Пак боклукът

Чистотата е скъпа. В това се убеждават столичани през последните 10 г. За този период те преживяха боклучени кризи, сметосъбиране по неясни правила с огромни средства, идващи от джоба им, разпределяне на милиони за чистота на тъмно, неколкократни първи копки на скъп завод за обработка на боклук. За това десетилетие на хората им стана ясно, че пътят към чистотата у нас е и доста мръсен. Затова и очакват със съмнение и скептицизъм реализирането на онази фаза, с която се очаква да се затвори целият цикъл на събиране и обработка на боклука. Пред общината стои отговорността най-накрая да изгради прословутата инсталация за изгаряне на обработения боклук - така нареченото РДФ гориво, което остава като краен продукт от завода за обработка на сметта и което трябва да се използва за отопление от столичани. Затова иска те да одобрят на обществено обсъждане след дни намерението й да поеме дълг от 67 млн. евро като съфинансиране на проекта. Парите ще ги връщаме чрез "Топлофикация".
 Ясно ни е, че решението е взето, а дискусията - формална. Никой здравомислещ българин няма да се хвърли в многомилионен заем, който после ще връща чрез сметките си за парно. Отделен е въпросът, че повечето от хората не знаят почти нищо по същество - нито цената на проекта, нито за негови алтернативи, нито как ще се отрази на околната среда. През годините обаче властта се постара да им внуши, че в центъра на Виена има подобна инсталация, а виенчани все още успяват да дишат.
Всеки знае, че у нас нещата не винаги стават както се очаква и както е редно. Завода за отпадъци го чакахме с години, накрая хаотичното му планиране излезе 220 млн. лева. Още тогава се планираше старта на спорната инсталация за горене, но до днес тя е на фаза проект. На всичкото отгоре се оспорва и в съда. Така че какво става във Виена не може да е повод за доверие. В София и боклукът е друг, и мъглата, която го обгръща, е по-гъста.