Перфектна и велика ли е България?

Никола Статков

Преди година ли, две ли, Бойко Борисов каза, че България е перфектна държава. Неотдавна, от Истанбул, той заяви, че тя е и велика. За перфектността й вече писах. В последно време обаче се явиха случки и събития, които ме карат да погледна още веднъж на този въпрос. Башка искам да кажа нещо и за величието българско...
Редно е да започна с управлението, тъй като от него зависи, кажи-речи всичко в страната. Знайно е, че ГЕРБ управлява с трети мандат, този път заедно с т.нар. "Обединени (според Велизар Енчев - "Опитомени") патриоти". Години наред две от партийките им се дърляха помежду си, по едно око щяха да си извадят шефовете им - Сидеров и Симеонов. Третият, Каракачанов, стоеше встрани. В името на "народното добруване" обаче тримцата забравиха различията си, вкупом се прегърнаха и хайде в обятията на Борисов.

За Сидеров това не беше първица:

при първия, или при втория мандат на ГЕРБ, той се закле във вечна вярност на Бойко, нарече го голям политик и държавник, обеща му пълна подкрепа. Добре, ама след време шефът на ГЕРБ прибра на сушинка към партията си една ячка група атакисти. И започна една война между двамата юнаци, мани, мани: то бяха ругатни, то бяха обиди, даже Волен изяде малце боец. Днес той е забравил всичко това, както забрави как анатемосваше Америка и НАТО. Не остана по-назад и Симеонов, който забрави декларацията си, че може да управлява с ГЕРБ, само ако го няма в заверата Бойко. Така и двамата патриоти потвърдиха писаното от поета, че "Всяка дума е само измама, всяка клетва е само лъжа."
Симеонов така се вживя в ролята си на слагач, че определи дейността на Бойко, особено външнополитическата, като ТРИУМФ. Уви, нямаше кой да му каже: посмали, манго... Погледнато отвсякъде, управлението на коалицията мирише на руската "круговая порука", сиреч: аз на тебе, ти на мене... Тази практика на ГЕРБ се оказа печеливша и с някои довчерашни врагове на Вожда, като Антон Тодоров и Тома Биков. Първият написа книга за "Шайката на Бойко и Цецо", вторият бил казвал, че иска да види Борисов в затвора; дали е така, не знам. Тоя писал, оня казал, двамата на бърза ръка станаха депутати от ГЕРБ и агитпропи на партията. С Антон стана някакъв сакатлък и стола му в парламента изстина. Това обаче не го спря и заедно с Томата през ден са по телевизионните екрани, хвалят Вожда и нападат, колкото си могат БСП.
Връщам се към трикатната коалиция. Симеонов стана зам. министър-председател, в добавка има и ведомство. Каракачанов откопира същото. Такава благодат не споходи Сидеров и той остана "само" председател на патриотичната парламентарна група. Докарали я до тези властови висини, тримата вождове - Симеонов, Каракачанов и Сидеров, изпаднаха в амнезия: забравиха, че са обещавали предизборно да повишават пенсии, заплати и други благинки на сиромашта. Абе, Монтескьо добре го е казал: "Властта е питие, което опива човека и го кара да се забравя." На Симеонов обаче не му пука за сиромашта. Той заяви, че като бизнесмен е подсигурил бъдещето на поколенията си много занапред. Чудя се и се мая какво ще правим ние, които не можахме да се изпедепсаме бизнесменски; види се нашите поколения ще са бедни и мизерстващи до второто пришествие. А сега, сега на всеки три дни у нас се пръква по един милионер. Не че правя някаква аналогия с написаното от френския вулкан в литературата Балзак, ама все пак нека го чуем: "Зад всяко богатство стои едно престъпление..."
По-нататък... Продължава войната срещу президента Радев. Най-стръвно воюва първата дружка на Борисов Цветан Цветанов, известен още с галеното Цецо Гуменката. Убеден съм, че тази война ще продължи до деня на следващите президентски избори. Радев трябва да бъде окепазен така, че да не е заплаха за еди кой си, който страстно желае да стъпи и на най-високото стъпало на държавната йерархия, след като е престоял на всички стъпала по-надолу, колкото си е пожелал...
Народното събрание разигра един

цирк с мораториума за лекарствата

на онкоболните. Веднъж мнозинството депутати, сто и двадесет и шест души те бяха на брой, единодушно гласуваха за мораториума. Няколко дни след това, при даден знак от Вожда, гласуваха обратно. Невероятни бяха Цветанов и Ненков с почти истерична защита на двете си напълно обратни позиции. Даже едно, ужким докторче, викали му Лъчо Мозъка, било заявило, че тежкоболните и без това щели да си "отиват", защо да се трошат за лекарства 25 милиона лева. Ни срам, ни съвест!...
Да не забравим в суматохата другарката госпожа Цачева. Бойко я кандидатира за президент, за майка на нацията. Радев взе, че я отнесе, като куцо пиле домат. Отритнаха я и за депутат хората от родния й край. Човекът, който държи на чест и достойнство, в този случай напуска политиката завинаги. Да, ама не. Цецка се тропоса като министър на правосъдието (тропоса я Вождът), под похлупака на вездесъщата, зашеметяващо способната Захариева. И какво от това? Нали министерските хилядарки ще влизат всеки месец в джобовете на Цецка, всеки ден скъпа кола ще бъде на нейно разположение, тя ще продължи да живее в луксозен апартамент, без да плаща и стотинка наем. Не мина много време и Вождът, верен на себе си (днеска така, утре онака) каза, че не е имал желание Цачева да стане президент. Ха сега де!? Откъм нея - ни обида, ни притеснение, само железни нерви и твърда готовност да работи на полза роду...

След многогодишни въздишки и плачове

за "наша" Македония, сключихме с държавицата "исторически" договор. Ликуй, народе, и хвали до небесата людето, сътворили това чудо, което за мен е престъпление. Защо ли? Защото с този договор признахме македонската нация и македонския език... Сега се "подрежда" нещо с балканските държавици. Началниците от Брюксел, най-вече от Вашингтон, са много загрижени за балканджиите и желаят да им помогнат, за да живеят щастливо. Това може да стане, ако тези държавици влязат в Европейския съюз и НАТО. В Евросъюза, хайде - бива, но защо в НАТО? Ами, защото така ще бъде затворена военната европейска верига около Русия. Та утре, ако началниците от Брюксел, и най-вече от Вашингтон, решат да ударят тая проклета Русия, пушечното месо да бъде балканско. Такава роля вече е отредена на Полша, прибалтийските републики, Румъния и България. Полагат се усилия, съвети и заплашителни ултиматуми към Сърбия, за да се присъедини към тайфата. Да видим докога ще издържат гордите сърби. Ние не издържахме и минута; то не сме и притискани, само един намек ни стига, за да изпълним всяко желание на началниците. Ето, докато се усетим, Министерският ни съвет обяви, че Русия е опасност за нас, че е наш враг. Министър-председателят Борисов рече, че като член на НАТО, България ще воюва с Русия. Аз гледам всеки ден руска телевизия и мога да кажа нещо по въпроса. Преди около месец видях и чух един руски генерал да говори за сложното международно положение. На въпрос, какво ще прави Русия, ако бъде нападната от наша територия, отговорът му беше: ще превърнем тази територия в стъкло. Не уточни обаче стъклото за буркани ли ще бъде или за прозорци. Аз мога да уточня това... Преди десетки години отношенията между Съветския съюз и Китай бяха крайно изострени. Ненадейно китайците окупираха един спорен остров между двете страни на река Амур и настаниха в него войска и военна техника, включително танкове. На следващия ден се заговори, че отговорът на Съветския съюз на тази окупация бил унищожителен. Ама как, ама що? Мълчание.
Години по-късно аз видях какъв е бил този отговор... Бях в Москва. С Владимир Яковлевич Мотил, режисьор на блестящия филм "Бялото слънце на пустинята", готвехме игрален филм по мой разказ. Бяхме на финалната права, но по него време у нас нахлуха свободата и демокрацията и подобна продукция вече не беше препоръчителна... Да ме прощават читателите, че се отклоних от темата, но... Бяхме в дома на Володя, разговаряхме за това-онова и стигнахме до оня случай с китайците. Той взе, че ми показа кратко документално филмче, което направо ме ужаси: на острова не се виждаха нито войска, нито танкове, не стърчаха храсти и дървета, виждаше се само черна земя, която един тогавашен генерал нарекъл черно стъкло. Ще рече, ако се сбъдне заканата на генерала, когото гледах тия дни, така ще бъдем остъклени и ние. Убеден съм, че при един световен конфликт с такъв материал ще бъде осигурена и цяла Европа. Някой ще ми възрази, че и Русия няма да се измъкне суха от такава касапница. Вероятно ще е така, но в случая мен ме интересува съдбата на родината ми. Та се питам: може ли да ни подмине тая, и горчива, и отровна чаша, ако нашите политици не ни набутват между шамарите, без никакъв, ама без никакъв интерес за страната ни?... Само и единствено, заради чужди интереси, тези на началниците...
Ето, че опряхме и до така наречената Истанбулска конвенция. За нея се писа и изговори много; във вестник ДУМА бяха публикувани великолепни статии. Като че ли е излишно и аз да коментирам случая, и все пак... Видях и чух много политици, които яростно защитаваха конвенцията. Почти всички бяха десни хора, най-вече от фалангата на властта. Не бях изненадан, че в хора им надигаха глас и важни, ужким леви лица, като Станишев, Йотова и Мая Манолова. За себе си казвам, че наистина съм ляв човек, че съм много мъж, много българин.
Пак малко отклонение... По времето, когато за кратко бях съдия в столицата, за педерастия само се шушукаше. Споменаваха се имената на тоя и оня, лицата бяха предимно интелектуалци. Най-известният "мъж", с обратна резба, не беше от тях, говореше се, че няма постоянна работа, познаваше го, кажи-речи, цяла София. Аз бях го виждал неведнъж. Този път се наложи да го видя съвсем отблизо; трябваше да го съдя по член 176 от Наказателния закон; деянията, които му се приписваха, бяха инкриминирани. По време на процеса имаше пикантерии, посрещани, знае се как, от публиката, поради което я изгоних от залата. Христинката, така се казваше подсъдимият, беше на средна възраст, среден на ръст, русоляв, много слаб. Той беше един нещастен човечец, уплашен, беззащитен. Аз го оправдах... Днес обаче времената са съвършено други; човечеството се разпада. На този разпад служи и Истанбулската конвенция...
За вкарването на комунизма в някои учебници, също в ДУМА, бяха отпечатани силни и верни статии. Запазвам си правото да напиша нещо по въпроса по-нататък...
Докато пишех този текст, явиха се доста нови новинки... Ученици потрошили шофьор на автобус, задето им се скарал, че хвърлят снежни топки по колата. Във Варна невръстно момче убило един бездомник. Пациентка набила медицинска сестра в някоя си болница. Възпитателка в дом за деца с увреждания ги побийвала; тъй де: не стига, че природата ги е наказала, нека тя им притури още страдание. В детски градини е разкрита корупция при "вреждането" на децата в тях. Разбира се, тази корупцийка си е нищо, сравнена с това, което се случва в централизираната информационна система БАЦИС, където, след хиляди хитри манипулации, "наши" хора са прибрали милиони, може би стотици милиони левове. Както личи, системата е създадена точно с такава цел. И нещо, кажи го битово: цигани отишли в Кресненското дефиле да разчистват горите от опожарени дървета, но карат наред, режат и суровите. Освен това грабят местните магазини и побийват някои от селяните. И още: протести, почти ежедневни протести от всички слоеве на населението. Те обаче не спират катастрофата в управлението на държавата, не спират грабежите и насилието. И пак: болници пред закриване, липса на специалисти за отделенията. Работници и служители, тук и там, не получават редовно заплатите си.
Спирам. Не, не мога да отмина обаче нещо, което е позор за България. Що е то ли? Хора в моя Северо-западнал край събират подписи, та част от него да се присъедини към съседна Румъния. Нашите бащи и деди са напоили всяка педя от тази земя с потта и кръвта си. Днес наследниците им искат да я харижат на румънците, заедно със себе си,    

защото са го докарали до просешка тояга,    

защото не виждат никаква справедливост, не виждат нито един големец, виновник за хала им, да е осъден и затворен.
Управниците казват, че всичко, изредено по-горе, не е кой знае какво, че се измисля и преувеличава. Затуй, нека погледнем Европа какво мисли за България:


Първа по бедност.
Първа по корупция.
Първа по заболеваемост.
Първа по смъртност.
Първа по убийства на глава от населението.
Първа по лоша съдебна система.
Първа по загинали по пътищата. (Аутострадите - днеска се асфалтират, утре се ремонтират. Над 12 хил. км пътища в провинцията са почти негодни за движение по тях.)
Последна по раждаемост.
Последна по грамотност.
Шейсет и осма сред осемдесет страни. (Някога бяхме на 27-о.)
Сто и девета по свобода на медиите.
Критичният праг на бедност у нас е 1300 евро, в Гърция - 6000, в Австрия - 13 000. По-добре от нас са Албания, Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС.
От ясно по-ясно е, че днес България не е парламентарна, а премиерска република. Парламентът, министрите, разните комитети и комисии не решават нищо самостоятелно, чакат нареждане от Вожда. Практически те взимат заплати за тоя що духа. А това са милиони левове, които могат да отидат за образование и здравеопазване, за социално подпомагане, за какво ли не.
Всички въпроси, от най-дребните, до най-големите, решава той; нарежда, препоръчва, дава... Поради това, смятам за практично и полезно да бъдат закрити Народното събрание, Министерският съвет и разните там комисии, комитети и съвети. Също и общинските съвети - областни, градски, селски. Навсякъде да остане по един човек, който да поддържа връзка с Вожда. Той пък да си избере свой доверен човек, нещо като велик везир. В случая се знае кой е най-подходящият. А щом Вождът ще има такава необятна власт, той не бива да остане повече само генерал. Следващият ранг е генералисимус... Такива бяха само Сталин и Чан Кай Ши.
Такава е перфектната българска държава днес. Вероятно това е дало основание на някакъв западен бос, който на въпрос - какво бъдеще чака България, отговорил: за това ще говорим след българите...
И да видим велика ли е държавата ни днес, както твърди Вождът. Според мен, три условия определят дали една държава е велика или не. Те са: територия, население и въоръжени сили. Може съотношението помежду тях да се променя, но това е Светата троица. В историята едни държави са ставали, после са изчезвали като такива, други са излизали на сцената. Днес велики са три страни: САЩ, Русия и Китай. Все по нещо не достига на Индия и Бразилия, на Англия, Франция и Германия да са сред тях. Естествено, промени в бъдещето са възможни.

България е била велика досега три пъти:

при Симеон Велики, при цар Иван-Асен тт и при цар Калоян. Нашата държава с малка територийка, с малобройно, все повече намаляващо население, с мижава армийка, няма как да стане велика. На земното кълбо, приютило разни по територия, население и сила държави, тя е сред тези, които днес не играят никаква роля при решаването н световните дела. Приказката на Бойко Борисов, че България е велика държава, е смехотворна измишльотина на човек, прочел през целия си живот само една книга, сам признал, че е прост. Смехотворна измишльотина също така е и твърдението му, че държавата ни е перфектна. Обратно, тя е в тотален и неспирен разпад. Тогава - как и накъде? Това е въпросът, би казал един известен герой на Шекспир. Аз отговарям: все по-зле, към пълното изчезване на нацията и държавата ни до края на настоящия век. На този хал я докараха българи, упрвлявали я през последните години, с малки изключения, управлявали я в своя изгода и в интерес на "началниците" от чужбина.
И все пак, и въпреки всичко, дано бъдещето на отечеството ни ме опровергае! Дано...