В графа "бездушие"

Омерзително и хладнокръвно угасиха още един човешки живот в държавата ни мащеха. Дядото, открит мъртъв в апартамент в столичния кв. "Люлин", се казваше Стефан Янев. Мир на праха му! Убит може би от родната си кръв. Най-вероятно е пожертвал живота си, за да спаси своите внуци. Защото си е позволил волността да съобщи на всеослушание, че трите деца на дъщеря му стоят заключени в апартамента не от ден и два, даже не година и две, а от много повече. Не ходят на училище, почти не контактуват с външния свят.
Факт, за който също от години знаят институциите. Които не само са длъжни, но и служителите в тях получават заплати за разплитането на подобни казуси. Тогава може би и старецът щеше да е още жив. Стефан за последно е чут от съседи да вика за помощ на 11 февруари, докато дъщеря му Мария се е заканвала, че ще го убие. Дошлите на място полицаи са си тръгнали, след като никой не им отворил вратата. Да беше гръмнал с базука, сигурно и отряд "Кобра" щяха да пратят...
Системата и законите не са адекватни при защита от домашно насилие и не ни трябват истанбулски конвенции, за да ни отворят очите. Грижата до вратата е хубав предлог да си измиеш ръцете за това, което става зад нея в дома. Семейна работа! А социалните рекли само: "Родителите са адвентисти." И толкова. Адвентисти, мюсюлмани, протестанти, християни, не са ли всички чада и на българската държава?
Сигнали за заключените деца е имало и преди години. От социално подпомагане не може да не са знаели, че семейството е живяло в една стая, с един диван и едно легло. Отново, след скандал и отнет живот, топката се тупка ту в едно поле, ту в друго. Разменят се думи за грешки, пропуски, неясни решения, още по-неясни правила и отговорности като на селска вечеринка.
Докато пушилката се вдигне и над този случай, както над много други предишни трагедии, които остават в графа "бездушие". И хладнокръвно лишават някого от живот. Умишлено се цели точно това - несигурност и страх. Така по-лесно се управлява.