Ценно издание с лирика на Павел Матев

Антония Каракостова

Какъв неравен път!
Тревожни панахиди, плач и грижи.
Уж птици над мечтите ми летят,
а сенките им дремят неподвижно...
Този е финалният куплет от стихотворението "Болка и утеха".
През декември 2017 г. се роди изданието Павел Матев "Ръкописи. Бележникът. Книга първа" на издателствата "Лаген" (Стара Загора) и "Захарий Стоянов" (София). Поводът е 83-тата годишнина от рождението на големия български поет. Осъществено е с труд и средства на общини, предприятия и почитатели на неговия талант. Съставители на сборника са Павел и Петър Деспотови - внук и зет на Павел Матев. Редактор на изданието е Иван Гранитски. Предпечатна подготовка и печат "Литера принт" АД - Стара Загора. Огромна е заслугата на поета Трифон Митев и изд. "Лаген" за реализацията в наши дни на лириката на Павел Матев, писана от 1972 до 1975 г.
Болшинството от стихотворенията са публикувани в лирическите сборници "Изповеди" в два тома, "Приближаване до красотата", "Преображение", "Обричане", "Внезапни паузи", "Натрупани мълчания" и други.
Книгата с поезия на Павел Матев е уникална. На левите страници са копията от ръкописния текст с почерка на поета в първата редакция. Къде с ръкописни поправки, къде без никакво пипане. На десните страници е окончателният авторски текст, публикуван приживе. Има и непубликувана прекрасна поезия. Под печатния текст са изследванията на Трифон Митев за разликите между ръкописите и печатните им варианти и в кои сборници са печатани.
Идеята за подобно издание е на дъщерята на поета, именитата режисьорка Уляна Матева, която си отиде без време и не можа да види реализацията й. Това разбираме от предговора на Трифон Митев. Той слага в него специален акцент на този факт под заглавието "Ръкописното богатство на Павел Матев": "Идеята за книга, която да представи ръкописи на Павел Матев, се роди в разговора с дъщеря му Уляна Матева при подготовката, посветена на 90-годишнината на поета." Сравнявайки ръкопис и печатен вариант, Трифон Митев обобщава, че в стиховете, в които има "размисъл, светоусещане, които променят местата на препинателните знаци, някои думи, както и структурата на самите стихотворения - все със стремежа да се представи най-доброто от българското слово".
Стихът на Павел Матев е класически, в коловоза на славянската лирика от Пушкин и Лермонтов до Яворов и Дебелянов. Ритмика и рими, съвършен изказ на страст и размисъл, емоционално послание, съчетано с изповедно начало, с трогателна интимност, без натрапчиви идеологически щампи и преднамереност, разтърсват нашето възприятие. Възраждат и красивото в живота ни, драматическото му осмисляне с преклонение пред хубостите на българската природа и слово.
Иван Гранитски неслучайно назовава предговора си "Реквием на болката и покрусата от българската съдба". Неговите уводни думи за "дълбочината и значимостта" на тази поезия подготвят искрено читателя: "Павел Матев продължава великата традиция на българската поезия да бъде кръвно свързана със своя народ, да не пее балдевски песни по стар маниер, когато Отечеството е в опасност. Ето защо той е един от най-драматично чувстващите и мислещи български лирици. Значителна част от неговите стихотворения, а и цели книги (особено стихосбирките "Бдения", "Световъртеж", "Смълчано време") съдържат такава кондензация на печал, тъга, болка, ярост, че понякога при прочит оставят впечатлението, че музицират един внушителен реквием." Тази лирическа интонация, много точно доловена от Иван Гранитски, превръща поезията на Павел Матев днес в силно опозиционна на днешната ни реалност. Но и тогава, по времето, когато са създавани, неговите творби в немалка степен са в противоречие с околната реалност.
Особена ценност на "Ръкописи. Бележникът. Книга първа" по данни на Трифон Митев са неиздавани до днес поетични произведения. Едно от тях - "Българска наздравица", е повече от впечатляващо:

Българска наздравица

Да вдигнем чаши, другари!
За милата наша страна,
за нейните корени стари,
за скъпите нам знамена;

за нейните утрини ясни,
за чистото Черно море;
за къщите, дето сме расли,
в които накрая ще спрем;

за древните наши балкани,
за партизански лес!
Там още кипи младостта ни,
която е с нас и до днес.

Земята, що хляба ни ражда,
заводите, дето димят -
Пирин и Родопа ограждат,
Марица и Струма поят.

И нашите майки корави,
и скритите сълзи по нас
да спомним и кажем "Наздраве"
с признателен български глас.

Българио, твоето име
ще носим до сетния час!
Да пием от твоето вино,
което е мляко за нас!
                 24.т.72



Вече никога няма да разберем какво би редактирал поетът в тази своя творба, но националната му гордост е съизмерима с възрожденския патриотизъм.
Изданието Павел Матев "Ръкописи. Бележникът. Книга първа" е истински дар не само за литературната ни история, за изследователи и специалисти, но и за всеки искрен почитател на поета Павел Матев.
Премиера още не е имало. Да си пожелаем ръкописното наследство на поета да стигне до българския читател.