Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Юни 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Неделник

Неповторимият професор Александър Балабанов

Той беше извънредно популярна личност и незаменим събеседник - завладяващ, неизтощим, умовъзбудителен

Кирил Момчилов

9. Февруари 2018 , брой: 28   414   0
Снимка

Александър Балабанов

В спомена "Приятелството ми с Александър Балабанов", който Симеон Радев (1879-1967) пише през 1964 г., той ни предава външния му вид като никой друг:
"Виждам го пак, какъвто си беше, със същата бърза походка на човек, който тича някъде, където тъкмо в тоя момент никой не го чака; с това особено движение на главата, която все в кипеж, сякаш казва "Да!" на някои идеи и "Не!" на други; с тоя същи поглед - тоя поглед уж разсеян, защото гледа и навътре, и навън и всичко вижда, но като по изненада".
Александър Балабанов (1879-1955) бил най-популярната личност от българската интелигенция през първата половина на ХХ век, незаменим събеседник - завладяващ и неизтощим, умовъзбудителен.
"Балабанов знаеше много... Той познаваше от горе до долу седем литератури (без да броим нашата)."
Завършил класическа филология в Германия (1904), в България от учител в I мъжка гимназия става професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на Катедрата по класическа филология. Бил е основател и редактор на първия ни литературен вестник "Развигор" (1921-1927, 1937); превежда "Фауст" на Й. В. Гьоте (1906) и редица произведения на трагиците от старогръцката литература. Пръв разкрива високата художествена стойност на "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов, чийто автор дотогава изобщо не е признат за писател.
Широко известен със своите лекции в Университета и сказките му по литературни и общокултурни въпроси, Александър Балабанов е между първите ни народни будители на ХХ век; той е българинът, за когото и днес се разказват най-много анекдоти. Дори най-големият му приятел Симеон Радев в спомена си за него ни е прибавил два анекдота, които предаваме дословно:


Не  ставайте, г-н полковник!

Дойде Балканската война и ни събра в главната квартира в Стара Загора - мен, Балабанов и Елин Пелин. Зачислиха ни към цензурната секция, без да бяхме служили във войската; дадоха ни наставления как да се държим спрямо офицерите: да им отдаваме чест, когато ги срещнем, и да искаме разрешение от тях, когато влезем в някое кафене и гостилница, където те се намират, и да ставаме, когато те влизат...
Между началстващите лица беше и един стар полковник Аврамов, добродушен човек. Когато той влизаше в гостилницата "Златен лев", която и ние понякога посещавахме, щом като види при влизането, че ние му ставаме на крака, правеше ни знак с ръката да седнем. Ето че един ден Балабанов влиза, отправя си погледа към масата, на която е полковник Аврамов, и с ръка му прави знак да не става...

  
Омлет от черупките на яйцата?
 
Александър Балабанов бил наистина много разсеян, щом брат му Кольо Балабанов - известен артист от Народния театър - ми е разправял как един ден брат му, като се заел сам да прави омлет, хвърлял черупките в тигана, а яйцата в кофата за отпадъци.

А ето и няколко анекдота - народно творчество:

Казвате, че сте професор?
По време на скандал в една софийска кръчма нахлули полицаи и поискали от всички да се легитимират. Известният със своята разсеяност професор Балабанов се оказал без лична карта. Фелдфебелът се обърнал към него с думите:
- Казвате, че сте професор Балабанов, но с какво ще ме убедите?
- С обстоятелството, че съм си забравил документите? - отвърнал професорът.

Здрасти, Балабане
Пред входа на сладкарница "Цар Освободител" приятел поздравява професор Балабанов:
- Здрасти, Балабане, как си?
- Здрасти, Балабане, как си! - отговаря му разсеяният професор.

Не е гледал скоро календара
През един мразовит зимен ден носът на професор Балабанов бил посинял като патладжан. Колега от Университета му казва:
- Професоре, време е да купуваме въглища, лютата зима май дойде!
- Кой я знае, - отговорил му Балабанов, - не съм гледал скоро календара...

Аз и чадърът пристигаме довечера
На връщане от провинцията професор Балабанов телеграфирал на жена си, за да я успокои, че не е изгубил новия си чадър:
"Аз и чадърът пристигаме довечера".
Ала когато се върнал в къщи, чадърът не бил в ръцете му. Забравил го в пощата, когато подавал телеграмата.
 

Говори като Соломона, но...
Александър Балабанов похвалил веднъж оперния артист Петър Райчев:
- Ти, Петре, снощи пя превъзходно - същински Тито Скипа, само че не толкова хубаво като него.
Засегнат от този комплимент, Петър Райчев отвърнал на галантния професор:
- Ти, Сандо, говориш като Соломона, само че не толкова мъдро като него.

Изгубената шапка
След лекция в Университета Александър Балабанов бил посрещнат на улицата от бурен вятър. Шапката му хвръкнала от чорлавата му глава, хукнал подире й професорът и със скок-подскок успял да я затисне с чадъра. Увил я в един вестник, седнал на бюрото си вкъщи и написал следното обявление за столичен вестник: "Намерена е от г-н професор Балабанов безстопанствена шапка пред Университета. Който я е изгубил, да си я получи в редакцията."

Сам в купето
Професор Балабанов обичал софрите и не отказал на приятел от провинцията да му гостува по коледните празници. Времето било много лошо и той се явил простуден, със силна хрема.
- Да не си тръгнал болен? - попитал го домакинът.
- Не, от пътуването е... Седях в едно купе със счупен прозорец, през който снегът ме шибаше право в лицето.
- А защо не помоли някой да си смените местата?
- С кого да си сменя местото? - вдигнал рамене Балабанов - аз бях сам в купето!   

Оня, дето го няма вече
На другия ден след смъртта на Елин Пелин Христо Радевски отишъл в дома му. Жена му посочила вратата на стаята, дето лежал мъртвецът. В този момент оттам излязъл съкрушен Александър Балабанов и промълвил: "Вътре е оня, дето го няма вече..."

Боя се, че ще ме разберете
На събрание на Съюза на писателите Александър Балабанов взел думата и говорил доста афористично, както винаги. Говорил, говорил и по някое време казал: "Боя се, че няма да ме разберете. - казал още няколко думи и се поправил: "По-право, боя се, че ще ме разберете..."


Не е сбъркал да плати

Пред Димитър Подвързачов приятел одумвал Александър Балабанов за голямата му разсеяност:
- То бива, бива толкова, но да си събува галошите, преди да се качи в трамвая!...
- Аз пък не допускам да е чак толкова разсеян - отвърнал Подвързачов. - Не помня в компания досега нито веднъж да е сбъркал да плати консумацията си.

Кръгът "Развигор": от ляво на дясно -
Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Димитър Б. Митов


 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"