Историята се повтаря: първо като трагедия, после като фарс

Чавдар Стоименов*

    Преди 85 г. избухва пожар в германския Райхстаг, който има ключова роля в процеса на утвърждаване на националсоциалистическата власт в Германия. Затова и в случая е важно познаването на общия исторически контекст.
    Преди палежа волята на германския народ, изразена по време на парламентарните избори от юли 1932 г. и след това - от ноември същата година, определя като най-многобройна групата на НСДАП (Националсоциалистическата германска работническа партия). Въпреки това нацистите не успяват да постигнат заветното абсолютно мнозинство. В така очертаната политическа атмосфера в края на януари 1933 г. е сформирано т.нар. правителство на националната концентрация, съставено от националисти и националсоциалисти. Мандатът на самия кабинет е ясно дефиниран - да подготви и проведе избори за национален парламент. В германското общество е широко споделена надеждата, че тези трети поред за последните 7-8 месеца избори ще ускорят затихването на политическата криза, сковала страната. 
    Около 21,25ч. на 27 февруари 1933 г., "случаен" минувач забелязва горящия Райхстаг и уведомява постовия. Почти веднага на място пристигат висши функционери на НСДАП - Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс. На място пристига лично и новоназначеният канцлер Адолф Хитлер.
    В една от залите на горящата сграда - зала "Бисмарк" - полугол е заловен 24-годишният бивш член на Холандската младежка комунистическа организация Маринус Ван дер Любе. Той веднага признава, че е действал сам, като целта му е този акт да послужи като зов за въстание. Според признанията му, той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и собствената си риза, предизвиква огъня. В джобовете му намират комунистически позиви, които позволяват на нацистите да оправдаят екстремността на последващите си действия,

стоварвайки вината изцяло върху комунистите

Ван дер Любе категорично отрича някой да му е помагал или да е пионка в чужди планове. Властите обаче имат намерение да го разследват в качеството му на обвиняем в съучастие в конспирация срещу германската държава. Изявленията на Ван дер Любе, че е действал сам, са сериозна пречка пред плановете на властта да "докаже" наличие на заговор. Въпреки това, на 28 Февруари 1933 г., в нарочно изявление пред пресата, Държавната служба по печата официално заявява, че: "...палежът на Райхстага и последвалият пожар е трябвало да бъдат сигнал за кървави вълнения и гражданска война".
    Адолф Хитлер и Херман Гьоринг излизат с подобни декларации и заявяват, че действително става въпрос за комунистически заговор. Нацисткият режим използва събитието като претекст за преминаването на страната в режим на диктаторски пълномощия. Още в същия ден, 28 февруари, президентът Паул фон Хинденбург издава указ "За защита на народа и държавата" от "комунистически насилия". С влизането си в сила указът отменя основни и конституционно гарантирани свободи - на словото, на събранията и на сдруженията, тайната на кореспонденцията и неприкосновеността на жилището. Въвеждат се и смъртни наказания за опожарявания и експлозии.
    Комунистическата и социалдемократическа периодична преса са поставени извън закона. На полицията и граничните пунктове е заповядано да арестуват всички членове на Централния комитет на ГКП, както и нейни депутати.

Ловният сезон за леви политици

е открит - за няколко дни са арестувани около 4000 комунисти, както и лидери на основни партии (социалдемократически и либерални), вкл. и депутати. Изборната подкрепа, дадена за комунистите - близо 5 млн. гласа - е анулирана и техните 81 мандата са прехвърлени към парламентарната група на НСДАП, което позволява на нацистката партия и нейните съюзници да съберат необходимите 2/3 от гласовете (441 гласа "за", 84 гласа "против") да прокарат през законодателното събрание на Германия законът, който дава на Хитлер практически неограничена власт за период от 4 години. След този акт страната вече официално функционира в режим на диктаторски пълномощия, или с други думи - на диктатура.
    Обявена е награда от 20 000 марки за всеки, който даде сведения за съучастниците на Ван дер Любе в подпалването на Райхстага. "Случаен" келнер от един берлински локал -  "Байернхоф"- се обажда в полицията и съобщава, че някои от хората, с които е виждал Ван дер Любе, в момента са там. Това довежда до арестите на студентите от България Благой Попов и Никола Пенев, както и на 
 
швейцарския журналист Рудолф Хедигер

Според сведенията, дадени от келнера, сметките винаги са плащани от Хедигер, което довежда разследващите до спорното заключение, че именно той е лидерът и главният сред тях.
    Бързо се установява, че истинското име на Хедигер всъщност е Георги Димитров, а на Никола Пенев - Васил Танев. И тримата са комунистически функционери, осъдени в България и емигрирали в чужбина още преди години. Следствието продължава шест месеца, през които обвиняемите остават в затвора, повечето време с белезници. Паднал духом, Васил Танев прави опит за самоубийство. Георги Димитров има солидно алиби - в нощта на пожара той пътува от Мюнхен за Берлин. В очите на разследващите, очевидната липса на елементарни познания по немски език прави участието на Попов и Танев да изглежда невероятно. 
    Международният комитет (в който участват британски, френски, американски, белгийски и швейцарски обществени дейци), предприел контра процес, паралелен с официалния, стига до извода, че в сговор с Ван дер Любе е бил самият министър на вътрешните работи и председател на Райхстага Херман Гьоринг. Въпреки всичко, тримата българи са набедени за съучастници на Ван дер Любе. Съдебният процес започва чак на 23 септември 1933 г. в Лайпциг. Заедно с тримата българи на подсъдимата скамейка е и лидерът на комунистическата фракция в Райхстага Ернст Торглер. Точно три месеца след началото на процеса, на 23 декември 1933 г.,

тримата българи са оправдани от германския съд

поради липса на доказателства, но остават в затвора с формалното обяснение за неясноти около тяхното гражданство. В България те имат присъди и правителството не желае да ги приеме. Съветският съюз обявява, че са съветски граждани, изпраща специален самолет за тях в Берлин и на 27 февруари 1934 г. те заминават за Москва.
    До днес не е установена със сигурност причината за пожара в Райхстага. Остават силни подозренията, че той не е еднолична акция на Ван дер Любе, а е организиран от заинтересовани фактори в политическия живот на Германия. Допълнително основание за това са също бързината, с която се разгаря пожарът, и неговият мащаб.
    През 1946 г. Ханс Гизевиус - бивш служител на Гестапо - заявява, че нацистите са истинските подпалвачи. Той уточнява, че групенфюрер (еквивалентно на генерал) Карл Ернст, по заповед вероятно на Гьобелс, събира група бойци на СА начело с Найни Гевер, която запалва огъня.
    Германските изследователи Бахар и Кугел въз основа на архиви от Гестапо, съхранявани в Москва и станали достъпни след 1990 г., заявяват през 2001 г. с убеденост, че подпалването е започнато от нацисти - група от 3 до 10 души от SA начело с Ханс Георг Гевер.
Карл Маркс ни е оставил мъдростта: "Историята се повтаря: първо като трагедия, после като фарс".
    Свидетелство за историята - ЦИТАТ от заключителната реч на Георги Димитров:
    "Аз се отнасям сериозно към съда и не мога да оставя без възражение всичко, което се каза тук. Мен ме обиждаха как ли не, това за мен е безразлично, но във връзка с мен наричаха и българския народ "див и варварски". Наричаха ме "тъмен балкански субект", "див българин". Вярно е, че българският фашизъм е див и варварски. Но българският народ, който е бил 500 години под чуждо иго, без да загуби своя език и националност, нашата работническа класа и селячество, които се борят против фашизма за комунизъм - такъв народ не може да бъде див и варварски.

Диваци и варвари в България са само фашистите

Но аз ви питам, господин председател: в коя страна фашистите не са диваци и варвари?
    Председателят (прекъсва Димитров, на който му е взимана думата 36 пъти и 5 пъти е гонен от залата): Вие не намеквате за политическите отношения в Германия, нали?
    Димитров: (с иронична усмивка): Разбира се не, господин председателю. Много по-рано от онова време, когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във "варварска" България светите братя Кирил и Методий създадоха и разпространиха древно българската писменост. Българският народ с всички сили и с всичкото си упорство се бореше против чуждото иго. Затова аз протестирам против нападките върху българския народ. Аз нямам основание да се срамувам, че съм българин, аз се гордея, че съм син на българската работническа класа."
    Част от позицията на Международната федерация на антифашистката съпротива в Европа, адресирана до мин.-председателя на Р. България  г-н Бойко Борисов:
"Би било изключително лош политически сигнал пасивността на българското правителство - понастоящем председателстващо Съвета на ЕС - да позволи на европейския неонацизъм и неофашизъм да манифестират със свастика и други фашистки символи при възпомението на ген. Христо Луков в центъра на София. Разчитаме на вашата отговорност."

* Авторът бе председател на Международната фондация "Георги Димитров". Тази статия е последната, която той написа преди внезапната си кончина