Красимира Стоянова пее "Реквием" на Верди

В навечерието на най-светлия православен празник - Великден, на 12 март Софийската опера очаква да съпреживее със своята публика магията на възкресението с музиката на Джузепе Верди, с неговия "Реквием". Музика, която въздига духа и укрепва вярата ни в победата на доброто, въпреки надвисналите над човечеството буреносни облаци от конфликти и политически стълкновения. Музика, родена в сложното време от края на ХІХ век. Всъщност "Реквием" на Верди е толкова актуален днес, колкото е бил и тогава. Не само защото е своеобразна музикална диаграма на възторг и разочарование в сложното революционно време тогава, но защото той разтърсва душата и днес с внушения, които сякаш са създадени в днешния ден.
Духът е повален, но не и сломен - това внушава величественото творение на маестро Верди, чиято драматургия е изградена от конфликти и контрастни състояния, подобни на тези в оперите му, въздействие, близко до музикалната образност на "Аида". Реквиемът се ражда в периода, когато маестрото работи върху "Аида", но и когато загубва баща си, Бареци и близкия си приятел и сътрудник либретиста Франческо Пиаве. Скоро след тези трагични събития се прибавя и скръбта по загубата на Росини в 1868 г. и на писателя и поета Мандзони в 1873 г.
С болка Верди пише за смъртта на Росини: "Той бе едно от славните имена на Италия. Когато няма да го има и Мандзони - какво ще ни остане? Нашите министри и славните "подвизи" при Лиса и Кустоца ли? (Поражението на Италия във войната с Австрия.) Предателството на правителството към националните идеали огорчава твореца.
Всички тези събития и разочарования раждат вечната музика на "Реквием". Верди не само вдъхва нов живот и съдържание в традиционната форма на католическата заупокойна литургия, но отправя послания към човечеството, които в различни времена стават толкова актуални, колкото и тогава. В неговия "Реквием" оживяват гневният протест, дълбокото страдание, героиката, лиризмът и с особена сила - страстната мечта за щастие. Именно тази различност в музикалното изграждане на творбата, в сравнение с традицията, го прави близък до оперното внушение. Много мелодии въздействат като откровени народни напеви. Усещане за това особено силно се чувства в покъртителната "Лакримоза".
Седемте части на "Реквием" не възприемаме като заупокойна литургия, а по-скоро като силно драматично творение, израз на душевното състояние на великия маестро, в което оживяват внушителни музикални картини. Трагичният пролог (Requiem и Kyrie) е последван от Страшния съд (Dies irae). Това е главната, най-конфликтна част. В нея чувството за ужас и смут на душата се сблъскват, предизвикват тръпки. Третата част (Offertorium) е особена, това е състояние на съзерцателност. Sanctus, четвъртата част, гигантска двойна фуга е бунт срещу смъртта, съзидателна и силна като живота. Своеобразен лиричен център са следващите две части (Agnus Dei, Lux aeterna). Финалът (Libera me), необикновена реприза, е изграден от съпоставката на контрастни картини - на Страшния съд и неукротимата сила на живота. Взривът от отчаянието изведнъж прекъсва, сякаш дъхът е спрял. Финалът е зловещ шепот, шепот за освобождаване на духа от тялото.
По традиция Софийската опера предлага на своята публика вълнуващо съпреживяване на Великденските празници с Вердиевия "Реквием". В сътворяването му тази година ще участват солистите Красимира Стоянова (сопран), Камен Чанев (тенор), Виолета Радомирска (мецосопран) и Максим Кузмин-Караваев (бас) под палката на маестро Джордано Белинкампи.