29 Март 2024петък03:52 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Актуално

Що е то частна археология?

След общественото обсъждане на нови промени в Закона за културното наследство въпросът е: нови зулуми или решаване на реални проблеми

/ брой: 28

автор:Велиана Христова

visibility 2645

Законът за културното наследство, който бе приет през пролетта на 2009 г. и вече е поправян и изменян 18 пъти, никога не е минавал без скандали. Не за друго, а защото богатото културно-историческо наследство на България, особено археологическото, в годините на прехода неизменно е обект на интереси и апетити от страна на т.нар. инвеститори, на всякакви корпоративни и дори лични интереси. Те винаги са прокарвани в парламента чрез лобита на властимащите и винаги са прикрити зад фалшивата мантра "опазване на културните ценности". Уж в полза на обществения интерес. В резултат нито общественият интерес е защитен, нито културното ни наследство е опазено, както трябва. В момента се е задало ново изменение и допълнение на закона, предложено от Министерството на културата за обсъждане, и картината с малки нюанси е същата.
 Особено интересно е, че в общественото обсъждане на проекта на МК начело се появиха  добре разписани предложения от двама души - едните са от проф. Вера Бонева от УниБит (теренният съвет към министъра да се оглавява не от директора на водещия в археологията Национален археологически институт с музей при БАН, оценен от международен одит като институция на световно ниво, а просто от хабилитирано лице). По-интересно е второто предложение - на магистъра по археология Павел Деспотов: законът да разреши на частни

неправителствени организации от археолози да правят разкопки


и други археологически проучвания. Такива права според закона в момента имат само археолозите от държавните и общинските културни институции (музеи), от висши училища и научни институти. Това правило, разбира се, има своите железни основания. Хайде да си представим на практика какво значи частни разкопки. Според Деспотов, имало завършили археолози, които не могат да си намерят работа. И ако те си направят сдружение, то може да получи открит лист за теренни проучвания. Въпрос пред скоби е по какъв начин безработните дипломирани археолози доказват професионалния си капацитет да проучват археологически обекти, където всяка грешка води до безвъзвратно погубване на културно-историческия паметник. Само на базата на получена диплома?
Но забележете - авторът на предложението изрично посочва, че при спасителни разкопки или пък при строителство на големи обекти, при които археологическото прочуване е задължително, има нужда от повече археолози и финансирането позволява те да бъдат наети. Тогава можело да се наемат археолози от НПО-та, вместо с екипите от вузове, институти или музеи да се пращат неопитни студенти. Това говори първо за тотално непознаване на процеса на обучението на студентите (няма как бъдещ археолог да бъде обучен единствено в аудиторията) и второ - говори за откровен апетит към парите, които при "строителството на големи обекти" инвеститорът влага за археологическото проучване. А защо не и към европейските пари, предназначени за проучване и социализиране на културно-исторически обекти. 
А сега да си представим голям инвеститор, който иска да строи хотел до някоя тракийска гробница, сред долмените в Странджа или пък някъде в сърцето на римска Сердика. В такива случаи той бърза, а археолозите му пречат. И на някои кметове пречат. Да си спомним и нервността на Бойко Борисов, който искаше археолозите да копаят насред зима, "да си грабват керемидите и да се махат", та да не Му пречат да строи магистрала. Но да бяха намерили някое злато, пръв щеше да го разнася по света да се хвали с него. А от археолозите ни май вече само това искат - да открият нещо, с което властниците ни да се разходят с изложби из чужбинско, пък учените след това можем и да ги наритаме. За съжаление, такива са фактите.   
Та, какво ще направи големият инвеститор - ще си наеме едно НПО, което с парите му бързичко ще се убеди, че на терена няма и следа от археология. А защо пък един богаташ с пари да не си спретне свое НПО с археолози да го обслужва? Жива злоупотреба с културното наследство,

жива съсипия, жива корупция


Къде е тук общественият интерес да се опазят древни паметници по земите ни - частният интерес е над всичко. Да не говорим какви иманярски широти биха се отворили, като за никого не е тайна, че в България цели села, че дори и региони се препитават от иманярство. Само НПО-та липсват. Бая работа ще се отвори за МВР по агресивния износ на културни ценности от страната. И без това България е един от донорите на крадени културни ценности за Запада. Някой съмнява ли се, че ще е така?
В същото време, ако човек погледне какво предлагат професионалните археолози, архитекти, музейни дейци в общественото обсъждане, вижда колко много са всъщност нерешените проблеми при проучването и опазването на културните ни богатства. законът би могъл да ги реши, но не го прави. А не ги е решил, защото тези, които правят и приемат законите, не чуват професионалистите.
Какво конкретно казаха те при обсъждането на измененията в закона? Тъй като грижата за опазването на културното наследство от местно значение с една поправка в закона през 2016 г. бе "децентрализирана" към общините, които за целта създават звена от наличния си административен състав, от Камарата на архитектите предлагат в тези звена освен архитект да бъдат включени задължително археолог и инженер-конструктор. А когато тези звена дават становище, членовете му да гласуват поименно "за, против или с особено мнение" и да се считат солидарно отговорни заедно с проектантите за намеса в културната ценност. Архитектите искат също подробните устройствени планове на недвижими културни ценности да се обявяват публично. Защо го предлагат? Ами защото практиката вече показа, че

някои общини си правят каквото си искат

с недвижимите паметници. И още нещо предлагат от камарата - собствениците, концесионерите и ползвателите на културни ценности да имат право на данъчни облекчения и нисколихвени кредити за поддържането на обектите. А при реставрация и строеж в недвижими културни ценности, особено археологически, работата да се изпълнява от майстори с доказано майсторско звание за ръчна обработка на камък, дърво, метал, фуги, спояващи разтвори и пр.
От Асоциацията на българските археолози пък предлагат директорите на музеите в страната да имат по-голяма сигурност, ако техни решения по опазването на културните ценности "не съвпадат с очакванията на местната власт". Защото има случаи на уволнени директори, които в изпълнение на задълженията си са влезли в противоречие с кметове или общинари. Затова се предлага освобождаването на директор да става само след съгласуване с комисия, назначена от МК. А когато се избират музейни директори, да се засили експертната оценка при конкурса, а не да се назначават "удобни хора". Освен това, предлагат археолозите, назначаването в музеите на бакалаври, магистри и специалисти да става с конкурс, за да не се появяват в толкова важни културни институции слабо подготвени хора. В комисиите за конкурса за директор пък пък да има представител на МК и трима директори на национални или регионални музеи. А директор, който напуска поста или не печели конкурс, да има право да остане на щат в същия музей или за времето на директорството да му се пази щатът, който е заемал преди това. Подобни идеи и конкурс за директорите предлага и Сдружението "Български музеи", като мандатът им да бъде 7-годишен. А също - приходите от дейността на музеите да остават директно в тях и да се използват за развитието им, а не да се превъртат през сметките на общината. Това частично ще компенсира недостатъчното държавно или общинско финансиране на тези институции.
НАИМ-БАН предлага конкретни текстове за уреждането на археологически обекти като защитени територии, както и как да се прецизира законовият текст за археологическите резервати. Защото от действащия сега текст излиза, че археологически ценности може да се включат в резерват само след провеждане на строителни дейности, което е, меко казано, нелепо. Друго предложение е, когато комисия приема теренни проучвания, в нея да се включват поне по един представител от Инспектората за опазване на културното наследство, НАИМ-БАН, Института за недвижимото културно наследство (НИНКН), от регионалния и общинския музей, ако има такъв. Няколко текста за промени в проекта на МК дава и Центърът за подводна археология, който предлага да се преименува в национален и уточнява някои функции за опазването на културното наследство под вода. Ръководителката на катедра "Археология" в Софийския университет доц. Петя Георгиева предлага, когато в НАИМ-БАН се прави оценяването на завършените теренни проучвания, да участват и по двама представители на вузове и на музеи.    
Както се вижда, предложенията са по същество и са родени от наболели проблеми. Публичното обсъждане на проекта за промени в Закона за културното наследство приключи на 5 февруари. Няма нито едно мнение в подкрепа на текстовете на Бонева и на Деспотов. Обратното - всички са   против. Хайде да видим в какъв вид ще се появи проектът в Министерския съвет и съответно - в Народното събрание. Ще бъдат ли включени нови текстове, предложени при обсъждането, и кои точно. Тези на професионалистите, или тези, които са категорично отхвърлени от тях. Тогава ще се разбере кой кум, кой сват и на чия сватба играе. 
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ