Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Кубрат Пулев:

Духът на българина ще ни извади от нищетата

Възрастните хора заслужават да бъдат щастливи, да се радват, да живеят хубави старини, а не да мизерстват и да бленуват да видят децата си да се завърнат от чужбина, смята световноизвестният ни боксьор

Альона Нейкова

27. Февруари 2018 , брой: 40   1195   0
Снимка


Кубрат Пулев (известен като Кобрата) е български боксьор в категорията на най-тежките - над 91 кг. Роден е на 4 май 1981 г. в София. Като малък тренира футбол, започва боксовата си кариера на 13 години в школата на ЦСКА. През 2002 г. печели първото си голямо отличие - купа "Странджа". През 2005 г. завоюва бронзов медал на световното първенство в Китай, а година по-късно - и на европейското в Пловдив. Участва на Олимпиадата в Пекин 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в Ливърпул. От 2009 г. е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Носител на Интернационалната титла на IBF в тежка категория след победа над Травис Уолкър с единодушно съдийско решение през 2011 г. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория след като побеждава Александър Димитренко (Укр) - спаринг партньор на братята Кличко. През 2012 г. печели титла на Европейския боксов съюз. Носител е на званията "Спортист на годината на България" за 2012 г., "Мъж на годината" за 2013 г., "Родолюбец номер 1" за 2013 г. На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън и по този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация). На 14 декември 2013 г. чрез технически нокаут бие американеца Джоуи Ейбъл в мач за защита на интернационалната си титла на IBF. На 15 ноември 2014 г. в Хамбург, Германия, допуска първа загуба в кариерата си на професионален боксьор, след като световният шампион Владимир Кличко го нокаутира в 5-ия рунд. Брат му Тервел също е известен спортист. Двамата са синове на боксьора в тежка категория и шампион от 50-те и 60-те години Венко Пулев.

- Ще се съгласите ли да отговорите на няколко въпроса, г-н Пулев?
- За коя медия?
- Работя в ДУМА. Има ли проблем да дадете интервю за вестника?
- Не-е-е. ДУМА е много хубав вестник. Малко е, така, едностранчив, но е хубав.
- Преди няколко месеца се разбра, че имате сериозна контузия, която ви пречи да осъществите важен и дългоочакван мач. Сега как се чувствате?
- Ами, да благодаря на Господ, имах доста време контузията да отшуми. И смятам, че е отшумяла. Заминаваме за Щатите, в Чикаго брат ми ще направи един мач, аз също ще се подготвям, ще тренираме там съвместно с американците и мисля, че ще съм готов април-май за мач.
- Какво ви предстои тогава?
- Ще видим, защото от тима на един от моите противници отказаха да играе с мен. Иначе трябваше да се бия с Джарел Милър - той е непобеждаван до момента американец и доста сериозен опонент.
- Защо отказаха? С какво обяснение? Страх ли го е от вас?
- Не става въпрос за страх на такова ниво, но въпреки всичко го има и това. По-скоро смятам, че мачът не в техен интерес, защото знаят, че няма да имат успех срещу мен.
- Има ли страна, в която предпочитате да излизате на ринга?
- Разбира се, че има. Това е България. Няма две мнения: България си е България. Знаете, че аз не деля хората и в ХХI век да говорим за национализъм не е съвсем на място. Но въпреки всичко, държа най-много на българите, ценя най-много българската публика и най-много й се радвам. Това е факт, който не крия. Когато играх с Кличко, залата беше пълна с българи и показахме, че можем да бъдем единни, когато има нещо истинско и което си заслужава човек да види, да изтръпне за него, да го изживее. Именно това ми дава вяра, че България ще се развие.
- Къде най-много ви подкрепят?
- Естествено, в България. Тук хората са много емоционални. Българската публика не е фен на бокса, а е фен на Кубрат Пулев. Идва на мач заради мен, а не заради самия бокс. Като цяло, аз съм доволен и смятам, че моето удоволствие са именно хората. Когато те се радват и са добре, и аз съм щастлив.
- Фактът, че публиката идва на боксов мач заради вас, не е ли потискащ?
- Естествено, че отговорността е голяма. Едно е да те гледат две хиляди човека, и то - чужденци, друго е да се биеш пред 15 хиляди души българи, които скандират, пеят, чакат победата и залата кънти. Смятам, че съм достатъчно хладнокръвен, достатъчно балансиран - и физически, и психически. Публиката не ми пречи, а, напротив, мотивира ме.
- Какъв е шансът отложеният през октомври 2017 г. мач с Антъни Джошуа все пак да се осъществи?
- Смятам, че такава среща между нас е само въпрос на време. Не знам дали тази година ще е, защото има назначен следващ мач, но в крайна сметка трябва и той да победи. Така че не е сигурно, че ще се бия срещу него. За мен е най-важно да е мач за световна титла, който не просто да изиграя, а да спечеля.
- Предстои ли нещо по-сериозно в кариерата ви през 2018-а?
- Ами - мачове, това е. Всеки един мач е много сериозен за нивото, на което съм. Мога да загубя, мога и да спечеля.
- Брат ви Тервел наскоро се похвали, че вече е магистър по право. Смятате ли да последвате примера му и да станете висшист?
- Имам дипломна работа и завършвам.
- И вие ли ще ставате юрист?
- Не, аз съм си юрист по природа, защото съм много справедлив човек. Завършвам НСА, доста години съм там, реших да ускоря дипломирането си, като имам малко повече време покрай контузията.
- Как реагирате, когато хората ви спират на улицата, искат автограф или да се снимат с вас? Свикнахте ли със славата?
- Още от националния отбор на България бях доста популярен и съм свикнал отдавна. За моето самочувствие, за мен като личност е отговорност именно това, че се занимавам от много малък с бокс. И винаги, дори когато бях на 13-14-15 години, в залата треньорите ми се възхищаваха, казваха - погледни какъв талант! Като направя два-три удара, глей к`во става! Свикнал съм, че съм по-различен от останалите. Но го ценя и съм благодарен на Господ. За секунда не съм се главозамаял, напротив, оставам стабилен и здраво стъпил на земята. Смятам, че преди всичко сме хора и сме временно тук. Най-обичам, когато направя нещо малко, а пък за друг човек то е много, това направо ми изпълва сърцето и ме радва.
- Как се виждате след края на спортната ви кариера?
- Рано е още. Не знам. Виждам се още по-умен може би. Така се виждам. Виждам се здрав и по-мъдър.
- Мислили ли сте да се занимавате с политика?
- Не, но нищо не изключвам в тоя живот. Не се знае каква борба ще поемем. Защото, когато един човек цял живот е спортист, особено в бокса, придобива такива инстинкти, които му дават една вечна, постоянна борба.
- Отворихте заведение в София. Защо решихте да се захванете с ресторантьорство?
- Ами, аз не съм се захванал с ресторантьорство. Смятам, че това е едно нещо, което е хубаво, защото създава доста контакти и е приятно. Много пъти съм бил отворен и дори съм готов на деца сираци да предоставяме безплатно ядене.
- Заведението изцяло ваше ли е?
- Съдружник съм с мой приятел. Фактически той ми предложи и аз казах: няма проблем, нека да го направим. Не един път съм бил съдружник в разни бизнеси и смятам, че с него може да се получи.
- Каква е причината на входа на заведението да има българско знаме?
- Защото смятам, че, айде да не е на всяка, ама на почти всяка сграда трябва да има българско знаме. Отношението към българското знаме е показателно за отношението към нас самите и към държавата. Това е истината. При вас го казвам за пръв път, но това, което наблюдавам, мисля, че финансовото министерство на "Раковска" е единственото, което е адекватно от гледна точка на знамена. А пък за държавните институции това е задължително - поне 4-5 знамена трябва да имат. Това е моето мнение, защото българското знаме е много важно. Не един път са ми задавали въпроса: като вярвате толкова в България, че ще бъде добре, какво ви обнадеждава и ви кара да си мислите, че това наистина ще се случи? И по-скоро - как? Защото това е много трудно. Едно е човек да вярва, друго е да знае точно как. И аз им казвам, че именно духът на българина ще ни извади от нищетата, в която сме. Защото наистина е така. Има и много по-зле от нас, нали, трябва да гледаме позитивно. Но, от друга страна, аз мисля, че има много какво да се развиваме и ще се развием. Много е важен духът на българина! И когато духът се вдигне, ние ще се заобичаме и съответно ще направим необходимото. Ще се появят такива хора, които да искат да се оправим наистина, а не просто да се качат във властта и да крадат, а наистина да милеят за България. Независимо от коя партия са - дали са от БСП, дали са от ГЕРБ или от другите, патриотите, нали, които са в кавички. Аз ги наблюдавам всичките. Сега от БСП, нали са опозиция, но, въпреки всичко, много пъти не са реална опозиция, тоест смятам, че не са качествена опозиция, ами просто за да правят сечено. А не бива, не трябва да е така. И именно това не е трайно, а просто да отбием номера или да направим мръсно, или сега да им го върнем. Не, това не е политика. Това е фалшива история. Просто не е качествено. А когато са една истинска опозиция, тогава ще спечелят много повече хора и един ден ще управляват качествено.
- Кои са ви приоритетите в момента, кое е най-важно за вас?
- За мен най-важна е България! Вие се смеете, обаче може би просто не ме познавате.
- Не се смея, радвам се, ако е така.
- България да е добре - това наистина ще ми донесе най-голямо удовлетворение. Защото съм много непримирим човек и смятам, че ние с абсолютно нищо не сме по-малко от другите народи. Възрастните хора заслужават да бъдат щастливи, да бъдат усмихнати, да се радват, да живеят хубави старини, а не да мизерстват и да бленуват да видят децата си да се завърнат от чужбина. Това е истината!

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"