Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Общество

Археология

От праисторията до Средновековието - на едно място

Находките от сезон 2017 г. от разкопките в страната се представят в Националния археологически музей при БАН

Велиана Христова

13. Февруари 2018 , брой: 30   459   0
Снимка


Традиционната - вече 11 поред, годишна изложба на проучванията и находките от отминалия сезон, ще бъде открита на 16 февруари в 18 ч. в Националния археологически музей при БАН. Тази година като съорганизатори участват 17 исторически и археологически музеи от страната, които предоставят находки от своите фондове. Общо временната експозиция представя над 340 експоната от 22 археологически обекта, проучвани през 2017 г., но с постери са представени и други, така че на практика посетителите могат да се запознаят с общо 50 проучвания на обекти по нашите земи от различни епохи - от ранната праистория до Средновековието. Любознателните българи обаче трябва да побързат, защото изложбата ще бъде отворена само до 1 април, тъй като след това са планирани други експозиции.
За разлика от миналата година, този път нямаме много злата, но находките са изключително разнообразни и много интересни, казаха вчера директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Людмил Вагалински и завеждащ експозиционния отдел на НАИМ гл. ас. Камен Бояджиев. Те съобщиха пред журналисти за предстоящото събитие. Доц. Вагалински благодари на колегите си от цялата страна, които участват с находки, защото традиционната вече изложба е начин археолозите да се отчетат пред обществото за какво и как "харчат парите на данъкоплатеца". В експозицията са се включили НИМ, регионалните исторически и археологически музеи от Пловдив, Благоевград, Велико Търново, Видин, Пазарджик, София и Шумен, както и музеи от Раднево, "Старинен Несебър", Средец, Белоградчик, Димитровград, Дряново, Петрич, Свиленград и Севлиево.
Естествено, за самите археолози е много трудно да кажат кои са най-ценните находки от отминалия сезон, защото често артефакти, към които хората не проявяват интерес, са по-ценни за науката. Но журналистите настояха и Камен Бояджиев все пак открои няколко акцента - българо-френския проект при пещерата Козарника (средния палеолит, 57-39 000 г. пр.Хр.); златния амулет от селищната могила Юнаците (V хилядолетие пр.Хр.); много интересните антропоморфни съдове и предмети от разкопките при с. Дамяница, Благоевградско (Vт-тV хилядолетие пр.Хр.), съпътствали строителството на магистрала "Струма"; бронзовата флейта от първия римски град по земите ни - Деултум (т в.); късноримската плетена златна огърлица от Хераклея Синтика; богатата украса по находките от Трапезица; нефритената катарама от средновековния град в Калиакра (ХтV в.) и др. Това е една от най-богатите годишни изложби, смята д-р Бояджиев.
 Археолозите в страната работят добре и активно, категоричен е доц. Вагалински. За месец май е насрочена конференцията, на която археолозите от цялата страна изнасят и обсъждат отчетите за свършената през изтеклия сезон работа и за научното й осмисляне. А повод за изложбата сега е 14 февруари - празник, който повечето хора свързват с Трифон Зарезан, а чуждопоклонниците - със Св. Валентин. Но той е празник и на българските археолози. Червени сърца за влюбените, картички Валентинки, бонбонки и бисквитки с червени панделки - под път и над път у нас, но едва ли някъде ще видите някой да показва труда на археолозите и онези културно-исторически богатства, с които политиците ни умират да се перчат из чужбините. При всички случаи те се по-интересни от кичозните атрибути на католическия празник.  
Разбира се, при срещата с археолозите от НАИМ вчера журналистите не подминаха "горещата" тема на деня - предложените от МК поредни промени в Закона за културното наследство, които при общественото обсъждане ни в клин, ни в ръкав обраснаха със скандално предложение, лансирано от един магистър по археология. Ни повече, ни по-малко: да се разреши създаването на частни неправителствени организации от археолози, на които да се даде право да правят разкопки и други проучвания. Въпросът е кой му "подсказа" идеята? В момента по закон археологически проучвания имат право да извършват само археолози, работещи в културни институции - научни институти, висши училища, държавни и общински музеи. А контролът върху самите проучвания и резултатите по закон е на няколко етапи и нива. Въпреки това иманярството е станало поминък в цели региони и от културното ни наследство печели не държавата чрез социализиране на паметниците, а печелят частни колекционери и чужди аукционни къщи. Колежка журналистка дори разказа вчера случай от собствената си практика - богат частен колекционер й обяснил, че набира ценностите за частната си колекция, като плаща на ученици за импровизирани "археологически" експедиции (транспорт, сандвичи), за да ходят "да копаят" и да му носят намерените находки. Сигурно навсякъде по света има иманярски набези, но такъв разграден двор като в България никъде няма, дори в Африка, смятат археолозите. Вече ми се е случвало да пиша за случай в Турция, когато на тракийска могила бяха хванати иманяри с металотърсачи - след два месеца вече бяха осъдени и бяха по затворите. А у нас узаконихме организация на металодетекторите! И колко тук са осъдените иманяри? А колко с богаташите, натрупали на техен гръб богатствата си... 


Людмил Вагалински и Камен Бояджиев

Доц. Людмил Вагалински:
Лобита на хора с пари искат да разбият системата

Предложението за създаване на частни археологически НПО като текст в Закон за културното наследство е опит да се заобиколи законът и на практика означава приватизация на археологията. В много европейски страни допуснаха това нещо, там сега археологията е в много тежко състояние, системата е разбита. Опитват се да върнат назад, но вече е много трудно. Хаосът е тотален, на наетите археолози частниците не плащат, никой не знае къде отиват находките. Ние, в Дания, Румъния все още удържаме на напъните за приватизиране, но у нас определени кръгове с пари не искат да плащат за задължителното проучване по тарифите, които установи държавата. Предложението не е юридическо издържано, то е от един студент, не знам кой му суфлира.      ``
Освен това, няма друга страна като България, в която 30 000 иманяри да действат постоянно, а общо са много пъти повече. Множество археологически обекти са унищожени агресивно, грубо и безвъзвратно. Най-лошото е, че културно-историческите ценности не може да бъдат възстановени никога вече. Хората по места добре знаят кой какво върши в района, но не реагират, мълчат и са безразлични. А иначе говорим за културен туризъм. Службите се борят с нелегалния трафик на ценности, но не им стигат силите, този пазар е не по-малък от търговията с наркотици и хора. Вече работим с експерти от МВР да се създаде мобилно приложение, в което хората да могат да подават сигнали за иманяри и те веднага да стигат до съответните РПУ.
Сега с идеята за "частна археология" просто се иска разбиване на системата. След приемането на закона първата поправка беше за частните колекционери с оправданието, че ще имаме аукциони, ще се плащат данъци, държавата ще печели. Не знам да е имало досега нито един аукцион. А печалбите отиват в чужбина. Приватизира ли се и археологията, просто нищо няма да остане от културното наследство на България.


Плиска. Факлодържател с формата на ръка, Хт в.

Трапезица. Стеатитова икона на архангел Гавраил, Хтт-ХтV в.


Калиакра. Катарама от бял нефрит, ХтV в.


Снимки Емилия Костадинова

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"