Ген. Тодор Бояджиев с "Изповед на шпионина"

След двутомника "Наръчник на шпионина" ген. Тодор Бояджиев завършва своеобразната си трилогия с най-мащабната си книга досега - "Изповед на шпионина" (ИК "Сиела"). В нея той разказва истории от своя живот и отправя послание от настоящето към бъдещето, стъпвайки върху трудно извоюваните поуки от миналото.
"Изповед на шпионина" ще бъде представена днес, 23 февруари, от 18.30 ч. в зала "Kонцертна" на Централния военен клуб. Водещ на премиерата ще бъде полк. Лазар Мурджев. Участие ще вземат още председателят на Клуба на писателите-криминалисти Бойко Беленски, литературоведът проф. Валери Стефанов от СУ "Св. Климент Охридски", проф. Йордан Баев от Военната академия "Г. С. Раковски", политикът Красимир Премянов и самият ген. Тодор Бояджиев.
Изданието съдържа снимки както от личния архив на ген. Бояджиев, така и от знакови моменти от времето, когато е бил в длъжност.



Пожарът в Партийния дом
 
На 26 август 1990 г. в късните нощни часове центърът на София бе озарен от пламъците на Партийния дом.
Оказа се, че аз съм пряк "участник" в събитията.
Въпреки че вече се бях заклел като "велик" народен представител, продължавах "по съвместителство" да изпълнявам и функциите си на главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Вътрешният правилник на 7-ото ВНС все още разрешаваше тази практика.
На 1 август 1990 г. ВНС избра Желю Желев за президент на мястото на подалия на 6 юли оставка Петър Младенов. Желев от своя страна, в очевидно емоционално напрегнатия за него момент, обяви от парламентарната трибуна, че назначава ген. Атанас Семерджиев за свой вицепрезидент. Това дори не беше гласувано, а бе прието с акламации. От чисто юридическа гледна точка можеше да бъде атакувано, но никой и не си помисли да го направи. Очевидно БСП и СДС предварително се бяха договорили.
Де факто МВР остана без министър и функциите започна да ги изпълнява първият зам.-министър ген. Стоян Стоянов. На практика обаче, поне до назначаването на Пенчо Пенев за министър в началото на септември, Семерджиев продължаваше да изпълнява двете функции, влизайки в нарушение на принципа за независимост на отделните власти. Но кой ти гледаше тогава изискванията на демокрацията? Нали бяхме в "преход"!
Пиша горното, защото това беше фактическата обстановка, когато се случиха конкретните събития. Но за да ги разберем 27 години по-късно, все пак се налага, макар и в телеграфен стил, да припомня основните характеристики на конкретния момент...
(Из книгата)