29 Март 2024петък12:49 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Турция и САЩ - сритващи се съюзници

Анкара и Вашингтон не стигнаха до "точката на скъсване", но проблемите остават

/ брой: 35

автор:Зорница Илиева

visibility 1821

Сякаш не чул думите на турския президент Ердоган, че "САЩ още не са яли османски шутове", държавният секретар Рекс Тилърсън предпочете да заяви ден преди разговорите си в Анкара, че "Турция е важен съюзник в НАТО и все още важен наш партньор в региона". После разговаря 3 ч. и 15 минути с Ердоган на среща, където зад гърба му не се забеляза знамето на САЩ, както е прието, а самата среща бе закрита за медиите. Любопитно е, че по негово настояване не е имало преводач и стенографи при разговора, а с ролята на преводач е бил натоварен външният министър Мевлют Чавушоглу.
Първо изявление след разговора направи говорителката на Държавния департамент Хедър Науърт, която информира, че "с Турция проведохме полезни разговори, видно е увеличаване на напрежението между нас и Анкара, но има поле за действия". 
От турска страна се посочи, че "проведена бе една положителна и резултатна среща, ясно бяха посочени приоритетите и очакванията от страна на Турция по въпросите на двустранните отношения, за Ирак, Сирия и регионалните процеси". 
Това са стандартни слова, когато не всичко е протекло гладко

и резултатите не са за повече уши

Още повече, че Анкара наистина е останала изумена от уверенията на американския военен министър Джеймс Матис, който при разговора си с турския си колега Нуретин Джаникли в Мюнхен е заявил, че "САЩ могат да накарат PYD (военната организация на сирийските кюрди) да се сражават срещу ПКК". Ако Вашингтон с подобна идея се надява да разграничи в турските очи организациите на сирийските кюрди от ПКК и по този начин да защити своите кюрдски съюзници в Сирия, за Турция това е не само нереалистично, но е и смехотворно. Турските медии предават реакцията на Джаникли, който заяви, че "САЩ си загубили ума, това театър ли е, защото твърдят, че РYD могат да станат враг на ПКК, та те са филиал на тази терористична организация". Нали  Анкара предприе операцията "Маслинова клонка" в сирийския северен анклав Африн точно заради действията на сирийските кюрди там и организирането на собствена система за управление, наподобяваща държавно образование, което пък може да подейства заразително за кюрдите в самата Турция.
Ако е имало очаквания, че "кюрдската драма" ще бъде решена след срещите на Рекс Тилърсън в Турция, ще се наложи светлите перспективи да се отложат за неопределено време. Разбира се, че подкрепата на САЩ за организациите на сирийските кюрди е една от трите основни критични точки в отношенията между Анкара и Вашингтон, които доведоха двете страни едва ли не до "точка на скъсване", както се изразяват в турската столица. Другите два нерешени проблема са искането на Турция да бъде екстрадиран Фетуллах Гюлен, обвинен като организатор на опита за преврат, и воденото в Ню Йорк дело срещу Реза Зараб, който посочи пред разследващите редица имена на корумпирани висши служители в Турция, сред които и самият Ердоган.
Вече е известно, че двете преговарящи страни са се договорили да се създадат отделни смесени комисии от експерти по всеки един от "критичните моменти", които в средата на март да проведат първо съвместно заседание. Думите на Чавушоглу, че "очакваме конкретни стъпки от страна на САЩ или ще скъсаме връзките", както и на вицепремиера Бекир Боздаа "хич не идвайте, ако няма конкретни стъпки", са отстъпили място на фрази като "постигнахме договореност за нормализиране на отношенията" и "преговаряхме какви резултатни стъпки да направим, така че темите, по които разговаряхме, да не останат само на думи".
"Скъсването на отношенията е отложено", както се изразяват в турските медии.  Чавушоолу е посочил, че "искаме да вярваме, че сериозно са приели нашите притеснения относно сигурността ни" и че "трябва да сме сигурни за преминаването на YPG на изток от Ефрат" - в смисъл да не се допусне такова преминаване. Защото за Турция е важно кой ще управлява сирийските градове в Северна Сирия.
Тилърсън е посочил на пресконференцията след срещата с Чавушоглу, че "разговорите бяха многообхватни, Турция е изразила безпокойството си, но нашите отношения са дълбоки и важни. Това не са отношения основани върху интереси, защото са преминали през проверките на времето".
На този етап въпроси от рода на дали Анкара (т.е. Ердоган) целенасочено е търсила сблъсък със САЩ и е имала като вариант напускане на НАТО, за да преориентира страната си в друга посока, получават еднозначен отговор. Сблъсъкът се отлага, проблемите остават, а напускане на Алианса не се предвижда. В Турция, независимо кой е бил на власт, винаги е имало прояви на напрежение с Вашингтон и по-често не се е постигал консенсус по въпроси, отнасящи се до САЩ. Самата държава наистина е формирана съгласно западните доктрини още от Ататюрк и едното й око винаги е гледало на Запад, докато другото е "залитало към Русия", колкото и да изглежда невероятно. Напрежението сега има по-скоро връзка с нескриваното желание на Анкара да играе активна, дори водеща роля в Близкия изток, Кавказ и на Балканите - и то повече, отколкото геополитическите играчи допускат. Ако в крайна сметка сирийските кюрди получат равноправно участие в управлението на следвоенна Сирия, а Турция не успее да се противопостави по въпроса, това ще се отрази сериозно върху политическите процеси в страната и ще нанесе сянка върху имиджа на президента. Но не бива да се забравя и правилото, че при избор между Турция и кюрдите,

великите винаги са избирали Турция

Ердоган си остава с "ореола на завоевател", така обичан в ислямска Турция, и не губи подкрепата на онези консервативни сили, които вярват, че мирът се носи от мюсюлманската религия, докато Западът като цяло "сее война". Идеологията и религията са част от механизмите, с които Ердоган печели вече 15 години избори, но в момента политическата енергия е насочена навън, защото тревогата сред населението расте - и по отношение на ситуацията с извънредното положение, и по отношение на нарушаването на човешките права, и по отношение на ограничаване светския характер на държавата, и по отношение на "замръзналата икономика", и по отношение на битките с ПКК в Югоизточна Турция, и т.н. Натрупва се недоволство в турското общество, но ако някой си въобразява, че това ще свали Ердоган от президентското кресло, сметката не е точна. Изключено е това да се случи на този етап и то без външна намеса. Напротив, практика на Ердоган е той да се намесва в чужди конфликти, да изтъква своята значимост, да притеснява с "намеса във вътрешни дела" и по този начин да създава напрежения, които са в полза на интересите на Турция.
Независимо от сложната ситуация в самата Турция, още повече в региона на Близкия изток, не трябва да се забравя, че Анкара винаги е имала прогнозируема политика, която е включвала недопускане кюрдите да имат автономия, и становището, че те са терористи. Затова не е изненада, че Анкара реагира болезнено на факта, че в Северна Сирия има организирано нещо като държавно управление на сирийските кюрди на териториите, които те са завзели чрез битки с ИД и с подкрепа на САЩ. В случая реакцията е операция "Маслинова клонка" в Африн, но дали ще има дивиденти по този повод? В Сирия кюрдите наричат амбицията си за независимост "Рожава", а не "Кюрдска демократична държава" - това е сигнал, че не искат да дразнят излишно Анкара, но това няма как да води до гаранция, че Турция ще преглътне подобни намерения.
Отговорът е "Маслинова клонка", която пък е турски сигнал, че в Сирия се иска роля и за Анкара. Друг въпрос е дали ще е водеща. Видно е, че по отношение на кюрдите вижданията и оценките на Турция, на Запада, на Русия се разминават. Затова и реакциите на ЕС, на САЩ, на Москва са премерени и изчакващи. Какво ще направи най-накрая Турция и докъде ще стигне със своята военна инвазия на територията на Сирия?  Още повече, че тази операция бе предварително оповестена, дори съгласувана и даже Анкара твърди, че се провежда съгласно международното право. Ще успее ли Турция да получи право на решаваща дума в следвоенна Сирия? Хамлетовски въпрос без отговор в настоящата ситуация. Много интереси, малка склонност към компромиси, недоверие сред партньори, разединени общества и още много цивилни жертви. Това е светът на Близкия изток, който не е далеч от нас.
Ние пък се надяваме, че обявената среща ЕС/Турция, която ще срещне Ердоган с Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск в "Евксиноград" ще допринесе за изглаждане на отношенията Брюксел/Анкара, ще избистри политиката по отношение членството на Турция в "клуба на богатите" и ще реши проблемите с миграционния поток.

В София очакванията са големи, но явно нереалистични

Сериозни наши експерти вече предупредиха, че вместо посредник за преговори, България има вероятност да се превърне в буфер, а "това ще тежи на страната за дълго". Анкара преди всичко иска облекчен визов режим, удобно митническо споразумение и колкото може повече средства по подписаното споразумение за бежанците. Членството определено не е в дневния ред нито на Брюксел, нито на Анкара. Другото е пазарлък за защита на интереси, но като се има предвид, че ЕС не е намерил решение какво да прави с Ердоганова Турция, която редица държави членки приемат за рисков фактор не само в Близкия изток, не може да се очаква нещо повече от предотвратяване на по-нататъшно замразяване на отношенията. Реалистично е да се очаква постигането на компромиси с малки отстъпки и повече търговско-икономически връзки, което винаги е основа за добро сътрудничество и разбирателство. Ако това се получи, аферим, както казват турците.


Зад гърба на Рекс Тилърсън го нямаше флага на САЩ. Това нарушение на протоколната вежливост не бе случайно
Снимка БГНЕС

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ