Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Август 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Глобус

Пропагандният балон за "руската намеса"

Кой, защо и как съчини историята за "фаталната роля" на Москва при избора на президента Тръмп

Петър Герасимов

13. Февруари 2018 , брой: 30   478   0
Снимка

Колаж от сайта на Си Ен Ен, който уж илюстрира руските връзки на Доналд Тръмп

Последните президентски избори в САЩ се състояха на 8 ноември 2016 г. и бяха спечелени от кандидата на Републиканската партия Доналд Тръмп с неголямо мнозинство (около 80 000 гласа)
Това са сухите факти. Но покрай тях, изборът на 45-тия стопанин на Белия дом се превърна в една безпрецедентна сапунена опера за "фаталната" роля на Москва в изборните процеси в Щатите. Тя започна още в месеците на предизборната схватка през 2016-та, за да продължи до днес - повече от година след възкачването на Доналд Тръмп на президентския стол. Човек трудно би си представил, че такова количество политическа мътилка и пропагандна нечистотия може да се изсипе върху главата на  един човек, но фактът е факт: сегашният президент на САЩ е охулван в продължение на година и половина - системно и безмилостно - с помощта на медиите, с лостовете на силовата власт, в случая Федералното бюро за разследване, с използването на американски и чуждестранни "рицари на плаща и кинжала", които трябваше да докажат, да разкрият "ама на всяка цена" две основни неща:
а) че Доналд Тръмп е бил пионка на Русия в последните президентски избори и
б) че дългата ръка на Кремъл е в състояние да разклати и да компрометира изборния механизъм в най, най-демократичната страна в света - САЩ. Или както се казва, "с един куршум два заека".
По втората точка едва ли е нужно да се разпростирам. Атаката срещу Русия и политическото ръководство в Кремъл не е спирала след първия сигнал за нападение - "историческата" антисъветска реч на британския дебеличък благородник лорд Малборо (пардон, Уинстън Чърчил), произнесена в американския град Фултън през далечната 1949 г. Именно тази реч се опита да заличи завинаги неотдавнашните спомени от май 45-та, когато съветски и американски войници вдигаха обща наздравица на бреговете на Елба, за победата над зловещия Хитлер, и успоредно с това да отвори широк политико-пропаганден фронт срещу "комунистическия противник", срещу "лошата Москва".
В нашия случай е интересна първата цел - масираното нападение срещу републиканския президентски кандидат Доналд Тръмп. Нападение, организирано много мащабно, много професионално и най- вече твърде безмилостно. Известно е, че всички важни политически избори, не само в Щатите, но и в целия свят се придружават от дуели с обвинения и контра обвинения, с взаимни нападки "над и под кръста", с опити за предизборно унищожаване на противника. Но случаят с Тръмп е доста по - различен: широката акция, започнала месеци преди изборите и продължаваща и до ден днешен, няма аналог в историята на политическото ръководство на САЩ. И естествено - главният коз бе допуснатата "скандална намеса" на Кремъл в изборите на демократична (разбирай почти беззащитна срещу подобни акции) Америка. В този случай Тръмп е не само мишена на предизборна атака, между него и Москва едва ли не е поставен знак на равенство!
И тук веднага възникват въпросите кой, защо и как започна тази огромна кална канонада, това  ежедневно бомбардиране с лъжи и измислици срещу Тръмп, което продължава и до ден днешен?

Първият въпрос е Кой?

Това е може би най-сложният и труден от всички други. Защото той се нуждае не само от посочване на двигателите в тази феноменална политико-сапунена опера, но и от обяснението за личността на Доналд Тръмп. И даже второто е водещо, защото самият Тръмп е един камък в застоялото блато на републиканско - демократичната игра, която периодично се разиграва от Партията на слона (републиканците) и Партията на магарето (демократите) по времето на всички президентските избори и която завършва с победата на един от двамата кандидати на това иначе невидимо социално-политическо котило, което излъчва своите президентски марионетки - независимо от това дали са със слонски хоботчета или с магарешки опашки.
Според мои груби оценки, след 50 години занимание с международна политика, това са не повече от 800 - 1000 могъщи  американски фамилии, които вече близо два века и половина спокойно управляват страната, като за благоприличие, от време навреме организират пореден президентски турнир, при които народът хвърля кърпичката на победителя, посредством изборните бюлетини. До тази цифра стигнах, след като коментирайки няколко избори за политик № 1 в Белия дом, се натъквах на  прелюбопитна цифра - на тържествата във Вашингтон при встъпването в длъжност на президента редовно се струпват приятели и поддръжници на победителя с над 400 частни самолета - впечатляваща въздушна флотилия, носеща веднъж Знака на слона, друг път - Знака на магарето.
За да стигнем до президентските избори от края на 2016-та, когато Републиканската партия издигна за кандидат Доналд Тръмп - "случайния човек" или "чичкото от Средния запад" (разбирай "недодялан селяк") - титли, с които всички, ама всички американски и големи западноевропейски медии окичиха мъжа, дръзнал да се появи на кандидат-президенския подиум.
А защо така грубо? - би попитал някой. Отговорът е простичък: "чичкото" просто не принадлежи към политическата върхушка в САЩ, той не е от вашингтонския елит, от коридорите на властта, той е човекът, "дошъл отвън". Към това обяснение логично се закача въпросът - защо тогава опитните играчи от Партията на Слона са пуснали в поредния президентски турнир такава личност, такъв "политически неграмотник", който за броени дни наистина предизвика ефекта на "слон в стъкларски магазин". Най-логичното обяснение е, че въпросната фигура е пусната на арената, просто за да загуби играта, така че другият кандидат - софистикираната, опитна и известна политическа дама Хилари Клинтън спокойно да спечели двубоя. Та може ли някой да сравни никому неизвестния Тръмп с бившата "Дама № 1" на САЩ, съпруга на президента Клинтън, известна фигура в политическия живот на Вашингтон. И наистина, покрай безмилостните подигравки срещу републиканския претендент (сред които се долавяха и гласове от самата Партия на Слона) се долавяше почти пълната увереност в победата на Хилари Клинтън.
А този път "Избор - 2016" изигра лоша шега - с някакви си 77 000 гласа Тръмп спечели играта срещу Хилари. Човек трудно би си представил размерите на шока във Вашингтон и по цялото "изтънчено Източно крайбрежие" от тази новина. Казват, че дори и съпругата на Тръмп - победителя се разхлипала (на нервна почва) от неочакваната вест. А както казва старата сентенция "Тежка е кралската корона - особено, когато се носи наопаки".
Победата на Доналд Тръмп даде сигнал за втората още по-страшна атака, усилието "случайният човек" да бъде насилствено изхвърлен от Белия дом. И тогава дойде редът на

версията за "намесата"

на Кремъл в последните президентски избори в САЩ, версия много по-опасна и експлозивна от всички други нападки срещу кандидата на републиканците. Америка и светът настръхнаха, защото тук не ставаше въпрос дали президентът Клинтън се е занимавал с френска любов със своя стажантка в легендарната Овална зала на Белия дом  или друг негов колега е допуснал граматическа или географска грешка. От обвиненията, че в изборите в САЩ са се намесвали руски хакери замириса на зловещия термин "национално предателство", а в политическата атмосфера на Щатите увисна зловещата дума "импийчмънт" (преждевременно сваляне на президента поради много сериозни нарушения).
И именно тук възниква въпросът кой е дал сигнал за новата унищожителна атака?
Човекът, който стои в центъра на бурята за "намесата", всъщност се оказва един чужденец - англичанинът Кристъфър Стийл, бивш агент от британската тайна служба МИ-6, нает обаче от американец - Глен Симпсън. Той пък е съосновател на политическата изследователска фирма "Фюжън Джи Пи Ес", заявявал вече нееднократно (и пред специална Сенатска комисия), че стои твърдо зад  разкритията на никому неизвестния досега "пенсиониран" английски агент.
Усилията на ръководителя на т.нар. руско разследване - Робърт Мълър, на различни сенатски комисии в САЩ да привлекат като свидетел въпросния Стийл така и си остават напразни: англичанинът категорично отказва да пътува до Щатите и даже твърди, че "искал да се оттегли временно" след шумния скандал във Вашингтон.
Неговата фирма "Орбис бизнес интелиджънс", където е съдиректор заедно с Кристъфър Бъроуз, бивш служител от Външно министерство на Н.В. кралицата, трудно се възстановява от  информационната лавина, заляла компанията след публикуването на т.нар. Досие на Тръмп, а самият г-н Стийл споделя, че е решил твърдо да "остане в сянка поради лични и професионални причини".
Въпреки това, през миналия януари, двама служители от висшите кръгове на американското разузнаване тайничко заминават в Англия, за да убедят г-н Стийл да говори. Посещават офисите на неговата компания, както и канцеларията на адвоката му. Отново без резултат, с тази подробност, че във Вашингтон  гръмва поредният скандал, защото агентите са изпратени от членове-републиканци на Разузнавателния комитет на Камарата на представителите, без да информират колегите си демократи.
И тук отново стигаме до думата "кой". Забележете, тъкмо републикански босове се опитват да докарат скандалния автор на досието в САЩ, а не демократите. Това и много други дребни на пръв поглед подробности сочат, че към основните сили на Демократическата парти, участващи в безмилостната атака срещу Тръмп, тайно или полуоткрито играят и хора от Републиканската партия. И това е естествено - отговорността за "грешката" в последния "президентски изборен  сценарий" лежи както върху демократите, така и върху републиканците. Така или иначе, лансираната версия за "руската намеса" се затъркаля като  снежна топка по политическия склон на Вашингтон, за да достигне до плашещо големи размери.
Още през октомври миналата година гръмна новината, че бившия началник на предизборната кампания на президента Тръмп Пол Манафорт е обвинен в заговор срещу САЩ, пране на пари и лъжесвидетелстване. Същите обвинения са повдигнати и срещу неговия сътрудник Рик Гейтс. Големите американски информационни агенции съобщиха, че и двамата сами се предали на властите на 30 октомври м.г. По този начин Манафорт и Гейтс са първите обвинени в  разследването за предполагаема руска намеса в президентската кампания. Манафорт оглавява кампанията на Тръмп от юни до август по миналата година. Гейтс е дългогодишен бизнес партньор на Манафорт и има връзки с руски и украински олигарси.
Същевременно сътрудникът на предизборната кампания на Тръмп Джордж Пападопулос се признава за виновен, че се е опитал да скрие от ФБР контактите си от началото на 2016 година с неофициален представител на Русия. Въпросният сътрудник е обвинен, че чрез лъжливи показания е възпрепятствал разследването на връзки на лица от предизборната кампания с руското правителство. От обвинението става ясно, че Пападопулос е търсел информация, злепоставяща опонента на Тръмп -  Хилари Клинтън. Така нареченото

"Досие за Тръмп"

съдържа редица имена - известни и не толкова, свързани с хипотетичното "вмешателство" на Москва. Досието започва със самия Тръмп, който многократно е посещавал Русия, въртял е там бизнес и е имал редица делови срещи. В него е включен и бившият съветник по въпросите на националната сигурност Майкъл Флин, уличен в разговори с руския посланик в САЩ Сергей Кисляк по време на предизборната кампания. Там е Джаред Кушнер, зет на президента, също обвинен в контакти с руския посланик в Щатите, както и президентския син Доналд Тръмп-младши и ред други  известни и не толкова известни фигури от предизборния антураж на сегашния стопанин на Белия дом.
Несъмнено, категоричният отказ на автора на "Досието Тръмп" - англичанинът Стийл, да сътрудничи на американските власти, поставят въпросния документ под голямото съмнение, че това е политически  повлияно съчинение. И макар  Мълър, ръководителят на "руското разследване" да полага отчаяни опити за привличането на Кристъфър Стийл, все още всичко тъне в неизвестност.
Отгоре на това, преди няколко дни в публичното пространство на САЩ гръмна новината, че двама висши служители на ФБР са си разменяли по време на предизборната кампания хиляди есемеси, показващи недвусмислено, че са пристрастни в работата си и очевидно "играят" за екипа на Хилари Клинтън. Самият Тръмп окачестви новината като "бомба" и отново изтъкна несъстоятелността на обвиненията срещу него и хората от екипа му.
Очевидно сагата с "руската връзка" върви към своя естествен край. Въпреки усилията, вече измина една година, откакто Доналд Тръмп е президент на САЩ, а така и не се стигна до очакваната от мнозина американски политици процедура за импийчмънт. Освен това твърдата (а на моменти прекалено остра) политика на екипа на Тръмп по отношение на Кремъл, съвсем не говори в полза на версията за някаква "руска намеса". Останалото е политическа фантастика.


Яростните атаки срещу президента на САЩ сериозно подкопаха първоначалните му намерения да възстанови диалога с Русия.
На снимката Владимир Путин и Доналд Тръмп по време на миналогодишния форум на АТИС във Виетнам
Снимка БГНЕС

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"