Жената: начин на употреба

Румен Попов

За човек, животът на когото е преминал при друга уредба на света, много неща от дните, в които живеем сега, изглеждат доста объркани. Много от устоите на отминалото време смениха позициите си в новия ред на човешките добродетели и по тази причина е трудно да открием чертата, която разделя доброто от злото, истината от лъжата. Бяхме свикнали да възприемаме жената, извън половото различие, като равноправно и равностойно божие творение, с което ние, мъжете, сме съпрегнати в една житейска колесница. В новите времена никой не възразява срещу тези схващания.
Днес медиите и киното някак разчленяват жената. Настойчиво и отчетливо експонират нейната красота и сексуална пригодност и услужливост. Умът, талантът, способностите на жената и всичко, което е скрито от разкошните фризури, остава в медийна сянка. От това настава абсурдна бъркотия. Сластните снимки на Мерилин Монро, безкрайната колона от елитни манекенки, които шестват по модните подиуми, и километричната редица крайпътни момичета странно се смесват с образите от библейските сказания на Ева, Сара и Естер, с гръцките митове за Хера и Афродита, с преданията за хубавата Елена, с легендите за Клеопатра и  Жана д'Арк, с романите за Татяна Ларина и Ана Каренина, с постиженията на Мария Кюри. Коя е истинска "по образ и подобие" на Твореца и коя е само за употреба?

Въпросите са, откакто свят светува

Ако се доверяваме на Библията, всички те са се появили на този свят, защото Бог е казал: "Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник." Древните гърци положително не са чели Библията, но богините, а и простосмъртните от онези времена, са изпълнявали почти същите задължения към своите божествени или простосмъртни съпрузи. Същото се забелязва при китайците, египтяните и римляните.
Пак в Библията се разказва, че човекът още от дните на своето прохождане из градините на Едем нарушава договора си с Бога и се опитва да се домогне до най-драгоценния плод. Дори вкусва от него. Ако сме справедливи, няма как да не отбележим, че непреодолимото желание за познание е обладало най-напред Ева, т.е. помощника. Но веднъж съгрешили, вкусвайки от плодовете на дървото на познанието, нашите майки, сестри и съпруги продължават да грешат и до ден днешен. В условията на продължаващо прегрешение те често обръщат Божията повеля с хастара навън и сами превръщат мъжете в свои помощници в дела, които замислят и творят най-често от тяхно име, дори и въпреки тях. Векове по-късно Ева вече е забравила какво й е отредил Бог и се нареди не само като помощник на Адам, а на един ред с него, като често даже му отнемаше Божествените прерогативи. В началото Адам се противеше, но когато умозатъмнението му попремина, разбра, че пак може да излезе с положително салдо от ситуацията. Щом не иска да е само помощник и другар, нека бъде каквато иска. Сафо стана поетеса, Клеопатра - царица, Месалина - световна блудница. Джейн Остин и Жорж Санд станаха писателки, Мария Кюри - учен. Останалите бяха употребявани. Много Еви изпълниха тъмните цехове на предачни, тъкачни и шивашки фабрики. Но понеже не е толкова просто в един свят, построен по законите на Библията, да живееш по свой избор, други Еви започнаха да правят това, което най-добре знаеха. В дискретната светлина на червените фенери се завъртяха

и далавери, и държавни дела

Чочолина може дълго да разказва.
След социалистическите революции държавните мъже решиха да дадат пълно равноправие: Нека жените работят каквото и колкото искат! Родината изпитваше глад за работна ръка и не беше трудно той да бъде задоволен. Строителството на шосета и железни пътища се оказа добра перспектива. Обещаващи резултати се очакваха от навлизането на жените в мините. А полето разцъфтя от сините престилки и белите забрадки.
Там, където разцъфтя тази идилия, сега е пустош и тръни, а да се живее от тях не е измислено. И... отново назад към древната професия! Пъргави момичета се подредиха край шосетата като пътни знаци, за да предлагат услугите си. Има поне още две категории, които се реализираха в друга среда. Едната смело тръгна по Европа, придружена от някой-друг захитрял бияч. Разхожда се по прашки или съвсем без тях в очакване на своя вмирисан на бира и пот принц. Отказване няма - биячите следят за изпълнение на договора, по който тя няма никакви права. Другата група остана у дома, но не се построи край пътя. Тя е за по-елитарни клиенти.
Не би било справедливо да се твърди, че това е единствената употреба на нашенските Еви днес. Понеже се приобщихме към по-модерен свят, в захлас и с ускорени темпове приемаме неговите предписания за добро и лошо, за красиво и грозно. И тъй като бързаме, усвояваме най-лесните неща, за които не се иска много акъл, и забравяме стари истини. Днес е модерно красиви млади момичета и жени да шестват по екрана и по страниците на модните списания в онова облекло, което Бог им беше отредил, преди да вкусят от плодовете на познанието. И за да ни уверят в своето целомъдрие и безкористност, те споделят с нас, че би било грехота да се крие красотата, която Бог им е дал, само за домашна употреба. Марлене Дитрих беше казала: "Лесно е да се съблечеш, но после трудно можеш да се облечеш." Нашите момичета се уповават на съвременната наука за производство на непреходна красота и самоуверено пренебрегват това старомодно предупреждение, като се осланят на всеможенето на пластичните хирурзи и вярват, че дълговечността на силиконовите подплънки ще им осигури пожизнено голо шествие. Това, което пиша тук, са отвлечени скрупули. В живия живот тази употреба на жената е много добре платена, а избраните

заработват повече от учените в БАН

и се радват на популярност.
Тъй като нашето шествие към Европа и в Европа е безкраен празник, българските момичета пропяха. Не че не са пели във всички времена, дори гласът на Валя Балканска се носи в Космоса. Но сегашното пеене е различно. Тресе заведения, кафенета и какво ли не. Специалистите му викат чалга. Но думата ми не е за чалгата, а за изпълнителките. Не съм в състояние да изредя имената на великите в жанра, но безпогрешно разпознавам техните образи в тапицираните с афиши стени. Какви загадъчни усмивки имат, какво весело предизвикателство излъчват очите им, колко желания и възможности разкриват силиконовите им бюстове. Без съмнение това е синтезиран продукт на българската развлекателна манифактура от парчета и багри, взети от Венера Милоска и Джокондата и подведени под общия знаменател за американска красота на Мерилин Монро. Каквото и да казват злоезичниците, този съвременен начин на употреба на жената зае респектиращо място в живота ни.
По пътя ни в Европа и към Европа лъчезарно се усмихват нашите световно и регионално известни манекенки. Някои не само са в шпалира, но и тържествено крачат по асфалтираното платно, готови да седнат в столицата на Европа. Измени се светът. Хората искат да са облечени модно и са готови да плащат прескъпо. Най-напред обличат разсъблечените манекенки. Има световен стандарт - височина, бюст, ханш... Другото е въпрос на тренировка: да ходиш по подиума, като преплиташ краката, и да гладуваш, за да не нарушиш свещените пропорции. Жертвата е голяма, но си заслужава. Ако се задържиш няколко сезона в списъка, обезателно ще спечелиш повече, отколкото рождената ти майка с две дипломи за висше образование за два живота би могла да спечели. Ще те канят на искрящи партита и делови срещи, за да внасяш разнообразие в сивия пейзаж на скучните политици и бизнесмени. Но по-важното е, че там ще си намериш богат мъж. Престижно е богат мъж да намери успяла манекенка за съпруга.

Употребени и щастливи

Гореизброените щастливки все пак не са много. Ама никак. Повечето от другите по 12 часа на ден, седем дни в седмицата седят зад машините и шият дрехи, които никоя манекенка никога няма да разходи. Други безкрайни часове търчат от стан на стан из прашните тъкачни и предачни цехове. Трети по цели дни стоят с отекли нозе зад щандовете и с приведени очи преглъщат капризите на купувачите. Но и те, макар и употребявани, са щастливи, защото са на работа.
Истински употребените са на улицата - без работа, без средства, посърнали и погрознели, шляпащи с протрити обуща и гумени галоши по калищата на живота, който времето им отреди да изживеят. Понякога поглеждат към пъстрите афиши на звездите от другите светове и се питат: От едно и също ли Адамово ребро сме направени? Сигурно Господ е допуснал някаква грешка. Сигурно!
А Истанбулската конвенция иска да защитим слабата жена от мъжкото насилие и срамежливо мълчи за най-грозното насилие: социалната неправда, която осакатява жената физически и духовно. Тези неща не занимават брюкселските хуманисти.


Орисия


И младите майки са жертва на социалната неправда


Жените наравно с мъжете вършат тежка работа
Снимки Емилия КОСТАДИНОВА