ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА АВСТРО-УНГАРИЯ: НОСТАЛГИЯ ИЛИ РЕАЛНОСТ?

Д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press Pool-Budapest

През 1988 г. известният френски историк и философ от унгарски произход Франсоа Фейтьо (Ferenc Fejto - 1909-2008) публикува забележителното си съчинение "Реквием за една загинала империя" (Requiem pour un empire defunt), което критиката тогава определи като "носталгия" към разпадналата се 70 години преди това Австро-унгарска монархия. Имало е, разбира се, конфликти между потисканите нации и господстващата върхушка, дължащи се главно на неравномерното разпределение на богатството между индустриално развития северозапад на монархията и юга, признава авторът; но в книгата си той се опитва да изтъкне и онова, което е обединявало "това голямо семейство": независимо от раздорите и противопоставянията, поданиците - австрийци, унгарци, словаци, чехи, словенци, хървати, поляци от Галиция и Краков и от другите народности, относително свободно пътуват и упражняват своите професии по територията на империята, десетилетия преди създаването на "някакъв Шенген".
Година по-късно рухна Берлинската стена и се разпадна т.нар. съветски блок. Спомням си представянето на българското издание на книгата в началото на 90-те години в Унгарския културен институт в София. Присъства и авторът. Макар и прехвърлил 80-те, той демонстрира ясна визия за историческа перспектива, споделяйки, че стремежът на страните от Централна и Източна Европа за присъединяване към тогавашната Европейска общност по-скоро трябва да бъде предшестван от някаква форма на обединение, подобно на съществувалото в Австро-Унгария. Аргументите му изхождаха от установилите се в продължение на векове на територията на бившата монархия икономически, политически, социални, религиозни, национални и други дадености, които Версайският диктат безмилостно разрушава, създавайки нови и много по-остри конфликти, далеч надхвърлящи противоречията, съществували в империята. Колцина от присъстващите в Унгарския културен институт тогава можеха да усетят "носталгия" в словото на Франсоа Фейтьо, а камо ли предупреждение.
Днес, 100 години след разпада на Хабсбургската империя, народите които са я населявали, като че се завръщат към съветите на провиденеца Фейтьо. Страните от Вишеградската четворка все по-тясно координират действията си по редица основни въпроси, отстоявайки пред Брюкселската върхушка най-вече правото си самостоятелно да решават въпросите, произтичащи от съхраняване на националния си суверенитет и традиционната си култура. В някои унгарски медии напоследък върви дебат дали не е време Вишеградската четворка да се разшири, като включи и съседните страни от региона: Словения, Хърватия, Австрия и Румъния. Тези държави (включително около половината от днешната територия на Румъния), в продължение на столетия са били част от Хабсбургската империя.
Но има нещо по-важно: всичките тези осем държави, за разлика от страните-основателки на днешния Европейски съюз, никога не са били колониални империи, никога не са експлоатирали други народи. Докато т.нар. брюкселски консенсус не крие стремежа си да продължи да поддържа неоколониалните си навици, да разширява пазарите си за сметка на новите страни членки. Дори се появи и догмата: по-нататъшното развитие (разбирай разпределение на парите за развитие) на страните от Евросъюза трябвало да върви на "две скорости". 
Оттук и дълбокият разлом между брюкселската върхушка, която пряко или косвено се опитва да налага норми, водещи до повече или по-малко прикрито икономическо и политическо подчинение на държавите от Централна и Източна Европа; и все по-енергичният отпор, с който тези държави отстояват суверенитета си. В този контекст е и току-що приключилото посещение на унгарския премиер Виктор Орбан в Австрия.
На съвместната пресконференция с австрийския канцлер Себастиан Курц унгарският премиер подчерта, че той и австрийският му колега са били на единно мнение, че налаганата от Брюксел квота за мигранти не е решение. Хората, които пристигат в Европа незаконно, не могат да останат тук, заяви той, подчертавайки, че "човешките права не могат да се основават на незаконност".
Премиерът Орбан изтъкна, че има няколко европейски държави, разположени далеч от външните граници на Шенгенското пространство, които не се ангажират твърдо да помагат за защитата на Шенгенските разпоредби. Според него "механизмът за разпределение на квотите" също унищожава Шенген, защото представлява опит да бъде произволно налаган на страни, които защитават границите си срещу мигранти. Виктор Орбан изрази надежда, че ЕС ще се върне в правия път и дебатът за нова система за предоставяне на убежище няма да бъде отделян от защитата на границите.
"Бъдещата европейска система за предоставяне на убежище трябва да отчита не само регулирането на бежанците, но и защитата на границите", поясни той. Бъдещето на Европа трябва да бъде защитено, а най-голямата заплаха е миграцията. На пресконференция след срещата си с австрийския канцлер Себастиан Курц премиерът подчерта: Ние сме част от християнската култура, това е нашият начин на живот и искаме да отстояваме този начин на живот. Тази наша идентичност е важна, тя е в основата на християнския ни фундамент, който трябва да бъде защитен", добавяйки, че Шенгенската система също може да бъде защитена "ако искаме да я защитим".
Премиерът Орбан наблегна и на проблемите на икономиката: "Днес в Европа се извършва голямо преустройство, един от елементите на което е, че Централна Европа все по-видимо става икономически двигател на Евросъюза. През следващите десет години нашата задача е да продължим с по-нататъшното укрепване на успешния вече централноевропейски икономически регион, за да се гарантира, че регионът ще се превърне в определящ фактор в ЕС. Тази програма е добра също и за Австрия, доколкото тя познава и разбира Централна Европа, страните от Вишеградската четворка и Западна Европа." На журналистически въпрос Орбан посочи, че засега няма планове за разширяване на Вишеградската четворка, но "членовете й биха искали заедно да работят с Австрия".
В отговор на друг журналистически въпрос за срещата му със заместник-канцлера Хайнц-Кристиан Щрахе, лидер на крайнодясната либерална Австрийска партия на свободата (FPO), насрочена за по-късно през деня, г-н Орбан посочи, че Австрийската партия на свободата има решаваща роля в австрийското правителство. "Напълно естествено е среща с всички важни австрийски политици, каза Орбан. Но г-н Щрахе отговаря за такъв важен министерски пост като сигурността, което означава, че този въпрос също ще бъде обсъждан."
Премиерът поясни, че не приема концепции, според които, ако либералите са в правителството, демокрацията е ликвидирана. "Ние не приемаме твърдения, провокирани от идеологически уклони, кое е единственото въплъщение на демокрацията; истинската демокрация е демокрация без прилагателни", уточни Орбан.
Припомняме, че на парламентарните избори в Австрия в края на миналата година Австрийската партия на свободата, характеризирана като крайнодясна популистка национална либерална партия, получи 26% от гласовете на австрийците и влезе в коалиция с Австрийската народна партия за съставяне на правителство.
Междувременно стана известно, че в ООН се подготвя документ, който да дава правно основание за засилване на миграцията, както на европейско, така и на световно равнище. ООН се обръща към неправителствените организации (НПО) да съдействат за осъществяването на миграционния й проект. На което Будапеща спонтанно реагира: ООН и Брюксел се движат точно по плана, начертан от Джордж Сорос. Официалната унгарска позиция е, че миграционният пакт на ООН противоречи на здравия разум и на европейския опит от последните 20 години. Унгария няма да приеме такъв план!
След завръщането си от Виена, Виктор Орбан направи изявление за радио "Кошут", че уважава ООН, но не бива да се допуска ООН да налага принципи, които противоречат на интересите на Унгария и на общоприетите правила по въпроса за миграцията. "Унгария има доста нелицеприятен опит с НПО-та, те са на хранилката на Джордж Сорос", уточнявайки, че частта, която касае миграцията в плана на ООН, отдавна е известна, като част от "серийните планове" на Сорос.