Служене на идеята без шум и натрапчивост

Доц. д-р Гале ХРИСТОВ

Преди дни се навършиха 110 години от рождението на високоерудирания деец на БКП, много активен участник в революционното движение, публицист, журналист и изследовател Стоян Василев Стоименов.
Роден е на 20.02.1908 г. в с. Ресен,  разположено сред планинските вериги на северозапад от Кюстендил, недалеч от Босилеград. Семейството му живее крайно бедно, което принуждава баща му да замине на гурбет в Америка. Началното и прогимназиалното образование завършва в съседното село Долно Уйно. През 1922 г. става ученик в Кюстендилската гимназия и бързо се налага като неформален лидер поради притежаваните от него дълбоки интереси към учението и организаторски способности.
Под влияние на свои по-големи съученици се запознава с редица произведения на Маркс и Ленин и на други марксисти, което му позволява да оформи своя мироглед. Участвува в комунистическия събор в Кюстендил през 1922 г. и слуша словата на големите комунистически дейци - Станке Димитров и Коста Петров.
В гимназията той не само помага на съученици в овладяване на знанията и запознаване на по-будните с марксисткото учение. Така в училището и в града се оформя група, на която става неформален ръководител. В групата участвуват Димитър Каляшки, Петър Илиев и Александър Починков, като след това ще имат много важни задачи в антифашистката борба.
На 15 май 1928 г. в Кюстендил група младежи, сред които са Костадин Лучански и Д. Дождевски, основават ремсовата организация и за секретар е избран Стоян Стоименов. В редица села на Кюстендилската околия са образувани ремсови дружества и е формиран ОК на РМС начело със Ст. Стоименов. През 1931 г. е осъден да изтърпява присъда в Кюстендилския затвор.
След излизане от затвора, семейството му се премества в София, където се отдава без остатък на служенето на социалистическия идеал, като развива активна революционна, обществена, издателска и публицистична дейност до края на живота си през 1993 г. ЦК на БКП преценява неговите качества и му възлага много отговорна задача - да основе издателство "Нов свят" през 1932 г. заедно с майка му Гуга. Появата на издателството е свързано с повелителната необходимост да се отговори на нарастващия интерес към марксисткото учение, към трудовете на Владимир Илич Ленин и изявени руски и съветски писатели, поети и държавници. Издателството успява да издаде хиляди тиражи, които разказват истината за СССР. По време на Лайпцигския процес е преведена "Кафявата книга за пожара" и е издадена в тираж 5000 бр. През 1940 г. е издадена стихосбирката на Никола Вапцаров "Моторни песни". Под ръководството на Стоян Стоименов около издателството се формира един много широк кръг от леви интелектуалци - писатели, публицисти, журналисти, учени, художници. Стоян Стоименов установява лични контакти с известни местни дейци на партията и РМС, които разпространяват издадената литература. Една част от тези разпространители като Никола Парапунов, Васил Демиревски, Иван Козарев, Стоян Едрев, след това се изявяват като добри партизански командири.
Издателската и конспиративната дейност се следят от полицията и Стоименов е интерниран в Несебър и концлагерите "Гонда вода" и "Еникьой". След 9 септември участвува активно в обществения живот на страната. Избиран е за член на ЦК на БКП, Първи секретар на Ленинския районен комитет на БКП, депутат, председател на Националния съвет за трезвеност, директор на Музея за революционното движение. Навсякъде, където ръководните партийни органи, го изпращат, работи с голяма всеотдайност, дълбоко разбиране на проблемите, които следва да решава и търсене на най-добрите пътища за тяхната реализация.
Като директор на Музея  на революционното движение става инициатор на албума "Звезди във вековете", където са поместени биографични данни и снимки на известни дейци на БКП, РМС, БЗНС, ДРО, загинали в антифашистката  война.
Публикуваните статии и студии ярко показват неговата способност да вниква задълбочено в произведенията, които разглежда. Специално заслужава да се отбележат неговите изследвания за образуване на тесносоциалистическата партийна организация в София и борбата в подкрепа и защита на Испанската република - 1936-1939 г. Отличителното при него е умелото съчетаване на способностите на изследовател, публицист и активен участник в нелегалната борба.
Дейността му е оценена от личности и учени като академик Тодор Павлов, виден деец на БКП, акад. Ефрем Карамфилов, които подчертават способността на Стоян Стоименов изцяло да се отдаде на революционната борба и на издателската дейност, която е била изключително полезна в цялостната организация на антифашистката съпротива, открояват неговите качества на обществен деец и ръководител, който се държи изключително скромно. Стоян Стоименов написа и няколко книги, посветени на историята на антифашистката съпротива. Заедно с това, той бе основател на Националното движение "Приятели на книгата".
Като оценка за извършеното от него са и получените много награди, сред които са три ордена "Георги Димитров". Удостоен е със званието "Герой на социалистическия труд" и "народен деятел на културата". С името си и делото си  Стоян Стоименов е изключителен пример за вярно служене на социалистическия идеал, без да се шуми излишно и натрапчиво.