Започнаха пазарлъците кой ще запълва дупката от 10 млрд. евро след "Брекзит"

"Дойче веле"

Тема на неформалната среща на върха на ЕС в края на миналата седмица бе бюджетът на общността - след "Брекзит"-а в него ще се появи огромна финансова дупка. Ще липсват до 10 млрд. евро. Въпросът е дали след 2020 г. дупката ще бъде запълнена, или ЕС ще реши да пести? Дали европейският бюджет трябва да нарасне до един трилион евро, както настоява Европарламентът, или ще остане на сегашното си ниво, както предлагат Германия и други страни членки?

Двамата големи

В края на срещата канцлерката Ангела Меркел заяви, че на срещата никой не е поставял червени линии, а всички били убедени в необходимостта от промени. И още: очертавал се консенсус за актуализация на следващия европейски бюджет. Канцлерката уточни, че това означавало: повече пари за Африка и за насърчаване на изследователската дейност, с акцент върху дигитализацията; повече средства за отбрана в ЕС и за защитата на външните граници на общността.
Другият голям играч се казва Еманюел Макрон. Той все още не е казал нищо за френските вноски, но обяви, че ще реформира системата на земеделските субсидии. Аграрните помощи са най-голямото перо в европейския бюджет. Макрон смята да инвестира 5 млрд. евро за модернизирането на френското селско стопанство, включително за биоземеделието. Досега нито един френски президент не е предприемал подобна смела стъпка. Ако Макрон освободи средства от европейския аграрен бюджет, те могат да бъдат прехвърлени към политически сфери. По всичко изглежда, че Германия и Франция ще се стремят поне да се запази сегашното ниво на финансиране в ЕС и след напускането на Великобритания.

Четиримата скъперници

Холандия, Австрия, Дания и Швеция, са известни с това, че редовно се противопоставят на увеличаването на европейския бюджет. Австрийският канцлер Себастиан Курц заяви при първото си участие в среща на върха, че "ЕС трябва да се втали!" и след "Брекзит"-а трябва да пести. А който иска пари за нови задачи, като подсигуряване на външните граници и повече отбрана, трябвало да преструктурира наличните средства. Във всеки случай Австрия отказва да внася повече в общата европейска каса.
Най-отявленият застъпник на пестенето в този квартет е холандският премиер Марк Рюте. В Брюксел той категорично заяви, че ЕС трябва да се примири с факта, че бюджетът на общността ще трябва да се свие. От Холандия, която пък е най-големият нетен платец на глава от населението, не можело да се очаква и едно евро повече, увери той. Същевременно Рюте настоява някои сегашни разходи да бъдат свити, а спестените средства да бъдат пренасочени към защитата на границите и за борбата срещу киберпрестъпността.

Отличниците Словакия и Румъния

Всички източноевропейски страни членки, начело с Полша и Унгария, които са най-големите нетни получатели, вземат милиарди евро от фондовете за регионално развитие. С тези пари те плащат преди всичко инфраструктурни проекти, към които по традиция спадат и ненужни магистрални отсечки, неизползваеми регионални летища или пък частни железопътни линии, като тази в родното място на унгарския премиер Виктор Орбан. Все пак в структурно слабите региони се отделят средства и за безработните, за стартирането на бизнес и за професионално обучение на младите хора.
Полският премиер Матеуш Моравецки заяви с необичайно помирителен тон, че е необходим "добър и честен компромис". Неговата страна щяла да загуби най-много от евентуално свиване на бюджета и от преструктуриране на финансите. Словакия и Румъния пък се изявиха като отличници и показаха готовност да плащат повече в общия европейски бюджет. Към получателите на средства спадат и вечно нестабилната Гърция, Испания и Португалия. Ако в Брюксел се наложи курсът на икономии, за някои това ще означава край на дългогодишните им привилегии.
И накрая стана дума и за обвързването на определено финансиране с демократичното поведение и проявата на солидарност при преразпределението на бежанците. Това бе предложение на Меркел. Такава заплаха е надвиснала например над Полша и Унгария. Това предложение засега не среща голяма подкрепа, въпреки че много западни правителства гледат критично на антидемократичните тенденции в тези две страни.

                     БГНЕС (със съкращения)