Планетата я очаква глобален потоп

Учени алармират за тежки последици от глобалното затопляне, които може да ни се стоварят този век - ускорено повишение нивото на Световния океан, унищожителни наводнения, повече разрушителни земетресения, изтъняване на озона над умерения климатичен пояс.
Последните данни, публикувани от Американската академия на науките (PNAS), показват, че се ускорява годишното повишаване на нивото на Световния океан.  Ако тази тенденция се съхрани, тогава предишните прогнози за 30-сантиметрово повдигането на Световния океан към 2100 година, трябва да се умножи най-малко два пъти. Това природно явление е породено главно от ускореното топене на Гренландия и Антарктида. Досега прогнозите бяха за постоянно повишаване на морското равнище към 2010 година. Но разкритите данни за удвоено вдигане на нивото показват, че става дума не просто за постоянно и постепенно, а за ускорено вдигане на Световния океан, твърди ръководителят на група климатолози проф. Стийв Неръм от университета в Колорадо. Тяхното изследване бе публикувано в списанието "Бюлетин на националната академия на науките" (Proceedings of the National Academy of Sciences).
Климатичните промени водят до повишаване на океаните чрез два феномена: бързо топене на ледовете на полюсите и повишени концентрации на газове с парников ефект в атмосферата. Последният феномен предизвиква затопляне на температурата на водата. Топлата вода, която е с по-малка плътност от студената, заема повече място. Според проф. Неръм този механизъм е причинил половината от констатираното

за последните 25 години повишаване със 7 сантиметра.

Благодарение на динамичните модели, изградени по данни на сателити, учените успяха да изяснят, че нивото на океана годишно се повишава с 2,9 милиметра. Въз основа обаче на получените резултати учените стигнали до извода, че към 2100 година водите на Световния океан ще се повдигнат с 65 сантиметра в сравнение с началото на 21 век. Докато климатичните модели, които не отчитат ускореното повишаване на морското равнище, предвиждат само 30-сантиметрово повишаване за същия период.
Учените предупреждават, че Земята я очаква глобален потоп. Крайбрежните градове, както и множество острови, дори да са по-далеч от брега, може да се окажат под водата.
Ако разчетите на специалистите се окажат верни, някои крайбрежните градове и неголеми острови ще се окажат под водата. Наводненията ще ударят крайбрежията на Южна Флорида, Бангладеш, китайския град Шанхай и части на Вашингтон, смятат учените.
Застрашени обаче ще бъдат не само крайбрежните райони. През следващите 25 години десетки милиони хора ще станат жертва на наводнения, предизвикани от глобалното затопляне, установиха още учени. Резултатите от тяхното изследване са публикувани в списание Science Advances. С увеличаването на температурите такива явления като бури и проливни дъждове, ще бъдат много по-силни в редица части на света. Значително ще се увеличи рискът от наводнения, които не са свързани с повишаването на нивото на Световния океан. Трябва да бъдат предприети сериозни мерки за защитата на населението на Централна Европа, Централна и Северна Америка, Китай, Индия, Пакистан и Африка, алармират учените. В противен случай под ударите на природните катаклизми в бъдеще ще попаднат десетки милиони хора. В САЩ и Канада от 100 000 до 1 милион души живеят в рискови зони, в Китай тяхното число е 55 милиона. Учените са избрали отрязъка от 25 години, защото след тях никакви мерки няма да помогнат за промяната на климата. "Всичко, което ще се случи след тези 25 години, зависи от това, което ще направим днес", заяви един от авторите на изследването Андерс Леверман.
Специалистът по световните екологични катастрофи Алексей Карнаухов отбеляза пред радио Sputnik, че най-голямото зло не са наводненията.
Заради повишеното равнище на океана се променя разпределението на налягането върху континенталните и океанските литосферни плочи. Съответно те се задвижват. И това се проявява

в по-високата честотата на земетресенията.

През 19 век например е имало седем земетресения с  магнитуд над 8,5 степен. През 20 век тези земетресения са десет. А само за 17 години на 21 век те вече са шест. Ето в това е заплахата. Промените в равнището на Световния океан може да доведе дотам, че рязко ще се увеличи честотата на разрушителните земетресения, свързани с движението на литосферните плочи, поясни Алексей Карнаухов.
И понеже глобалното затопляне е свързано с озоновия слой, да видим какво е състоянието му към днешна дата. Оказва се, че плашещата ни през последните две десетилетия озонова дупка над Антарктида постепенно се запълва, но пък се появи нова причина за тревога - изтънява озонът над страните от умерения климатичен пояс. За това алармират еколози в статия, публикувана в списание "Химия и физика на атмосферата" (Atmospheric Chemistry and Physics). "Наложително е да следим как се изменя концентрацията на озона не само над полюсите, но и над мегаполисите в тропиците и средните ширини", заявява Томас Петер от Федералния политехнически институт на Швейцария в Цюрих.
През 1985 година американски химици откриха, че фреоните и други съединения на халогените разрушават озоновия слой, унищожавайки хиляди озонови молекули, преди те самите да се разпаднат. Известно е, че в някои региони на Антарктика този процес доведе до появяването на озонови "дупки", през които ултравиолетовото излъчване на Слънцето безпрепятствено достигаше до повърхността на Земята.
През следващите години започнаха мащабни международни преговори. Това стана след подписването на Виенската конвенция през 1985 година и на Монреалския протокол към нея през 1987 година. Повечето страни по света се съгласиха да прекратят производството на вещества, които разрушават озоновия слой. Преди три години учените установиха, че благодарение на бързо приетите и реализирани мерки е спряло уголемяването на озоновата дупка и тя е останала в пределите на Антарктида и Арктика.
Томас Петер и колегите му се заели с малко по-различен въпрос - как се изменя състоянието на озоновия слой в тези региони на Земята, където живее практически цялото население на планетата. За тази цел учените анализирали снимки, получени от десетки климатични спътници през последните три десетилетия, и ги съпоставили с това как се е променяла концентрацията на озона на повърхността на Земята.

Измерванията довели до неочаквани резултати.

Оказало се, че количеството на озона в долните слоеве на стратосферата в умерените и тропическите ширини или не се е променяло в сравнение с 1998 година, или дори значително е намаляло. При това на височина 40-45 км концентрацията му била значително по-висока, отколкото в миналото. Причините за това не са съвсем ясни, но учените предполагат, че това може да е причинено от два феномена. Първият е рязко нарасналото изхвърляне на други вещества, които разрушават озона и при това живеят в атмосферата съвсем кратко. И второ, измененията в характера на движението на ветровете в горните слоеве на стратосферата, свързани с глобалното затопляне, които пречат на създаването на нови озонови молекули.
Самият факт, че озоновият слой изтънява в умерените и тропическите ширини, говори за това, че учените не разбират докрай какви фактори влияят върху кръговрата на озона в природата. Откриването и изучаването им, както смятат еколозите, ще бъде от жизненоважно значение за защитата на мегаполисите и на местата, където се събират много хора под открито небе.
В същото време по-нататъшното повишаване на температурите, както и рязкото увеличаване на влажността на въздуха крие опустошителните опасности за някои части на планетата, по-специално за Южна Азия. Това ще направи непригодни за живеене Индия и други държави в съседство, тръбят учени в статия, публикувана в "Научни постижения" (Science Advances). "Този регион е населен 1,5 милиарда души, по-голямата част от които живее в условия, при които целият им живот зависи от притежаваната от тях земя. На нея трябва да се работи по няколко часа дневно под палещите лъчи на слънцето. Това прави жителите на Южна Азия особено уязвими за подобни климатични промени", разказва Елфатих Елтахир от Масачузетския технологически институт в САЩ. Той и колегите му твърдят, че примерно три четвърти от жителите на Южна Азия обитават територии, които ще станат негодни за живее след около едно столетие. Те стигнаха до този извод, опитвайки се да разберат как близките 100 години ще се промени т. нар. температура на мокрия термометър в Индия, Бангладеш, Пакистан и съседни на тях страни и региони.
Както обясняват учените, под това понятие геолозите и климатолозите имат пред вид комбинацията от два фактора - температурата на околната среда и съпътстващата я влажност. То означава едно много просто нещо - над тази температура никое живо същество, нито предмет не може да се охлади, изпарявайки влагата от своята повърхност.
Това е много важен за човек показател, защото нашето тяло се охлажда, изпарявайки потта от повърхността на кожата. Съответно, ако  "температурата на мокрия термометър" надвиши 35 градуса по Целзий, човека го очаква прегряване, слънчев удар и дори смърт след няколко часа при липсата на външни източници на охлаждане.
Преди две години Елтахир и колегите му изясниха, че страните от Персийския залив ще надхвърлят този показател много бързо, още през 70-те години на сегашното столетие, ако Парижкото споразумение за климата не бъде изпълнено. Това прави 4 процента от населението на Южна Азия. За други 75 процента от населението на Индия и целия регион "температурата на мокрия термометър" няма да прескочи 35-те градуса, но ще бъде близка до този показател.

При земетресението в Тайван на 6 февруари тази сграда бе наклонена, без да бъде срината - като по чудо. Земетресението бе с магнитуд 6,4 степен, при него загинаха 12, а други 278 бяха ранени. До края на века разрушителните земетресения ще стават все по-чести.
Снимка БГНЕС