Забранената история:

Вчера трябваше да бъда на лобното място на Христо Михайлов. Намира се на кръстовището на бул."Ал. Стамболийски" и бул."Вардар". Някога тук имаше паметник, сега е останала само безименна гранитна плоча от постамента. Паметникът бе премахнат по време на новите "демократични" времена. Пристигнах със закъснение за възпоминанието поради служебни ангажименти. На гранитната плоча имаше поставени цветя. Аз също поставих своите, постоях малко и си тръгнах. Тогава видях момче и момиче, които се спряха. На лицата им се четеше учудване. Защо са тук тези цветя? Кому са положени?
Няма как да знаят...
Следващите редове са за всички, осакатени от съвременния прочит на историята.
Христо Михайлов е един от ръководителите на Септемврийското въстание от 1923 година. След разгрома на въстанието е осъден на смърт и емигрира в Югославия. Завръща се нелегално през следващата година. По време на априлския терор на правителството на Александър Цанков отново е арестуван и получава втора смъртна присъда, впоследствие заменена от доживотен затвор. Лежи в затвора 12 години. Участник и ръководител на антифашистката съпротива у нас по време на Втората световна война. Ръководител на главния щаб на НОВА (Народоосвободителната въстаническа армия). Отново в нелегалност, през 1942 година е осъден за трети път задочно на смърт.
На 8 февруари 1944 г. попада в полицейска блокада и след престрелка е тежко ранен и заловен на мястото, където днес е гранитната плоча. Разпитът в Дирекцията на полицията е кратък и се води лично от Гешев, който изумява, когато разбира кого са заловили. Единствените думи, които казва Христо Михайлов: "Безсмислено е да ме разпитвате. Аз нищо няма да кажа". Гешев явно разбира това и дава заповед известният комунист да бъде убит. Раненият трябва да бъде закаран в болницата, но по пътя натам в колата полицейските агенти го разстрелват от упор.
А иначе Христо Михайлов е бил първоначално учител. После завършва школата за запасни офицери. След това право в Софийския университет. Интелигентен, начетен. Можел е да си живее добре и спокойно. Обаче съвестта, честността, мечтата за свобода, мислите и разбиранията, надхвърлящи егоизма на битието и рамките на времето... Синът му, израснал на практика без баща, често ходел да свири на цигулка под прозорците на затвора...
А днес се опитват да ни убедят, че това не го е имало...
И понеже го няма в учебниците, длъжни сме да го предаваме от сърце на сърце.