Баш метафора

След "вероломното нападение над правителството", което стори президентът Радев, задавайки конкретни въпроси към Бойко Борисов за корупция и връзки с Пеевски, дойде ред на политическите влъхви и касандри. Познати до втръсване лица продължават да нищят казуса с бройката дяволи и върха на иглата в търсене на отговор "докъде може да стигне войната" между двамата първи мъже в държавата.
Повод за сегашната им разправия бе развързаният език на премиера, който в логореята си в последното интервю пред Хекимян атакува съветника на президента Иво Христов, като го нарече "сив кардинал", бил шеф в "някаква телевизия на Пеевски". Последва мигновена реакция от "Дондуков" 2 - за общи бизнес интереси на самия Борисов и Пеевски: имал ли е, продължава ли да ги има, както и да разпределя обществени поръчки в интерес на Пеевски.
Тези риторични въпроси впрочем отдавна си задават. А отговорите им са публична тайна. И докато Борисов от атака мина в кръгова отбрана, по-интересна стана подпирачката на хора от антуража му. "Несиметрична" нарече реакцията на президента депутатът Димитър Главчев. "Надявам се, че Борисов и Радев ще се разберат като мъжкари", рече колегата му Вежди Рашидов. "Нашите политици трябва да спрат да си мерят някои неща. Ние сме ги поставили да вършат друга работа" -  "издърпа им ушите" проф. Михаил Константинов. А някаква психоложка Антоанета Христова умозаключи, че "Пеевски е метафора". Е, щом корупцията е усещане, защо пък Пеевски да не е метафора?
А за какво впрочем да се разберат Борисов и Радев? Кой е Пеевски, та всеки скача като ужилен, ако го свържат с него? Един прост депутат, който не ходи на работа. Той главатар на задкулисието ли е, шеф на мафията ли е, дърпа конците в държавата ли с пипала във всички институции? Ами, кажете, бе, силни мъже! Ако наистина е черен, кажете защо. Ако не е - защо го използвате като средство за уязвяване и се замеряте с "метафори"? Това кажете. Или неудобството вече излиза извън релсите...