", което разполагало с 800 места. В зората на оперетния жанр у нас Ангел Сладкаров е не само солист-изпълнител, но и мениджър на театъра и преводач на текстовете на немските оперети. Той създава няколко частни оперетни трупи и в провинцията, преди да дойде в София.
Столичният професионален оперетен театър - Свободен театър, се открива на 5 декември 1918 г. Той вдига завеса с абсолютния шедьовър на нововиенската оперета "Царицата на чардаша" на Калман. След тази прочута премиера новият за България жанр категорично и безапелационно се налага у нас, за да изживее своето златно десетилетие през 30-те години на миналия век.
В тези години - периода между двете световни войни, на сцената се налага и т. нар. златно поколение оперетни артисти - Мими Балканска, Ангел Сладкаров, Асен Русков, Тинка Краева и много други. Най-ярко сред тях се открояват Мими Балканска и Асен Русков, които още приживе се превръщат в легенда и в национална емблема на лиричното и комичното лице на оперетния жанр. 
След 1918 г. до Втората световна война в България е имало девет частни оперетни театъра. За разлика от Народния театър и Операта (тогавашната Оперетна дружба), които са били подпомагани от държавата, оперетните театри са били изцяло частна инициатива, без никаква помощ от държавата. В онези години в София, която е наброявала 250 хиляди души, винаги е имало по два частни оперетни театъра, които са изнасяли представления при пълни зали. През 1947 г. частните театри се одържавяват в Народна оперета.


Ангел Сладкаров в "Цигански барон"


Виолета Симеонова и Коста Райнов, Кооперативен театър, 1940 г.


Мими Балканска след спектакъла "Царицата на чардаша", 1931 г.


Тинка Краева

Снимки Архив