Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Април 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Глобус

Олимпиадата на раздора

Разрушаването на международните институции вещае съзряването на глобален конфликт

Георги Георгиев

13. Февруари 2018 , брой: 30   177   0



Това, че спортът трябва да бъде извън политика, е било винаги само едно красиво пожелание и настоящата зимна олимпиада в корейския ПьонгЧанг, е поредното потвърждение. Въпреки всички заклинания, още от самото възстановяване на Олимпийските игри политиката е била примесена с тях. През 1908 г. отборът на Великото княжество Финландия отказва да мине под руското знаме, на церемонията по откриването в Лондон, през неучастието на СССР в олимпиадите до 1952 г., през Игрите от 1936 г. в нацистка Германия, превърнати от пропагандата в апотеоз на "арийската култура", през кървавата Олимпиадата в Мюнхен от 1972 г., към бойкотите от 1980 и 1984 г., заради съветската война в Афганистан и така до днешната ситуация с руския олимпийски отбор.
Това, което тези дни, и предшестващите месеци, се разиграва с руските спортисти, не е уникално, нито е изключение, а е продължение на една дълга и срамна традиция, която превърна професионалния спорт в заложник на политически амбиции, идеологическо и междудържавно противопоставяне. Има едно, може би спорно, твърдение, че докато няма световни войни, именно на олимпиадите се определя коя е водещата сила или сили в света. На Зимната олимпиада в Сочи това бе домакинът Русия, която освен, че победи, преобърна и световната политика, и сложи край на експанзията на САЩ в източна посока. Последвалият разгром на проамериканските сили в Сирия и фактът, че бъдещето на страната в момента се решава в общи линии без участието на Запада, само затвърждават този извод.
Естествено е, че този успех на Русия в набиращата обороти нова Студена война не можеше да бъде оставен без отговор. Тъй като военен отговор срещу Русия в момента се смята за нереален, ние станахме свидетели на атаки срещу руския спорт, точно в навечерието на лятната олимпиада в Рио де Жанейро през 2016 г. Въпреки отстраняването на редица атлети, по обвинения в използване на допинг, Русия зае четвърто място на Летните игри, след лидера САЩ, неочакваното второ място на Великобритания и Китай. Това разпределение на ранговете сравнително точно определя и настоящото противостоене на основните сили в света.
За тази олимпиада очевидно задачата, е да се накаже по опосредстван начин Русия за очевидния успех в Сирия и да се покаже на света, че победата в Сочи през 2014 г.е била нечестна и не следва да се брои за реална. Бяха наказани десетки руски спортисти и бяха отнети много медали, и така служебно Русия бе лишена от първото място на домашната й зимна олимпиада. Освен това списъкът, по който бяха отстранявани спортистите, съвпадаше със списъка на потенциалните медалисти на Сборная. Създаде се впечатление, че целта на МОК е била не толкова да накаже спортистите с допинг, а огромната част от тях не са уличени във вземането на забранени препарати, а само се подозират. Целта изглежда е да бъде лишена Русия да спечели какъвто и да било медал и така да бъде унижена.
Престараването на Международния олимпийски комитет (МОК) обаче изигра лоша услуга на поръчителя. А поръчител има и това стана ясно преди дни, след като МОК обяви, че няма до допусне до игрите в ПьогЧанг дори онези руски спортисти, които бяха оправдани от Спортният арбитражен съд в Лозана, след като МОК отстрани 42-ма олимпийци от участие в игрите. Решението на МОК бе подкрепено и от редица западни спортни федерации и олимпийски комитети. На пръв поглед странно, защото точно от тези държави най-често ни поучават на върховенството на закона. Обаче от гледна точка на "студените военни действия" срещу Русия, подобна стъпка изглежда логична и дори неизбежна. По странно съвпадение, когато от МОК очакваха да реши какво да прави с решението на спортния арбитраж, окръжната прокуратура на Ню Йорк и генералната прокуратура на САЩ обявиха, че ще разследват корупцията в МОК. Това съобщение, в точно този момент много намирисва на недвусмислено послание към функционерите на МОК: "Внимавайте в картинката, защото може да имате неприятности". И те внимаваха. Не просто отказаха да се съобразят с мнението на съда и да допуснат поне част от отстранените от олимпиадата руснаци, но и заплашиха самия спортен съд с реформа. Подобна реформа ще бъде удар по независимостта на съдебната институция, ще дискредитира допълнително МОК и ще нанесе удар по цялото олимпийско движение, защото политическата съставляваща на скандала лъсва като намазан с фосфор гол задник в нощта.
Спортният арбитраж, след като възстанови доброто име на руските спортисти, обаче отклони втората жалба на 47 руснаци - да бъдат допуснати до олимпиадата в Корея. Така на пръв поглед хем бе удовлетворена Москва, хем и Вашингтон си получи неговото, ако говорим на конспиративен език. Всъщност, руснаците реално жалеха, че са дискриминирани заради етническа принадлежност. Ако съдът бе приел доводите на руснаците, това би бил тежък политически удар по цялата конструкция, която издържа тежестта на хулителите на Русия. Защото ударът не е толкова по спорта, колкото по руското общество и държава.
Наивно е да смятаме, че подобни действия минават безследно да онова, което наричаме "международна общност". И други държави, които имат сложни отношения със САЩ, виждат какво се случва и си правят съответните изводи. Едва ли е случайно, че м.г. започнаха да се появяват първите информации за наличието на допинг програми и в китайския спорт. Няма да е учудващо, че ако отношенията между двете страни се обтегнат, заради търговски спорове например, да видим как Китай става мишена на атака от подобен характер. Политическото в международния спорт все повече може да измести спортното и така да усили ерозията на поредната международна институция като МОК, уж създадена, за да примирява, а не да противопоставя. Неглижирането на подобни институции обаче, както показва историята, отваря пътя към ожесточаване на отношенията между държавите и съзряването на голям световен конфликт.
Няма да е пресилено обаче ако кажем, че този процес сега е значително улеснен и от отношението на много западни спортисти към руските им колеги. Целият водевил се състоя под одобрителните възгласи на същите тези спортисти и спортни чиновници, които не виждат гредата в собствените си очи. Например норвежците, както бе официално съобщено от лекаря на отбора им, пристигнаха в ПьонгЧанг с 6000 дози препарати срещу астма, от която е поразен едва ли не целият им отбор. Всички знаят, че тези "чисти" за антидопинговата агенция и МОК спортисти вземат тези лекарства, за да повишават капацитета на белите си дробове и така да печелят в ски бягането и биатлона. Но никой не реагира на това мошеничество, защото Норвегия все още не се е противопоставила на САЩ на световната арена. Когато го направи, отборът на "Вентолин" (по името на известно лекарство срещу астма), както иронично наричат норвежците, също ще има неприятности и ще му припомнят всичко.
Не всички спортисти и спортни деятели обаче се подгъзуркват пред "силните на деня". За наша чест точно председателят на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова се оказа достатъчно смела, за да нарече политическо решението на МОК да отстрани редица руски спортисти, без да са уличени, че са употребили допинг. Впрочем има и други. Например президентът на Международната федерация по хокей на лед Рене Фазел в интервю за швейцарския вестник "Нойе цюрхер цайтунг" заяви, че виновните в употребата на допинг руски спортисти трябва да бъдат наказани, но "това не бива да се превръща в унижение, както искат определени хора".
Ще бъде истинско чудо, ако в ПьонгЧанг допуснатите руски спортисти, които са яростно критикувани от мнозина в родината си, че изобщо участват без знаме и химн, направят нещо съществено в класирането. За разлика от друг път обаче това няма да показва слабостта на Русия, а на САЩ, които вършат дребни мерзости, за да компенсират по-сериозните си провали на световната шахматна дъска.
Руската държава сега е изправена пред сложен избор - между националната гордост и съхраняването на елитния спорт, защото има хор от гласове за скъсване със сегашната международна спортна система, в името на честта и достойнството на нацията. Напразни са надеждите, че тази кампания срещу страната ще се изчерпи със Зимната олимпиадата в Южна Корея. Напротив, очакванията са, че атаките ще се усилят защото идеята е, опасяват се не някои, гаврата с руските спортисти да бъде перманентна, от състезание на състезание. Така ще се постигне негативен ефект върху цялата руска спортна общност, чувство на обреченост, на безсилие, неверие, че държавата може да помогне. А оттам да се създаде още един канал за "вливане" на негативизъм в руското общество и подронване на авторитета на властта като път към нейната смяна..
"Определените хора", както ги нарича Рене Фазел са самото въплъщение на арогантността и няма да спрат сами, ако не бъдат спрени. Голям въпрос е обаче дали това е възможно само по силите на една държава, пък била тя и Русия.

Олимпийските атлети от Русия по време на церемонията на откриването на Зимните игри в ПьонгЧанг.
Преобладаващото мнение в руското общество, е че страната трябваше да бойкотира олимпийските игри, заради униженията, на които е подложена
Снимка БГНЕС

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"