Западните Балкани в надпревара с препятствия към ЕС

На пленарна сесия на Европарламента комисарят по разширяването Йоханес Хан представи Стратегията за разширение на ЕС с държавите от Западните Балкани. С име "Надеждна перспектива за разширяване на страните от Западните Балкани" Брюксел реши да заяви, че се е обърнал с лице към този европейски регион, възприеман винаги като проблемен. Само ден по-късно комисарят бе в Белград, а след още един ден бе в черногорската столица Подгорица. Това са страните от региона, които са посочени в Стратегията като първи в плана за "поредното разширяване на обединена Европа на Изток". Макар и перспективата им за влизане в ЕС да е в период за след 7 години - тоест около 2025 г. За Албания и Македония се споменава, че се "очаква преговорите с тях да започнат през 2019 г", а за Босна и Херцеговина, БиХ, словата за започване на преговори изглеждат някак мъгляви. То и самата

БиХ е нещо като държава-мъгла

каквото и друго да са целели с Дейтънското споразумение. Едва ли единствената причина за това е, че Република Сръбска е "шилото в торба" с постоянните си заплахи да напусне тази трудно функционираща държава и то с поглед към Белград. За Косово пък няма нищо относно перспективите за евроинтеграция.
Важното в случая е, че ЕС дава сигнал, че интересът му към Балканите се е възобновил и това естествено си има обяснение, по-скоро геополитическо, отколкото идеологическо или ценностно. Както казаха във "Файненшъл таймс" преди дни, "Европа няма право да се отказва от намерението си да интегрира Балканите, защото Русия и Турция ще заемат нейното място". Интересно защо забравят за Китай, който през последните години сериозно инвестира в региона, особено в Гърция, Сърбия, дори в Македония, и не крие стратегия да включи Балканите в своя "Един пояс, един път"? А къде остава Саудитска Арабия с нейното значително финансиране на стотици джамии и подкрепа за радикализиращи се мюсюлмани, особено в БиХ и Косово? Нормално е да се изрази становище, че ЕС има основание да  придърпва балканската черга към себе си, за да не допусне тя да се издърпа в друга геополитическа посока. Още повече, че това е стара практика на играчите в  геополитиката. На този етап Жан-Клод Юнкер с ведър тон и широка усмивка обещава "да вкара всички балкански страни в ЕС", но "стига да уредят споровете помежду си".
Нашумелите напоследък балкански спорове са за името на Македония, което Скопие и Атина не успяват да договорят вече почти 30 години, както и сложните отношения между Сърбия и Косово. Има обаче едно неписано правило, че преди да се включат в процеса за присъединяване към ЕС, те трябва да станат и членки на НАТО. Именно това е точката, която противопоставя за кой ли път геополитическите играчи САЩ и Русия. Москва е убедена, че  Вашингтон е "дал зелена светлина за ускоряване на процеса за името на Македония в края на 2017 г" само в "интерес на Северноатлантическия алианс", което ще позволи да се дооформи

онзи обръч на НАТО около Русия

който започва от Балтика, през Полша, Украйна, Румъния, България и е известен като плана "Триморие". Редица анализи в руски медии открито посочват,  че "основната цел на интегрирането в ЕС е отделяне от Русия и пълно преминаване под влиянието на Запада" (списание "Експерт"). Във "Взгляд" са убедени, че "изтласкването на Русия от региона се осъществява чрез приемане в НАТО на страните от бивша Югославия". Допълнението е, че "задача на Русия е да съхрани позициите си на Балканите, а на Запада - да изгони Русия оттам", както и да "вкарват Македония в НАТО, за да натрият носа на Москва". В "Геополитика. ру" се сочи, че "целият хор от Западни и прозападни НПО-та осъществяват дейност, целяща да промени културно-историческия ход на сърбите" и се изрежда поредица от центрове, които години наред действат в Сърбия и проявите им са свързани с русофобски внушения. През януари Лавров, външен министър на Русия, заяви във връзка със спора за името между Македония и Гърция, че "тук не става въпрос за някои общи и специфични черти на двата близки народа, а за това, че едната страна трябва задължително да я направят член на НАТО". В такава ситуация не става ясно дали двете страни спорят заради свои си интереси или големите имат причини, които конфронтират не само тях, но засягат и всички в региона. Така "македонският въпрос" се оказа не наш, както винаги сме мислили, защото Македония поне век ни е била кауза, а геополитически проблем. Възниква питане с какво малка Македония стана толкова важна за Вашингтон, та натискът му за решаване на споровете й със съседите бе толкова настойчив, че най-после подписахме Договора за добросъседство и сътрудничество, а за краен срок по разрешаването на спора за Гърция са посочени датите 11-12 юли. Тогава в Брюксел ще се проведе срещата на високо равнище на НАТО и надеждите са, че ще бъде обявено и присъединяването на Македония към Алианса.
За какво ли се прави членството в НАТО на страните по линията на "Триморие"? Заради военни обръч по границите на Русия или имат основание твърденията на някои експерти, че причината е по-скоро принципът "нищо лично, просто бизнес"? Защото с членството в НАТО може би наистина се цели
 
блокиране на достъпа на руски газ

до региона, а оттам и до Европа, което ще отвори път за доставки на втечнен американски газ. Полша, например, вече е в играта. Но бившият македонски премиер Никола Груевски не криеше, че разговаря със своя "приятел" Ердоган за достъп на една от тръбите на "Турски поток" до територията на Македония. По нея обаче ще тече руски газ, а това вече не устройва Вашингтон. Казват, че една от точките, където ще се доставя втечненият газ, е при Александруполис, а това би обяснило и политиката на "моркова и тоягата" към Атина във връзка със спора за името. "Морковът" е обещанието, което Матю Нимиц (американският посредник в спора между Гърция и Македония, действащ от името на ООН) е дал на Алексис Ципрас, че ще осигури частично опрощаване от ЕС на $320-милиардния гръцки дълг, ако се договори с Македония. За "тояга", както  е известно, може да се спретне я някой финансов скандал, провокация, заплахи или корупция, което на пръв поглед може и да не се приеме като свързано събитие.
 
Правителството на Зоран Заев вече изпълни някои от условията на Атина, които тя отстоява като свои интереси при преговорите. Името на аерогарата и магистралата до Скопие от дни не е "Александър Македонски", а "Приятелство", прието е искането за "географско определение на името на страната" (спряга се "Горна или Нова Македония), някои от творенията по проект "Скопие 2014" в центъра на македонската столица са в период на премахване. Но в същото време се говори за "гаранция за идентичност и достойнството на двете страни при решаване на спора за името". Премиерът Заев изведнъж реши, че "не вижда необходимост от промяна на конституцията", което е искане на Атина, подчертава, че "идентичността е важно нещо" и ще се работи за решение "правителство и опозиция заедно". Предстои да се види кой и колко ще протестират в Скопие на 27 февруари срещу приетия закон за двуезичността  в страната, срещу договорките за името с Гърция и за подписания Договор за добросъседство и сътрудничество с България.
Македония е разделена. За албанците с македонско гражданство името на държавата няма никакво значение, те имат за цел да разширят максимално правата си и да превърнат Македония в

"двунационална албано-македонска държава"

Смятат, че членството в НАТО и ЕС ще им даде възможност да реализират целите си и работят активно в тази посока с външните си покровители. Сред тях, естествено, не е Москва, в която напоследък растат становища, че "пространството за действие на Русия в региона се смалява", а "влизането на Македония в НАТО ще бъде поредното натриване на носа на Русия и удар по нейния авторитет на Балканите" ("Взгляд").
Сърбия ли е наред е често задаваният въпрос. Не липсват мнения, че "Сърбия и нейните съседи са в условия на контролирано разрушение, което продължава". И още, че "Сърбия е на къса каишка". Дори без да се споменава Санджак, където мюсюлманите гледат не към Белград, а към Анкара и веят турски знамена. Отдавна е известно и за сепаратистки настроения и в сръбската автономна област Войводина.
Всъщност Сърбия на този етап все още се счита за едва ли не последна руска крепост на Балканите, която получава подкрепата на Кремъл на всички международни форуми, включително или най-вече по отношение на Косово. То не е признато и от 5 държави членки на ЕС. Традиционно Белград се възприема като костелив орех и има доста истина в твърдения, че на Запада никак няма да му е лесно да привлече Сърбия в своя лагер. Не че не е възможно, както напоследък се прокрадват становища в руската преса. Защото лавирането между Брюксел, Москва и Вашингтон е сложно дело и в повечето случаи е до време. Дали е дошъл моментът за избор в Белград между Изтока и Запада не е ясно, но е сигурно, че бомбардировките на НАТО над територията на Сърбия през 90-те години не са забравени. Няма как Сърбия да не е в центъра на настоящата геополитическа игра на Балканите, защото не само продължава да дърпа конците на страните от бивша СФРЮ, или по-точно на "своите хора" в тях, но и защото "кръстосването на саби" между големите й дава възможност да води и своя стратегическа игра в региона. Президентът Александър Вучич, е определян като "морално гъвкав" и с умения

да се приспособява към печелившите

Той непрекъснато заявява, че "Сърбия много иска да се присъедини към ЕС", но за никого не е тайна, че ще му се наложи да "преглътне някои горчиви хапове по пътя до Брюксел". Условия за това членство е сключването и прилагането на "правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията с Косово", както и "пълна хармонизация с външната политика на ЕС" т.е. Белград да се откаже от приятелството и близкото сътрудничество с Русия и да уреди проблемите си със Загреб, които скърцат и непрекъснато се възобновяват още от миналите през 90-те години войни. Видно е, че ключът към ЕС е пряко свързан не толкова с "укрепване на своята демокрация и изчерпателни реформи в ключови области като върховенството на закона, конкуренцията и регионалното сътрудничество и помирение", колкото с признаването на Косово. По този въпрос мненията в Белград са от "Сърбия няма да признае Косово, за да се присъедини към ЕС" (премиерът Анна Бърнабич), през "ако диалогът Белград-Прищина е за признаване на Косово-благодаря и довиждане" (президентът Вучич), та до "Сърбия е готова на компромис с Косово, но не за всичко" (Вучич пред радио В92). В момента в Сърбия (по инициатива на президента Вучич) се провеждат обществени дебати по "косовския въпрос" (всеки си има въпрос на Балканите!), които целят не само туширане на емоциите сред сърбите, останали верни на каузата "Косово е Сърбия", но и да се печели време до избистряне на обстановката в отношенията между големите играчи. Все пак Белград получи рамо от Мадрид в стил "Косово ще стане част от ЕС само като регион от Сърбия" (лесно обяснимо след като Испания си има проблема Каталуня) и това е поредното доказателство, че в самия ЕС нещата никак не са еднозначни, меко казано. Вучич вече приветства Испания с "решението на Испания за Косово е логично", но се очаква през март да обяви резултатите от националното обсъждане. В същото време министърът на отбраната Александър Вулин казва, че "Белград трябва да се стреми към споразумение за разделяне с Косово" и визира Северно Косово, където живеят около 50-100 000 сърби и неотдавна бе извършено убийството на местния сръбски политик Оливер Иванович. Едва ли става въпрос само за опипване на почвата. По-скоро Белград до последно ще се пазари на принципа "и вълкът сит, и агнето цяло", за да постигне членство в ЕС чрез признаване на част от Косово, да не къса историческите си връзки с Москва и да остане вярна на стратегията си да доминира на Балканите и чрез съхраняване на завидното приятелството с Атина. За НАТО не иде реч.
Казват, че Брюксел и Западните Балкани са в период на "една трудна любов". Остава да се изясни самият ЕС в какъв период е, защото набъбват разделителни процеси, разногласията обхващат основополагащи теми, а Франция и Германия готвят реформи, които едва ли ще са по вкуса на членките от Източна Европа. САЩ, както обикновено, ще се съобразяват със своите интереси, без значение, че действията им се възприемат като на

"слон в стъкларски магазин".

Китай не коментира, но присъства на Балканите с инвестициите си, а Турция получи за пореден път сигнал от Брюксел, че "молбата й по график за членство в ЕС" се отклонява. Анкара си го знае, няма изненади, важното е да постигне безвизово пътуване из Европа. Затова се правят гръмки изказвания, че "няма да приеме нищо друго освен пълноправно членство", пишат се "7 конкретни стъпки" в изпълнение на европейски настоявания, извиват се ръце със заплахи за нови бежански потоци, но и се гледа с нескрито задоволство за възможността да разговаря на равна нога с ЕС на среща в Евксиноград на 26 март. Впрочем казват, наша инициатива. Е, впечатлението е малко объркващо, след като стана ясно, че в споразумението за съставяне на правителство на голямата коалиция в Германия има точка, отнасяща се до членството на Турция в ЕС и то де факто е "замразяване" - нито ще се отварят, нито ще се затварят глави за присъединяване.
Ние пък си оставаме с приоритета на нашето председателство за присъединяване на Западните Балкани към ЕС, а лидерката на БСП Корнелия Нинова се готви през пролетта да направи обиколка на страните от региона, която ще предшества готвената за май среща в София на ръководителите и лидерите от ПЕС със страните от Западните Балкани. През май ще бъде и срещата на върха ЕС - Западни Балкани в София, на която, както обикновено, словата ще се леят като из ведро, надеждите ще се стимулират, ще се обещават нови грантове и кредити, ще се настоява за реформи, но дали това ще гарантира политическа и етническа стабилност в региона? Някои в Гърция искат обща граница със Сърбия, албански професори от Тетово твърдят, че Солун е люлка на албанската държавност. Ердоган ще брани Македония от "несправедливите искания на Атина относно името на страната" и призовава албанците на Балканите първо да се обединят, а после да влизат в ЕС. Албанският премиер Еди Рама едва сдържа амбиции за т.нар. идея "Велика Албания" и държи на пряко подчинение лидерите на албанските партии в Скопие, както твърдят сериозни наблюдатели. Между другото Турция си има свои партии или "лица за влияние" не само на Балканите. Може, прави го, не й пречат. Русия търси нови пътища да запази позиции и все още живее с мисълта, че славянските корени, православието и традиционните семейни ценности и нрави са достатъчно условие да не се загърбват историческите й връзки в региона.


В името на членството в НАТО и ЕС на Македония може да й се наложи да се раздели с част от "античната" си история
Снимка БГНЕС


Кадър от миналогодишната среща в Сараево на външните министри на страните от т.нар Западни Балкани
Снимка Еuropeanwesternbalkans.com/Tанюг