Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Октомври 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Проф. Румен Гечев:

Не ни искат в еврозоната

Като депутат няма да гласувам за нещо, за което няма никакви разчети, заяви народният представител от БСП

Мая Йовановска

23. Февруари 2018 , брой: 38   992   0
Снимка


"Не ни искат в еврозоната". Това заяви депутатът от БСП за България проф. Румен Гечев вчера по време на кръгла маса на тема "Икономически растеж за всички в България", организирана от фондация "Фридрих Еберт". Той обяви, че е имал разговори с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, и с комисари в Брюксел и от тях е станало ясно, че по отношение на заявеното желание от управляващите за влизане в еврозоната те публично заявяват: работете, ние ще видим. Но е ясно, че няма да ни приемат, заяви проф. Гечев. "Първо, защото ние не сме икономика, която може да помогне на еврозоната в криза. Второ, защо няма да поемат риск, ако нямат полза от това. И трето - по политически причини, защото ние сме първи по корупция и сива икономика в ЕС. Дават ни се ясни сигнали, че не ни искат, включително и от ЕЦБ", заяви депутатът.
Гечев обърна внимание на това, че у нас няма реален отговор имаме ли интерес, защото нито една институция в България не е направила разчети какви ще бъдат ефектите от влизането ни в еврозоната. "Полша и Чехия си направиха тези разчети и се отказаха. Ако тези страни са си направили разчети и казват: не, а ние нямаме разчети и казваме: да, то аз съм притеснен. Като депутат няма да гласувам за нещо, за което няма никакви разчети", заяви икономистът.
По отношение на фискалната политика по неговите думи ние се намираме в уникална ситуация, защото на практика сме се отказали от такава. Плоският данък е отказ от фискална политика, заяви Гечев. По неговите думи ние сме на последно място в ЕС по публични инвестиции като дял от БВП и политиката е за тяхното намаляване, а няма държава, която да е прокопсала без публични инвестиции. "В тригодишната бюджетна прогноза се залага от 38 на сто от БВП да паднем до 35% до 2020 г., при среден дял в ЕС от 45%. А за Германия и Франция този дял е над 50%. Въпросът е какво става със страна, която умишлено е заложила да намалява дела на бюджета в БВП, респективно на инвестициите. Извиненията са с хубави баланси и фискални резерви. При фискален резерв от 11-13 млрд. лв. изискуеми са 4 млрд. лв. А какво става с другите пари. Те са основно в ДКЦ на Германия, Франция, Испания. Едвам дишащата българска икономика държи огромни резерви - над 50 млрд. лв. в чужди ценни книжа и малко в злато. Излиза, че болен здрав носи. Ние финансираме бюджетните дефицити на други страни. Те си решават проблемите, докато ние отчитаме бюджетно равновесие", заяви още народният представител.
Гечев коментира темата за еврозоната като един от двата възможни пътя за излизането от валутния борд. По неговите думи от паричния съвет страната ни е трябвало да излезе в годините с висок икономически растеж - 2003, 2004, 2006 и 2006 г. "Излизането може да стане по два начина - или с влизане в еврозоната, или да поемем управляем плаващ валутен курс, какъвто имат над 90 на сто от страните по света. Не трябва да плашим хората, че ако излезем от борда, ще станат някакви катаклизми. Това обаче трябва да стане при много внимателни разчети, с много конкретно разработени инструменти, защото много по-трудно се излиза, отколкото се влиза", заяви проф. Гечев.

На последно място сме в света по работа с талантливи кадри
България е на последно място в света по работа с талантливи кадри, заяви вчера проф. д-р Ганчо Ганчев. По неговите думи това са данни от изследвания, изнесени по време на Световния икономически форум в Давос. Икономистът обяви, че това важи както за държавната администрация, така и за частния сектор. Експертът обясни какви са основните причини за забавения икономически растеж у нас. Като една от тях той определи наличието на Валутен борд в страната. Голямата бюрокрация в публичния сектор и неефективната данъчна система са също сред пречките за по-висок икономически растеж. Ръстът от около 4% е среден за света, но е под този на страните от бившия социалистически лагер, каза Ганчев. По неговите думи липсва и стратегическо планиране в страната.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"