Безмълвието като метафора

Авторката на романа "Бащата на другия" Паринуш Сании е родена през 1949 г. в Техеран. Завършва психология в Техеранския университет. Печели стипендия в Калифорнийския университет, в който има възможност да защити докторат, но тогава избухва Ислямската революция и тя се прибира в родината си.
В продължение на двайсет години е главен консултант на изследователски проекти към Министерството на образованието. Именно естеството на професионалните й задължения я подтиква към писателското поприще. Проникновен познавач на душевността на иранската жена, Сании използва резултатите от направените през годините  проучвания в първия си роман "Моята орис", отпечатан от издателство "Рузбехан" през 2003 г.
Въпреки че е забраняван два пъти по време на управлението на Ахмадинежад, той претърпява двайсет издания и се превръща в световен бестселър, преведен на английски, италиански, румънски и норвежки. В негова подкрепа се обявява и известната иранска общественичка и защитничка на правата на жените и децата Ширин Ебади, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2003 г. През 2010 г. "Моята орис" става най-продаваната книга в Италия, а Паринуш Сании е удостоена с престижната литературна награда "Джовани Бокачо" за най-добър чуждестранен автор. Обхващащ пет размирни десетилетия от историята на Иран, "Моята орис" е забележителен разказ за приятелството и отдадеността, надеждата и страха и един необичаен поглед към иранското общество отвътре. Това е "викът на всички ирански жени, които не желаят повече да бъдат жертви".
В Иран "Бащата на другия" надминава по популярност първия й роман. През 2015 г. е филмиран. "Бащата на другия" е много неща, но преди всичко е роман на протеста. Също така е история на всекидневния живот в Иран, където мълчанието гарантира спокойствие. Безмълвието на детето е безмълвието на цяла една нация, отбелязва критиката.
Последният роман на Сании - "Тези, които заминаха и тези, които останаха", разглеждащ темата за разпръснатите по света ирански семейства, все още чака разрешение за издаване от Министерството за ислямска ориентация.
Преводачката на творбата от персийски на български Людмила Янева е родена през 1954 г. в София. Завършва английска филология и персийски език в Техеранския университет и СУ "Св. Климент Охридски". От 1986 г. е преподавателка по персийски език в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет.