Вместо Истанбулска ни трябва Българска конвенция!

Иван НИКОЛОВ

И така, разбрахме вече в детайли какви опасни капани съдържа Истанбулската конвенция. Предлагам да забравим за нея и да я заврем в някой прашен ъгъл. И тъй като сме с претенции за най-старата нация, но с тенденции за най-бързо отмиращата, предлагам да създадем БЪЛГАРСКА КОНВЕНЦИЯ, която да пуснем за ратифициране по света.
    Явно ние не можем сами да се справим! Нито можем да се справим с помощта на досегашните ни партньори и приятели. Нашият кораб с български трикольор плава в грешно направление. Там на хоризонта

пред него са коварните айсберги

които навремето потопиха "Титаник". Крайно време е да закрещим масово: "SOS ПО-ТЪ-ВА-МЕЕ!" Викайте, хора, обединявайте се, трябва да бъдем чути! Трябва светът да затрепери от нашия глас! Но, както сочи Библията: "Господ дава, но в кошара не вкарва!" Борете се срещу всичко, което трябва да се промени! Борете се, че изпуснахме облагите на "Южен поток" и че ще изпуснем Китайския път на коприната. Борете се, че дишаме прахта в градовете си, заради калните междублокови улици и тротоари, които никой не се сеща да асфалтира. Борете се срещу тъпите закони, които ни вкарват в безизходни лабиринти, какъвто е например Законът за управление на етажната собственост. Ако някой от вас страда от некачествени съседи и търси помощ от закона, ще разбере, че той се гаври с хората. Защото, за да разрешим каквото и да е, трябва да се отнесем до...познайте къде? До онова място, което всички наричаме корумпирано! Познахте ли? Хайде, ще ви пусна джокер - онова място, до което, ако се отнесем, не се знае дали ще доживеем да видим намесата му, а какъв ще е резултатът от нея, само Дяволът знае. Да, това е съдът! И ако някой те наводнява системно - съди го! Ако не си плаща членския внос - също го съди. Всичко друго в закона са само празни приказки. А колко лесно може да се поправи! В районните общини е пълно с бездействащи държавни служители. Само 4 са в  деловодството! Районните полицейски инспектори безпомощно вдигат рамене - нямат права. А точно тези две ведомства трябва да проверяват и санкционират провинилите се на тяхна територия. Трябва да им се делегират права и задължения, които да са в помощ на обществото! Проста работа, но кой ще я свърши? Ето, аз съм се заел сега с това. Всеки от нас, ако се заеме нещо да оправя, а не да си гледа егоистично спокойствието, вярвам, че ще има резултат.

Борба трябва, борба

А борбата е безмилостно жестока...
    Но, можем да се поучим  и от успехите на другите. Например: как се справят  с циганите си, та не бият техните полицаи, лекари и учители. Как се справят с престъпниците си, та като се провинят веднъж, да забравят за второ нарушение. Как подбират учителите си, на които поверяват живота и здравето на децата си? Как създават законите си, та на всеки му е ясно, че щом ги наруши, веднага ще бъде санкциониран? А както поговорката гласи: "Кучето скача според тоягата". Ето, помня в моето детство чистотата в София. Но имаше глоби, ако хвърлиш дори люспа от семка. По същото време бяхме във Виена и ми направи впечатление мръсотията - летящите от вятъра хартии, изпражненията на кучета, фасовете... Но, през годините нещата се промениха - Виена стана чиста, защото въвели страшни глоби, а София се замърси, поради липсата на пазачи. Неотдавна бях в Румъния. И още от границата ти мирише на култура и ред. Ниви - изорани от шосето до хоризонта и нито плевел, нито разхвърляни храсталаци и тръни. Красота! Любуваш се на ситния чернозем и ти става топло на душата. Зеленеещите се площи, оставени за пасища - пълни със стада. Разбираш, че тук животът ври и кипи. В Букурещ на площада ни предупреждава екскурзоводът: "Тук извадите ли цигари, ще дойдат да ви глобят. И са много силни по глобите". Помня масовите им демонстрации, излъчвани по нашите новини, с които бранеха правовата си държава, недопускайки опасността от корупция. Румънците и икономически избягаха далеч напред. Браво!

Хора с достойнство и искат да живеят в достойна държава

Как да не искат нашите от Северозапада да се присъединят към Румъния? Та ние сме затънали в проблеми. Край нямат!
    Пресни впечатления имам и от крайгранична  Република Македония. Е, там панорамата е съвсем по български буренясала. Но ето, в едно малко провинциално селище Крива паланка ме впечатли поречието на Крива река. То е превърнато от хора с въображение в красив парк за отмора с цветя, скамейки, екзотични кътчета. А реката край тях си тече ли, тече... И още...ами там нямало престъпност! Е, как са постигнали това? Нима не е интересно да се проучи и приложи наученото у нас? И действително, никъде по сградите не видях железни решетки. Тихо и спокойно съществуване...  Да не говорим за красивите и чисти туристически дестинации Турция и Гърция. С една дума - ние сме заобиколени от съседи, от които можем само да копираме. Дори това да направим, ни стига, за да се качим няколко стъпала по-нагоре.
    Освен тези съседски примери, можем да черпим опит и твърдо да отстояваме нашите национални интереси, така както го правят смелите мъже от Вишеградската четворка (Унгария, Словакия, Чехия, Полша), към която, по въпросите за защита на границите си от мигранти и запазването на европейската идентичност, се присъединяват и Австрия, и Хърватска. Защо да не бъдем и ние следващите? Това го иска и нашият народ, защото и без това си имаме достатъчно вътрешни проблеми с необузданата циганска престъпност. Всъщност това са насилията, срещу които трябва да се борим.
    Колкото до "основната теза" в Истанбулската конвенция за насилие над жените, ние трябва категорично да заявим, че в България по принцип такова не съществува. Жените и мъжете са равнопоставени. Но съществува

насилие над целия ни народ

от вихреща се криминалност над българите. Съществува всекидневна покосяваща смърт по пътищата поради несъобразена скорост, пиянство, кормуване от неправоспособни лица, но и често по вина на турски тирове. И тук трябва да изкажа поздравленията си към онези упорити и умни български мъже, сред които е и проф. Йордан Мирчев, който след дългогодишна борба наложи превозването на тези тирове през следващите години да става чрез влакови платформи. Таксите за движение по магистралите и пътищата ще бъдат многократно увеличени, тъй като тировете не само предизвикват чести катастрофи, но унищожават и асфалта ни. Не бива да се отминава "дребното" насилие, което изживява всеки от нас от мотористи с първосигнална система, които трябва да се превъзпитават чрез санкции от полицейските органи. Но трябва да има

работещи закони и недосегаема полиция

    Редицата на проблемите в България се попълва непрестанно. Говори се за липса на кадри, а нашите хора търсят препитание в чужбина. Търсят се приемни семейства за изоставени деца, които са главно от цигански произход. Циганите яко са ни яхнали. Бият ни, трепят ни, раждат деца, които често сме длъжни да отглеждаме, с риск дори да затриваме българската си народност. Край тях ние се чувстваме притеснени. Гърчим се в транспорта, където те дерибействат по седалките, пътувайки почти винаги гратис, но с модерни джиесеми,  псуват, а по селата обират реколтата на хората... Ние, българите, искаме да ни брани световната общественост от тази напаст. Искаме защита от наркоманите и от кучетата, домашни или улични - все едно и едните и другите нападат, разкъсват хора. Колко хора бяха убити, осакатени?
Искаме си работещата икономика и селскостопанските кооперативи, които да ни хранят и обличат с наши продукти, вкусни и качествени. Искаме...искаме... искаме да се опазят нашите християнски ценности и граждански права. А на когото не му харесва, прав му път! Светът е голям...А България е за хората с българско  гражданско и патриотично самосъзнание.
П.П. Ако някой все още се съмнява как да постъпи с Истанбулската конвенция, нека да прочете в интернет книгата "Благословение или проклятие: изборът е Ваш" на американския автор Дерек Принс.                   
                   

Интеграция на ромите в действие...


"Красиво" изоставените символи на социализма