Избори по български

Борислав Михайлов беше преизбран за трети път като председател на БФС. В това никой не се e съмнявал, след като се видя кои бяха основните му опоненти - Любослав Пенев и Ивайло Дражев. Интересното обаче е по какъв начин бившият вратар си подсигури четвърти пореден мандат. А отговорът е - с пари, натиск и машинации. Михайлов и екипът му проведоха избори типично по български. А опонентите му така и нищо не можеха да направят срещу разработената машина за печелене на власт и пари.
Схемата е позната и прилича на тази в политиката. Първо, по места отговорниците натискат отборите, че ако не гласуват за правилния човек, ще им спрат мижавите пари, а кметовете вече няма да помагат. Начинът да са сигурни в успеха е делегатите да върнат бюлетините с имената на Пенев и Дражев. За интегрална бюлетина въобще не можеше да се говори. Като капак на всичко през декември у нас дойде шефът на УЕФА Александър Чеферин, който се обяви за добър приятел на Боби и обеща, че централата му ще даде 3 млн. евро на БФС за терени, които да бъдат изградени по места. Парите ще бъдат разпределени с оглед изготвените проекти. Просто е да се сметне дали някой клуб ще получи одобрение за терен, ако не е върнал бюлетините на Пенев и Дражев. Никога.
Защо обаче Михайлов трябваше да предприема тези мерки? Явно доста го е страх, че ако падне от власт, наследникът му може да изкара кирливите ризи от управлението му. А тогава може и прокуратурата да се самосезира. Знае ли човек?
На конгреса малко се говореше за футбол, повече за управление. А това е най-важната част от работата на БФС. Но кой го е грижа? Явно никой. Важното е далаверата да върви. И няма значение, че футболните хора си подсигуриха още 4 години безвремие.