За принцовете и просяците

В един от учебниците по литература за шести клас попаднах на следния текст, свързан с "Принцът и просякът" от Марк Твен. В него се обяснява многодневната радост на народа след раждането на принца. Щастието на хората било обяснимо, защото раждането на престолонаследник се възприема като знак за по-добър живот, за добруване на всички поданици. Едуард е надежда и за бедните, и за богатите, и за знатните, и за простолюдието. Край на цитата.
Замислих се на какво учи децата този кратичък текст. Той може да бъде възприет по няколко начина. Първо, монархията е хубаво нещо, новият цар е надежда за хората. Имаше в ранните години на прехода залитане към монархическата институция. Второ, монархът принадлежи към висшето общество. Значи раждането на наследник от висшето общество е радост за хората, особено за бедните, за простолюдието, надежда, разбирате ли. Каква е тази надежда, какъв е този по-добър живот, какво е това добруване, как ще се случи? Едва ли просякът ще стане по-богат, бедният - по-имотен. Разделението на бедни и богати ще си остане.
В училище се изучават все по-малко произведения, в които водеща тема е социалната справедливост. Или се изучават доста омекотено. Само за пример, романът "Клетниците" на Виктор Юго беше изхвърлен от учебната програма. Децата не знаят кой е Гаврош. Някои са чували, че е просяче и толкоз. Да не говорим за българската литература и отсъствието на "Мамино детенце" на Любен Каравелов. Както и на знакови произведения на Никола Вапцаров, Христо Смирненски...
Неравенството между хората трябвало да се приеме като част от живота. Богатите заслужавали уважение, те се трудели неуморно, а бедните били бедни, защото били мързеливи. Това се опитват да набият в главите на децата.
Аз харесвам много "Принцът и просякът". Но си мисля, че друго е посланието на Марк Твен. Едва когато по стечение на обстоятелствата принцът се разменя с просячето, престолонаследникът опознава реалния мизерен живот на хората, огромното разделение, покварената съдебна система. Всичко това е твърде далеч от блясъка на двореца. В художествената измислица чак тогава принцът наистина става справедлив монарх (доколкото може да бъде справедлив).
И всичко това го има днес: неравенство, разделение. Опитват да ни убедят, че е правилно. Децата от малки трябва да се възхищават на богатите, на техните разглезени и презадоволени чада.
Само дето никой от онези, днешните богати, и не помисля за ден да се размени с някой беден.