Неистовата борба с комунизма е на път да докара фашизъм

Проф. Антоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в София. Завършва в 9-та Френска езикова гимназия и Висшия икономически институт (УНСС). Професор е по политология в НБУ. Той е един от четиримата автори на манифеста "За Републиката".

- Колко дълъг живот давате на правителство на държава - европредседател с вицепремиер, който "експулсира с камионетка" евродепутатка, проф. Тодоров? Не се ли намира кабинетът "Борисов" в доста необичайно положение?
- Още от самото формиране на това правителство имаме проблем, защото в него влязоха партии, политически субекти, които дълго време са изразявали яростна антиевропейска позиция. И не само - позиции, които противоречат на европейските ценности.
Лошото е, че Европа стана по-малко чувствителна към това. Например в Австрия, когато предшественикът на днешния вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе - Йорг Хайдер влезе в правителството, Европа реагира остро и Австрия беше почти изолирана от ЕС. След като Себастиан Курц направи коалиция със същата партия, макар и с друг лидер, Европа каза: "Ами ние ще съдим правителството не по заявленията, а по действията".
Европа омекна, с което банализира участието на крайно десни, на крайно националистически партии в управлението. Това не е добър знак.
Колко дълго ще оцелее това правителство зависи от много обстоятелства. Едното е колко дълго ще остане спойката между ГЕРБ и Обединените патриоти. Нещата се улесняват донякъде от това, че ГЕРБ е партия без идеология и ще се нагажда към ситуацията. Колкото до Патриотите - те също са разнородни, между тях има противоречия. Те се събраха в един момент, но помним историята на техните конфликти - между Валери Симеонов и Волен Сидеров например. Или сега показаното публично разминаване в позициите на ВМРО и НФСБ. Всичко това не изглежда много стабилно.
От друга страна, нито един от депутатите от тези партии няма интерес от предсрочни избори в момента. Това ще ги кара да потушават противоречията.
Колкото до опозицията - вижда ли българското общество алтернатива на управлението на ГЕРБ? Принципно алтернатива има, но обществото не я привижда, тоест не вижда в БСП, например, новата управляваща партия. Да не говорим, че БСП самостоятелно не може да получи мнозинство. А тя все още не е наясно с кого би могла да направи правителство. Остават ДПС. Те направиха заявка, че могат да подкрепят ГЕРБ в коалиция без Патриотите, само че ГЕРБ едва ли биха желали това. Връщане на коалиция БСП-ДПС изглежда още по-малко вероятна. Тогава?
- БСП-Патриоти?
- О, вярно, че покрай Истанбулската конвенция се оказаха на една позиция, но не вярвам. Ако БСП тръгне на коалиция с Патриотите, ще бъде тотално изолирана от останалите партии от ПЕС. Те едва ли биха преглътнали такова нещо.
- Тоест давате шанс за пълен мандат на правителството?
- Има немалка вероятност да изкара мандата си. Нещата ще зависят от това дали Бойко Борисов, ГЕРБ ще решат да предизвикат предсрочни избори, ако видят, че доверието към тях спада драматично, както направиха след президентските избори. И добре направиха - това позволи да запазят позициите си, но засега съотношението между БСП и ГЕРБ продължава да е в полза на ГЕРБ и не се очертава рязка промяна.
- Каква беше целта и какви ще са последствията от проектозакона, целящ "чистота" и "прозрачност" на медиите на депутати от ДПС, включително Делян Пеевски?
- Timeo Danaos et dona ferentes - "Страхувам се от данайците дори когато носят подаръци", е казал един от троянските лидери, когато видял троянския кон пред вратите на Троя с посланието, че това е дар.
Можем ли да имаме доверие на законопроект за медиите на медийния магнат Делян Пеевски, който обявява публично, че иска някак си да прочисти зависимостите? Не виждам как. Не виждам нищо в неговото досегашно поведение, което да ни кара да се отнасяме с доверие към такава инициатива. Виждам го като лобистки закон, който се опитва да затвърди позициите на определени групи медии в пространството и да бъде използван, евентуално, срещу техните конкуренти.
Имаме проблем с медиите. Както с финансирането им, така и с тяхната собственост, но не съм сигурен, че оповестяването на собствеността само по себе си решава нещата. Доверието в медиите не е пряка функция от оповестяване на собствеността, а от това какво те правят.
- Дали гласуването на този законопроект в пленарна зала ще покаже партньорство между ГЕРБ и ДПС, или депутатите от ГЕРБ ще гласуват "против"?
- Зависи какво ще каже Бойко Борисов. Нищо чудно да се стигне до взаимодействие, но дали това ще се превърне в действителна политическа дружба - съмнявам се. ГЕРБ се въздържат публично да се съюзяват с ДПС, което не пречи по определени въпроси да вървят със сближени позиции. Колкото до конкретния законопроект - какво знаем ние за истинските отношения между Борисов и Пеевски? Не е ли основателно да смятаме, че Делян Пеевски в никакъв случай не е противник на Борисов?
- Започнахме разговора с коментар за увеличаващата се търпимост на Европа. Защо Европа мълчи за закона, криминализиращ твърденията за участие на Полша в Холокоста? Реагираха Израел, естествено, и САЩ. А ние къде сме?
- Живеем в трудни времена и това е симптоматично. Този закон се опитва да инкриминира всякакво говорене, което би споменало отговорността на Полша и на поляците в Холокоста.
Хубаво е да държим малко мяра за нещата. Холокостът е толкова чудовищно престъпление и поради това е предизвикало такава поредица от закони, включително в демократични страни, според които отричането му е престъпление. Мащабът на чудовищността е несравним. И когато се опитваме да приравним други масови убийства и репресии с Холокоста, това значи да банализираме, да го омаловажим.
Ето това се случва сега. Такъв закон в Полша е изключително проблематичен, но и симптом на една вълна, която ни залива. Тя идва от две посоки, но в един момент те се сливат. Едната е ултра консервативна вълна - изконни ценности, връщане към християнска Европа. Полското правителство какво ли не направи, за да превърне Полша в една ултра консервативна католическа държава. И реши да приеме закон, който се родее с десни, крайно националистически движения. Предпочитам да ги наричам фашистки.
Това е крайно консервативна вълна, която започва да конвергира с фашистката. Ето това е, което трябва да ни стряска, защото това е типичната ситуация на Германия в края на 20-те и началото на 30-те години. Тя позволи да се банализира нацизмът.
Реакцията на Израел и САЩ беше очакваната. По-неочаквано беше за мен, че нямаше толкова остра реакция, въпреки че имаше не малко реакции в европейските страни, но не и като единна, остра позиция.
Полша е в особена ситуация спрямо ЕС - текат процедури за санкции за нарушаване на демокрацията. Може би европейските лидери решиха, че е твърде много да добавят още една, очаквайки да се постигнат споразумения с полското правителство. Затова и европейските институции се въздържат и не реагират толкова остро. Но това за мен е изключителен проблем.
- А защо и България мълчи?
- Една от причините е, че ние имаме проблем с нашето собствено минало. Обичаме да се гордеем с разни неща, сред които спасяването на българските евреи, което особено в онези страшни за Европа 1942 и 1943 година е истинско геройство. Само че в кацата с мед има катран, и то много. И за тоз катран трябва да говорим.
Спасили сме от депортация български евреи, около 50 хил. поданици на българското царство, от депортация в нацистките лагери на смъртта, разположени на полска територия. Само че не сме предпазили същите тези евреи от репресията на Закона за защита на нацията, приет с огромно мнозинство от Народното събрание през 1940 година. Ако човек чете аргументите в полза на приемането на този закон, си казва: "Мале, мале". Този закон подготвя всичко, за да бъдат депортирани евреите от България, само дето в един момент и елитите, но не само - обществото е активно, но елитите се стряскат до каква крайност се стига и го възпрепятстват.
Друга голяма капка в меда е депортирането на всички, оцелелите се броят на пръстите на ръцете, евреи от т.нар. новоприсъединени територии - Беломорска Тракия и Македония. По време на Втората световна война - от 1941 година нататък те са под българска администрация, значи там има български власти. Някак си въпросът България носи ли отговорност за това се отмахва и ние казваме: "Не, не, не - ние сме спасили нашите евреи, а там работата са свършили нацистите", разбирай "германците". Ами не е така. И тази отговорност - наша, българска, трябва да си я повтаряме, тъкмо за да не се връщаме към такава мрачна история.
Мисля, че това е една от причините да нямаме позиция по полския закон. И това е територия, която все още е табу в нашия публичен дебат и в образованието.
Но, за да продължа, ултра консервативната вълна в Полша се задържа, защото злоупотребяват с антикомунизма си.
- Защо да злоупотребяват?
- Четох едно скорошно интервю на Адам Михник - онзи стар лидер на "Солидарност", но и ярък либерален противник на "Право и справедливост" - днешното ултра консервативно правителство в Полша. Той казва, че това е "антикомунизъм с болшевишко лице", който има визия за демокрация, в която победителят взема всичко.
"Демокрацията, както аз я разбирам - казва Михник - е режим на консенсус и споразумение, на разбирателство. Демокрация, при която победителят взема всичко и ликвидира опозицията, е ликвидиране на демокрацията."
Склонен съм да виждам нещата като Михник. Тук, у нас, например около 1 февруари - Деня за почит към жертвите на комунизма, се завъртя отново големият разговор около Народния съд и, едва ли не излезе, и то от либерални среди в България, предложението критиката към критиците на Народния съд да се криминализира.

На стр. 30
Погледнете съставите на Народния съд, най-вече седмия му състав. Че нима комисарството по европейските въпроси е невинно? Регентите невинни ли са? Министърът на вътрешните работи невинен ли е? Няма ли виновни? Много невинни са били осъдени, но невинно осъдените оправдание ли са за виновно осъдените? Не.
Този разговор трябва да продължи и той не се решава със закони и криминализации, а с честен разговор в обществото и образование. И най-важното трябва да поемем нашите отговорности, а не да ги замитаме.
Вместо да благодарим, че цялата ни страна не е била разрушена, поемайки цялата си отговорност, ние казваме, че сме невинно пострадали. Ето това ме дразни все повече и повече. Не може да не поемаме собствените си отговорности.
- Доколко е силна фашистката вълна в Европа, за която говорите?
- Примери из Европа колкото щете: Австрия, Франция. Стана банално - "какво толкова, че някакви крайно десни ще влязат в коалиция, в правителството?"
В нашите източноевропейски страни тъкмо заради туй, че излизаме от комунизма, казваме, че от комунизма по-лошо няма. Но какво е по-лошото от комунизма? Това, което е след комунизма, казва Михник.
Когато кажем, че всички злини идват от режима, от който излизаме, омаловажаваме предходната история, изпълнена с толкова много злини и насилие. Оттам - и опасността да банализираме това минало от 30-те и 40-те години и свързаните с него фашистки движения.
Не е въпросът да спорим наново имало ли в България фашистки режим или не. Не е имало фашистки или нацистки режими от класическия тип, имало е фашистки организации, имало е профашистки лидери, министри, премиери и политика, съюз с Хитлер и така нататък - това трябва да се казва. И когато днес виждаме хора, опитвайки се да противопоставят на комунизма някакъв идеал, намират този идеал през 30-те и 40-те години в България, 1934-44 г. Ами че те наистина банализират един нашенски, роден фашизъм. И много младежи си казват: "Какво толкова? Ще почитаме героите на това време, като ген. Луков например - Луковмарш, и други подобни прояви. Те са патриоти, няма нищо фашистко в тяхната дейност".
В самото образование по история това изчезна. И когато днес чувам призиви да изучаваме комунизма, като под това се разбира да изучаваме най-вече репресиите по времето на комунизма, те ще останат неразбрани, откъснати от цялото разбиране за 20 век, ако не отместим взора си назад и не видим в тази поредица от събития на 20 век за България какво се е случило, за да се докараме до това състояние.
Говорите за честен разговор и образование. Но в състояние ли сме да го проведем, да се образоваме? Видяхме как много хора бяха доведени до истерия заради една конвенция, която всъщност е срещу насилието над жени и деца, а не за "трети пол".
Разбира се, че трябва да има забрани, но въпросът е, че колкото повече забрани има, толкова по-несвободно е обществото. Въпросът е за границите. Искаме ли да живеем свободно или не? Ще има забрани и, естествено, едно от забранените неща е езикът на омразата.
- Забранен? Вицепремиер поиска експулсиране с камионетка на евродепутатка, а директорът на обществената телевизия ни показа среден пръст в ефир.
- Там е работата. Някои хора не си дават сметка, че това слово на омразата много бързо може да се превърне в действие на омразата, а оттам и в политически режим, основан на омразата. Това е недопустимо и такива хора, ако имат отговорност към това, което правят, би трябвало да се оттеглят. Обаче няма да стане. Лошото е, че средата непрекъснато ги насърчава.
- И какво да правим?
- Да се борим. Да говорим, да ги посочваме с пръст, да не им позволяваме да минат незабелязано, поне като начало. С други думи, да си дадем сметка, че това е опасност и да го обясняваме, и да учим децата си, че това е опасност, да казваме на близките и приятелите си, че това е опасност.
Ето, сетих се за мисълта на Михник - неистов антикомунизъм. Неистовата борба с комунизма през 2018 година е на път да докара фашизъм. Това е парадоксът на ситуацията, защото няма риск комунизмът да се върне, но фашизмът - има.

(Със съкращения)