Скръб по Дучето и Хитлер ли?

Петър Стоев

Днес в България е официална (и печеливша)  политиката да се оплакват и величаят жертвите на "комунизма" и най-вече на падналите преди и около 9-ти септември 1944 г. и преди 9-ти май 1945 г. Става въпрос за жертви в условията на продължаващата Втора световна война между две световни коалиции - тази на нацизма и фашизма, на кафявата чума на ХХ век, водени от хитлеристка Германия и антифашистката коалиция начело със СССР, САЩ, Великобритания, Франция и много други държави.
Първи февруари, денят когато Народният съд произнася първите присъди над подсъдимите, стана официален ден за честването на тези жертви в България. По логиката на закъснелите с близо 30 години победители над "комунизма" трябва да приемем, че всички защитници на държавите от хитлеристката ос, от Германия до България като хитлеристки сателит, които са загинали в двубоя с антифашистите комунисти, са жертви на комунизма. Сега в София се чества годишнината от смъртта на една от знаковите фигури на българския фашизъм, генерал Христо Луков. И тъй като за нашите  "жертви" много се изписа и много поклони се направиха, нека споменем и още две световно известни жертви на комунизма. Една такава жертва по тази логика е водачът на фашистка Италия, великият дуче Бенито Мусолини. Той е покосен на  28 април 1945 г. от ръцете на комуниста Валтер Аудизио, (полковник Валерио), командир на  партизански антифашистки отряд известен като бригадата "Гарибалди". Отрядът е част от Корпуса  на доброволците за свобода, т.е. на италианската антифашистка съпротива. Лозунгът на тази съпротива срещу фашизма е кратък, но категоричен: "Предай се, или умри!". Българският лозунг, за онези, които са го забравили, е: "Смърт на фашизма - свобода на народа!". И великият Дуче, след като е заловен от партизаните, повечето от които са комунисти, начело с комуниста полковник Валерио, е разстрелян заедно с още 6 свои сподвижници и любовницата си Клара Петачи, опитвайки се да избяга от Италия към Германия. След това са обесени на площад "Лорето" в Милано, на същото място където преди година фашистите са екзекутирали 15 комунисти... Не знам дали на тази дата всяка година италианският парламент почита жертвите на комунизма. Ако не, да почерпят челен опит от българския.
Но главната жертва на комунизма е Адолф Хитлер, великият фюрер на великия Трети райх на нацистка Германия, тръгнал на кръстоносен поход срещу световния комунизъм, начело на който е Съветският съюз. Това е антикомунист №1. Той е обявил война и на останалия свят, вкл. и на англосаксонците. Те, западните съюзници на СССР, също искат да го ликвидират, но много бавно се придвижват към Германия и Берлин. Въпреки че срещу тях немците не воюват така, както на  изток. Дори доброволно се предават и са готови да сътрудничат. Трябват им 4 години да изминат 900 километра от Ламанша до имперската столица. Червената армия ги изпреварва, въпреки че е тръгнала от Сталинград и срещу нея яростно се съпротивляват от силите на Вермахта и хитлеристките сателити. Така на 16 април 1945 г. започва най-грандиозната военна операция  по време на войната - Берлинската. На 30 април най-ожесточените боеве се водят за Райхстага и Имперската канцелария. В челните редици на атакуващите са комунистите командири, политкомисари, червеноармейци. От редниците - до генералите. В периода на подготовката на операцията от 15 март до 15 април в редовете на комунистическата партия са приети 17 000 души. Към началото на операцията в трите фронта, привлечени за участие в битката за Берлин, се наброяват 723 000 членове и кандидат-членове на партията и 433 000 комсомолци. Ето на кого накрая стават жертва Хитлер и хитлеристите. На тези, които след 22 юни 1941 г. носителите на новите "ценности" първи разстрелваха при пленяване, защото знаят, че точно те са истинските борци срещу кафявата чума. На 30 април Хитлер, не виждащ вече никакъв изход, заедно с Ева Браун поглъщат отровата, за да не попаднат живи в ръцете на комунистите. Още една жертва на комунизма, заради която днес, 73 години по-късно, в София, столицата на реабилитирания фашизъм, някои сигурно скърбят на 1 февруари...               
На снимката