Всяка жалба в КЗД е вик за помощ

Баки ХЮСЕИНОВ завършва в Стопанската академия в Свищов "Счетоводство и контрол". Доктор по икономика. Гл. асистент в Института за икономически изследвания към БАН. Преподавател е в УНСС и в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт. От октомври 2006 г. е зам.-министър на труда и социалната политика. От 2012 до 2017 г. е зам.-председател на КЗД, а през м.г. е преизбран за втори мандат. Автор е на монография "Въздействието на икономическата криза върху младите хора на Република България" и на редица научни публикации в областта на социалната политика, равните права и възможности, дискриминацията и интеграцията на малцинствените общности.

"Най-ощетени в достъпа до здравни услуги са живеещи в малки градове и в селата"

- Г-н Хюсеинов, преди дни бяха приети промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Кодекса на труда, свързани с правата на осиновителите на деца до 5 г. Удовлетворен ли сте?
- Комисията за защита от дискриминация (КЗД) наистина е удовлетворена. Отново има законодателна промяна в резултат на наше решение, направихме задължително предписание на МТСП да се предприемат мерки, чрез които да бъде изравнено положението на всички осиновители на деца до 5 г., като се внесе за разглеждане в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на КТ и КСО. В КСО бе допуснато по-неблагоприятно третиране на осиновителите на деца 2 г., което е непряка дискриминация по признак "възраст". Промените в КТ вече минаха на първо четене и от 1 юли 2018 г. осиновителите на дете до 5 г. ще имат право на 365 дни отпуск, който ще може да се ползва от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5 г.
- Кои групи от българското население са най-уязвими по отношение на дискриминация?
- Неведнъж сме подчертавали, че най-много образувани преписки в КЗД има по жалби от хора, които се чувстват дискриминирани по признак увреждане. Техните преобладаващи оплаквания са свързани с практики на дискриминация, с които се сблъскват при упражняване право на труд, в здравеопазването, при непреодолимата за тях архитектурна среда. Знаете, че през 2017 г. КЗД постави началото на кампанията "Достъпна България". Виждаме, че проблемите на хората с увреждания в сферата на достъпната среда остават нерешени. Разбира се, не загърбваме проблемите на другите уязвими групи.
През 2017 г. по проект "Предотвратяване на дискриминацията и създаване на равни възможности" КЗД поръча провеждането на национално представително социологическо изследване с цел идентифициране и изработване на профили на групите и общностите, най-силно засегнати от риск от дискриминация. Данните сочат, че най-силно застрашени от дискриминация или подложени на дискриминация, са хората с ниски доходи, тези над 55 г., здравно неосигурените, безработните от малки населени места, хората с увреждания, лица без образование, принадлежащи към етнос, различен от българския.
- Защо здравно неосигурените твърдят, че са дискриминирани? Не е ли по-логично да се почувства дискриминиран от различно отношение здравно осигурен, който отговорно години наред е плащал осигуровките си?
- Здравно неосигурените са широко разпространена група в нашето общество. В направеното изследване на КЗД лицата без образование и безработните, значителна част от пенсионерите, хората с увреждания, ромите смятат, че нямат финансова възможност да плащат за медицински услуги и лекарства. Най-ощетени в достъпа си до здравни услуги са живеещи в малки градове и селата. 1/5 от живеещите постоянно в села, определят достъпа си до здравни услуги като затруднен, защото са в труднодостъпен и отдалечен район. Друг фактор на дискриминация е твърдяното отношение, изразено като неотзивчивост или нетактично и грубо от страна на личен лекар, небрежно от Спешна помощ, незаинтересованост от страна на медицинското лице и др. Всичко това е предпоставка за неравнопоставеност в третирането на здравно неосигурените. Голяма част от българските граждани са освободени от здравни вноски и се осигуряват за сметка на държавния бюджет - лицата до 18 г., и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование, студентите и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка, гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи, родители, осиновители, съпрузи, които се грижат за лице с увреждане над 90% и др. Мнозина от тях не знаят, че ползват определена защита и се чувстват дискриминирани. Според мен следва да се засили превантивната дейност от страна на представителите на МТСП, местните органи на власт и неправителствените организации за запознаване с правата, свързани със здравето.
- От какъв вид дискриминация се жалват най-често хората?
- Най-често срещани в образуваните преписки за 2017 г. са лично положение и включват няколко признака, по които е дискриминиран даден човек,  затова е правилно да се посочи, че най-много образувани преписки има по признак увреждане. През годината имаше оплаквания с твърдяна дискриминация при предоставяне на услуги, засягащи финансово кредитиране и застраховане на лица с увреждания; при упражняване правото на труд. Редица оплаквания бяха свързани с дискриминационна практика на държавни органи, която засягаше отказ за отпускане на социална помощ. В други оплаквания имаше твърдения за дискриминационен характер на нормативна и поднормативна уредба, засягаща неравностойно третиране при прием на първокласници, предоставяне на асистентски услуги за хора с увреждания, здравно осигуряване, пенсионноосигурителни права на военнослужещи, трудови права на лица с увреждания, закрила на деца с изявени дарби, размери на такси за битови отпадъци и др. Много са оплакванията и за множествена дискриминация.
Наблюдава се тенденция гражданите, след като са поставили своите проблеми пред множество институции и не са получили съдействие и решения по тях, да се обръщат към КЗД. Затова в комисията се гледа на всяка жалба като послание за помощ - хората търсят упование и опора в институцията, много често като последна инстанция на надеждата.
- Преди 2 години КЗД работи по проект за недискриминация в затворите. През тези 2 години получихте ли жалби за дискриминация от хора, лишени от свобода и за какво най-често са те?
- Да, комисията приключи дейността си по проекта за повишаване капацитета на персонала в затворите в София, Плевен и Сливен и за превенция на дискриминация и зачитане на човешките права чрез обучение по европейски стандарти.  Необходимостта от реализирането на такъв проект бе фактът, че в докладите и проучванията на редица институции и международни организации от последните няколко години се посочва, че при третирането на лишените от свобода, въпреки констатираните положителни тенденции, се наблюдава и наличие на проблемни области. Те са породени от редица фактори, сред които са сравнително лошите материално-битови условия в затворите и фактическата пренаселеност, както и трудностите, свързани с подбора и обучението на служителите - надзиратели, социални работници, психолози и др. В рамките на проекта бе подготвена учебна програма за служители в местата за лишаване от свобода за начално и продължаващо обучение с интегриран норвежки опит и в съответствие с европейските стандарти, създаде се Практически наръчник за служители в местата за лишаване от свобода. През годините има редица оплаквания от различен характер. Лишен от свобода се жалва от преместване в друг затвор, далеч от местоживеенето, а това довело до намаляване на възможността за свиждания, както заради здравословното състояние на родителите, така и до финансовите им възможности. Друг жалбоподател твърди, че при свиждане бил с белезници на ръцете, които са фиксирани с колан на кръста и белезници на краката. Смята, че е поставен в неравностойно положение, защото в други затвори с доживотно осъдените не постъпвали така. Жалбоподател твърди, че в карцера липсвали стъкла на прозорците, подът бил бетонен...Лишен от свобода се оплаква, че в болницата на затвора му отказали лечение, а той бил със 100% изгубена трудоспособност с решение на ТЕЛК, с неподвижни долни крайници и пожизнена необходимост от чужда помощ.
- Какви са плановете на КЗД за 2018 г.?
- През последните години се увеличиха оплакванията с твърдяна дискриминация. Затова и новият състав на КЗД продължава работата си за изпълнение на отговорностите, свързани с прилагане на Закона за защита от дискриминация. Ще засилим и превантивната си дейност чрез съвместни действия и инициативи със съдебната власт, МВР, медиите, местните органи на властта, НПО, икономическите субекти и уязвимите групи в обществото, като ги запознаваме с антидискриминационното законодателство. Във връзка с кампанията "Достъпна България" КЗД ще извършва проверки на публични институции. Официално ще бъдат връчени сертификати за достъпност. Предстои комисията, с участието на държавни институции, местните органи на власт, работодателски и синдикални организации и неправителствения сектор, да разработи стратегия за откриване, установяване и противодействие на скритата дискриминация, която като документ ще се предложи за приемане от Народното събрание. През тази години ще разработим и стандарт за недискриминация. На негова база ще се изготви механизъм за сертифициране на работодатели. Тези, които ще получат сертификати, следва да отговарят на критерии за недопускане на дискриминация.