Петя Александрова с още 50 нашенски истории от едно време

След успеха на "България в потури, но с цилиндър", тези дни "Хермес" издаде новата книга на Петя Александрова "България в потури, но с цилиндър-2". В нея авторката продължава традицията да разкрива любопитни подробности около живота на видни български писатели и политици, сред които са Иван Вазов, Добри Чинтулов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд и др. Текстовете са поднесени с много любов, малко тъга и, разбира се, с фино и ненатрапчиво чувство за хумор.
Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници - Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Цветан Радославов, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Атанас Буров, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, проф. Александър Балабанов... Има и пиперливи в детайлите си истории - за първия фабрикант в Сливен, първия публичен дом в Шумен, за първите фотографи, "поетки", газети, забавачници, телефони, монети и конкурси за "миски"...
Както казва литературният критик Димитър Бечев: "Тези прелюбопитни, тъжно-смешни, често сърцераздирателни в своя махленски драматизъм истории от живота на хайлайфа или пък от битието на културни и литературни първенци те карат да погледнеш с нов поглед към свещените олтари на литературния канон. И да възкликнеш с облекчение за своя утеха: "Ами и те били хора като нас!"
Петя Александрова е журналистка и писателка, родена е през 1948 г. в Ямбол. Завършва българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Авторка е на 7 книги с поезия и проза за възрастни и 19 сборника с приказки и поезия за деца. Стиховете й са превеждани на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език.



Добри Чинтулов изоставил в Одеса първата си любов

...В училището Добри Чинтулов, вече млад мъж, се сприятелява с Вася Тучков и семейството му. Вася има сестра - синеока девойка на име Катя. Първата и навярно голямата любов на Добри Чинтулов, за която доскоро не се знаеше нищо. Благодарение на сливенския писател Желяз Кондев и неговите изследователски пътувания и срещи с наследниците на семейство Тучкови, днес имаме дори снимка на момичето. Защо Чинтулов не се е оженил, защо не е останал там? Отговорът е прозаичен: защото Априлов го кара да подпише документ, че ще се върне в България да работи като учител. В него ясно и точно е казано: "Ако не употребя знанието си на школското учение по България... тогава освен капитала с файдата му имам да плащам на Габровската школа още двеста рубли щраф (наказание)...". А защо не е взел Катюша в България? По една-единствена причина: не му се е искало да доведе момичето в страна, където ще трябва да понася несгоди и робия... В един град, където денем жените излизат дори до съседите бързешком, забрадени, с наведени очи, а нощем мъжете точат ножове и пеят бунтовни песни...
През 1850 г. Добри Чинтулов се прибира в България. Как се е разделил с Катя, какви клетви, признания и сълзи са си разменили - никой не знае. Поделят си двете черупки на красива мида, върху чийто седеф са написани имената им.
                              (Из книгата)