Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Септември 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Европарламент

За насилието, ценностите и политическите цели на БСП

Дума

27. Февруари 2018   673   0
Снимка


Драги Евгени,

Преди време се обърна към мен с открито писмо и публичен призив: „Истанбулска конвенция. Стига, Сергей, спри се! Остави на мира БСП!“ В писмото заявяваш, че проявявам „болезнена активност“, че „атаките от ПЕС“ носят моя почерк, че едно прессъобщение е насочено срещу ръководството на БСП и парламентарната група. Внушението е, че водя някаква лична битка, която вреди на интересите на БСП.

Бих подминал тези послания, правил съм го неведнъж през годините. Но изводите са твърде сериозни. И отразяват линия, която не толкова открито, колкото подмолно, се прокарва сред членовете на БСП и формира негативно отношение към Европейската социалдемокрация. Тя звучи така: „Най-сетне напипахме струна, носеща ни широка обществена подкрепа. Като яхнем тази вълна, ще ни припознаят за сила и ще спечелим предсрочните избори. Който се противопоставя на това, е против интересите на партията.“

Свързан съм с нашата партия кръвно и съм доказал в продължение на десетилетия моята ангажираност към социалистическите идеи.

Не съм в БСП заради конюнктура или кариера

Още в бурните първи седмици след промените през ноември 1989 г. взех моето осъзнато решение, че дължа това на баща ми и неговото поколение идеалисти, минали през антифашистката съпротива и останали верни докрай на социалистическата идея. Направих този избор и защото бях и съм дълбоко убеден, че България има нужда от силна, демократична, социална партия. И съм в нейните политически битки до днес.

Помня първия ни митинг пред БНБ в мразовития декември на 1989 г. Помня и първата ни кампания на деморатични избори през 1990 г., когато като полеви боец с кофа и рула с плакати участвах в „плакатната война“ в най-синия район на София и във всички наши митинги. Като експерт и ръководител на Международния отдел на БСП помня и периода след 1997 г., когато партията беше в ъгъла, в дълбока международна изолация, на „Позитано“ нямаше телефони и парно, а хората с месеци не получаваха заплати. Да не припомням, че по-късно не бяхме толкова много тези, които водихме последователна и открита битка с ГЕРБ и Борисов, докато други се договаряха с него зад гърба на партията. Не казвам всичко това, за да се изтъквам – мнозина наши другари са минали през по-тежки изпитания. А за да кажа, че помня откъде съм тръгнал и през какво съм минал, и няма да позволя на никого да раздава лековати оценки. Затова – по-внимателно с оценките и призивите!

През последния месец станахме свидетели на абсолютно изкривен и манипулиран „дебат“ за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие. Заглавието много категорично говори за съдържанието и целите на тази Конвенция. И всички интерпретации, че ще сме задължени да приемаме „трансджендъри от Иран“, да обучаваме децата как да сменят пола си и да въвеждаме еднополови бракове не се основават нито на буквата и духа на документа, нито на здравия разум. В оригинала на Конвенцията въобще няма „социален пол“, а има „социално изградени роли, които дадено общество намира за уместни за жените и мъжете“.

Заради „дискусиите“, създаващи страхова психоза за „заговор срещу християнството и нашите традиционни ценности“, за това как Европа цели унищожаване на българската нация, семейство и традиции, се

загърби истинският, мащабен, остър и нетърпящ отглагане реален проблем – насилието над жените.

За този месец нито една политическа сила не проведе разгвор с неправителствените организации, които помагат на стотиците хиляди българки! Цялата обществена дискусия у нас отправи погрешно послание – и към жертвите и към насилниците – за толерантност към домашното насилие. От началото на годината 6 жени са убити от своите мъже или партньори! И това стана докато титанични усилия се хвърлиха в борба с „джендърите“, дебнещи зад всеки ъгъл. Посетих един от кризисните центрове и чух покъртителни истории от жените, лично преживели този ад. Само този център през последните години е приел, защитил и помогнал на повече от 2 200 българки! А колко десетки хиляди жени никога не се решават да споделят своята болка – физическа и душевна – и я изплакват във възглавницата, бити и унизени?! Защото, както ми сподели една от жертвите, „това се смята за срамно, не трябва да се излагаме пред съседите“.

Политическите партии употребиха дебата заради криви политически сметки

Тревожи ме реакцията на институциите и политическите сили в този дебат. Всичко се свежда до политическа сметка – колко избиратели можем да спечелим, колко да загубим.

Огромна отговорност за посоката на обществените спорове носят управляващите, които подхванаха темата със скандал, произведен от „патриотите“ и немалка част от министрите от ГЕРБ. Какво направиха, когато изведнъж осъмнаха с „горещ картоф“ в ръцете? Хвърлиха го. След противоречащи сигнали – ще приемат, ще отлагат, ще водят дебат – прехвърлиха темата на Конституционния съд – „и вълкът сит, и овцете цели“. Хем сме големи и модерни европейци, хем нищо не правим, а проправителствени сайтове развихрят истерията за „третия пол.“ Само че, в резултат от страха да не стъпят накриво, жертва пада скромната подкрепа на държавата – едва 500 000 лв. за борбата с насилието, от които до жертвите стигат 200 000 лв. И до ден днешен не са пуснати процедурите и дейността в помощ на жертвите е заплашена от спиране.

Левицата можеше аргументирано и с пълно основание да громи правителството за това! Защото държавата е абдикирала от проблема, а насилието е навсякъде – в семейството, в детската градина, в училище, в болниците, по улиците. Насилието стана модерно и за удоволствие!

Човешкото достойнство, правата на човека, равноправието на жените във всяко отношение е историческа кауза на левицата

в България и по света от самото основаване на нашето движение. Няма как да не бъда смутен и озадачен, че ние с лекота припознахме и повтаряме аргументите на националистите. За тях играта със страховете на хората, посяването на омраза към другите – съседната нация, ромите, евреите, бежанците – е естествена среда, за да виреят политически. Но нали за нас свободата, човешкото достойнство, солидарността, помощта към беззащитния – не са празни думи?!

Бях изненадан от спешната позиция на ИБ, огласена късно вечерта на 3 януари. Защото тя противоречеше на всичко, случващо се през цялата 2017 г. На кампанията на Обединението на жените в БСП срещу насилието на жените, с десетки събития в цялата страна, в това число със събиране на подписка за ратификация на Истанбулската конвенция. В разрез с резолюцията на Съвета на ПЕС, приета през декември, без нито един глас против.

Няма как да заемем позата, че едва ли не някой отвън ни налага насила позиция,

след като нашата партия участва в целия процес на обсъждане, редактиране и гласуване на този документ. Упрекваш ПЕС в „персонална атака срещу членове на ръководството“ чрез прессъобщение, в което се описва процедурата за обсъждане и приемане на Политическата резолюция на Съвета на ПЕС?! При това пуснато след запитвания от българските медии! Цялата информация е публична, налична на сайта на ПЕС и дори в Youtube.

Може би не знаеш, но още на 4 януари позицията на ИБ беше преведена и изпратена на ПЕС-жени и на водещи фигури в групата на социалистите в ЕП. И недей да търсиш моя вина. Беше направено от ГЕРБ незабавно. Защото видяха слабо място на БСП и възможност партията да бъде уязвена. Веднага информирах председателя на Националния съвет и цялото ИБ за тази политическа опасност за БСП. Защото в битката с „джендъра“ не знам дали спасихме половата, но поставихме на карта своята политическа идентичност – на лява модерна европейска партия, отстояваща човешките права! Рискувахме напразно, защото видно от социологическите проучвания, нито една партия не спечели от яростното противопоставяне „за“ и „против“ „третия пол“ – електоралните нагласи не помръднаха.

Всички мои аргументи – съдържателни, политически, морални представих пред Националния съвет. Не за да „намеря разбиране в Брюксел“! А защото съм убеден, че това е последователната и правилна позиция за лява партия. В изкривената среда у нас отстояването й има висока цена. Но истината не трябва да се премълчава. На излизане от НС една жена – член на Съвета ме попита: „Как ще гледам сега жените, които се присъединиха към подписката ни в подкрепа на Конвенцията?!“

Чух много позовавания на общественото мнение. Разбира се, че е важно. Но то се мени и влияе. Хората се вслушват в политическите сили, на които имат доверие. Отговорност на институциите и на сериозните партии е да водят спокоен и просветен дебат.

За съжаление, този изпит не бе издържан от политическите сили.

Няма как да се съглася, че случващото се е „победа на здравия разум“, че Конвенцията отнемала суверенитет и давала много права на неправителствените организации и основания да съдят България. Всъщност Конвенцията иска именно държавата да има траен, неподвластен на политически конюнктури ангажимент, за превенция и борба срещу насилието над жените и децата, и създава силни инструменти за това.

Ти като международник най-добре знаеш, че смисълът на конвенциите на Съвета на Европа е за търсене на общи, синхронизирани механизми за решаване на сходни проблеми във всички 47 страни от тази организация. Ако Конвенцията наистина съдържа тези заплахи, как така страни, много по-консервативни в социален и културен план като Турция и Полша не са ги провидяли? Защо Грузия, в чиято Конституция е записано изрично, че бракът е съюз между мъж и жена, е ратифицирала? По-малко „мъжествени“ в своите традиции ли са Албания, Румъния, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина? Истината е, че ние сами си създадохме въображаем Франкенщайн, с когото да се борим. И превърнахме дебата за Истанбулската конвенция във фалшива новина.

Предлагаш да „оставя на мира Православната ни Църква“. Единственото, което съм казал е, че в България Църквата е отделена от държавата. Сиреч, институциите и политиците не може да ползват становището й като щит и аргумент. БСП направи много през годините срещу опитите за разкол на БПЦ, инспириран от десните, защото беше ярка намеса на държавата в духовните дела. Но откога БСП е станала клерикална партия? Ако следваме догмата, да забраним разводите и абортите. Звучи абсурдно, нали?

Както знаеш, пред НС изразих мнението, че дебатът и позицията ни по същество обслужват интересите на ГЕРБ.

Колко удобно за правителството – цялата обществена енергия да се излее в тази посока. Да се отече като рутинно упражнение вотът на недоверие за корупцията. Да се изтощят протестите за Пирин, да се размият крещящите и измъчващите хората истински проблеми – здравеопазване, доходи, икономика. Много доволни трябва да са в ГЕРБ – те си измиха ръцете и ще намерят начин да се измъкнат, а ние ще се състезаваме с крайните националисти на тесния терен кой е по- по- най-традиционалист, националист, популист и най - в синхрон с обществените нагласи!

Никой не бива да се изненадва, че има политическа реакция от страна на ПЕС-жени и от групата на социалистите в ЕП по отношение на позицията на БСП срещу ратификацията на Конвенцията и намерението за референдум. За да бъдем точни, тя беше забавена по мое настояване. Надявах се, че след като обясня на ръководството и пред НС значението на политиката за правата на жените за европейските социлисти, загрижеността на останалите партии от нашето семейство ще бъде взета предвид. Нямаше да съм честен към нашата партия, ако не предупредя за опасността от самоизолация на БСП и подронване на нашия авторитет в рамките на ПЕС. Предупредих и как това може да се върне като бумеранг в България, защото нашите опоненти няма да пропуснат шанса да организират кампания, която за пореден път да представи БСП като антиевропейска партия и ще навреди на нашето представяне на избори. Толкова бързо ли забравихме уроците от последния парламентарен вот, когато това беше една от причините да загубим?!

Споделих също, че

политически позиции, които се отнасят до права на човека, се разглеждат особенно чувстително от социалистите в Европа.

Правата на човека са крайъгълен фундамет в ценностната система на съвременната левица в Европа и по света. Дадох и конкретни примери, когато дори само изказвания на лидери и премиери на наши партии, предизвикват остра публична реакция. Всичко последващо не е резултат от моя „болезнена активност“, а закономерност.

Да, „ПЕС не е Коминтерн“, както се сочи от ръководството на БСП. Партии от нашето семейство са на различни позиции по икономически, социални политики, по степен и форми на европейската интеграция и никой не прави проблем от това.

Нещата обаче са различни, когато опира до въпроси, касаещи ценностите на нашето семейство. Членството на една от силните партии беше замразено, когато реши да направи управляваща коалиция с крайните националисти. Има и много други случаи на остри публични реакции, в това число и мои, към действия на партии и лидери от левицата. Защото политиката отдавна е глобална, и това, което правим у дома, има незабавен отклик навън – помага или вреди на други от нашето семейство.

БСП казва „чуйте ни, такива са обществените нагласи“, други партии отговарят „чуйте и нас, правата на жените са наш политически приоритет и са важни за нашите избиратели.“

Има голяма разлика между ПЕС и ЕНП. За последните най-важно е една партия да е на власт. Може да прави всякакви безобразия – да подчинява съдебната система, да гази медии, да репресира опозицията. Но щом държи властта и осигурява гласове в Съвета на ЕС и ЕП – проблемите се замитат и премълчават от ЕНП. Да ти напомня това отношението на ЕНП към България и ГЕРБ, или към Унгария и Орбан? Двойният стандарт за тях важи с пълна сила! Е, социалистическото семейство е различно. Когато виждат сериозен проблем, той се обсъжда открито. Когато на критика от страна на нашите партньори се отговаря с кампания срещу тях, това показва липса на чуваемост и желание за разговор и може само да навреди на БСП.

Лошото в конкретния случай е, че БСП се оказва в изолация от социалдемократическото семейство заради своята позиция срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие. При това всяка следваща стъпка води не до сближаване на позициите, а до задълбочаване на различията с останалите партии в ПЕС. След първата позиция на ИБ можеше да се проведат срещи и разговори – с неправителствени организации, с ПЕС-жени, с групата на социалистите в ЕП. Но се избра спешно да се върви към крайна позиция.

Дълбоко ме тревожи, Евгени, а сигурен съм и ти виждаш, вече ясно очертаващата се тенденция на нетърпимост към различното мнение в нашата партия. Вътрешнопартийният дебат е част от демократичната идентичност на БСП. Има опити той да бъде задушен, а всеки, който си позволи да е несъгласен или да критикува „правата линия“ да бъде обявяван за враг. Да не забравяме – ние сме идейна партия, не сме червеният ГEРБ! Вярвам, че партията ни ще е по-силна, когато не дълбаем вътрешни линии на разделение, а обединяваме усилията си в голямата обща цел – спечелването на доверието на българските граждани на следващите парламентарни избори. И всеки в БСП може да има роля и заслуга за това.

Казвам всичко с дълбокото убеждение, че различната ми позиция по въпроса за Истанбулската конвенция, бе възприета в рамките на тази тенденция на нетърпимост към друго мнение. И за съжаление, със същия маниер на нетърпимост, бе размахан пръст на ПЕС – абсолютно ненужно, нелепо и непредизвикано. ПЕС не е поредният инакомислещ другар, който можеш да нариташ и да напъдиш в ъгъла. Да не объркваме нивата на местната с международната политика. Защото това предизвиква само недоумение.

Естествено, че приемам „болезнено“ всяка заплаха за европейския авторитет на БСП!

15 години ни отне да извървим пътя към пълноправното членство в Европейското социалдемокртическо семейство! И аз, и ти знаем, колко неимоверни усилия бяха положени, за да ни възприемат като модерна и равноправна партия в ПЕС. Партия, която е там по убеждение, а не защото все накъде трябва да бъде. Знаем и вътрешната цена на международната изолация, особено през втората половина 1990-те години.

След нашето приемане в ПЕС, в най-важни и трудни моменти за БСП и България, европейските социалдемократи бяха с нас и ни подкрепяха. Забравихме ли, какво силно рамо ни дадоха за приемането на България в ЕС, когато мнозина от десния спектър настояваха за отлагане на членството ни? Нали си представяш какви политически последици щеше да има за БСП, ако през 2005-2007 г. нашето правителство се беше провалило с тази историческа мисия?! Забравихме ли, че когато през 2009 г. премиерът Борисов каза, че БСП е трябвало да бъде забранена, лидерът на групата на социалистите Мартин Шулц му удари публичен шамар като отговори: бившият бодигард на Тодор Живков няма да дава оценки на партия-член на ПЕС! Няма кампания от 2004 г. насам, в която ПЕС да не е оказала силна политическа подкрепа на БСП. И ето, че

доживяхме европейските социалисти да бъдат представяни като враждебна сила, която ни „натиска“ с „лобистки“ писма и пречи на БСП да спечели избори!

Е, няма как да приема тази манипулация!

Има един печеливш от цялото напрежение между ПЕС и БСП – ГЕРБ! Доволно потриват ръце, че социалистите се карат. А както знаеш, хората не дават съдбата на страната в ръцете на разединена политическа сила.

Дискусията сред нас повдига един фундаментален въпрос –

за стратегията на БСП за спечелване на следващите парламентарни избори и за управление на страната.

Има три предпоставки една партия да постигне тази политическа цел:

Да бъде категорична и ясна опозиция.
Да представи достатъчно убедителна алтернатива – план за бъдещето на страната.
Да мобилизира своето ядро, но и да спечели хората, които не са нейни традиционни избиратели и се колебаят.

С първата задача се справяме. Никой не подлага на съмнение, че БСП е активна опозиция на властта. Това обаче е само първата стъпка и не задава автоматична победа на следващите избори. Втората задача е много по-трудна.

Времето в опозиция е твърде ценно за една партия.

Време за мислене, за обсъждане и формиране на цялостни политики в различни сфери. За консултации със синдикати, работодатели, браншови, съсловни и неправителствени организации. Време да се чуят мнения, да се печелят съюзници и да се трупа доверие. С тази задача се справяме частично. Сред политиките ни, най-завършен вид има визията ни за бъдещето на Европа и българското председателство, утвърдена от заседание на Конгреса на БСП. Смея да твърдя, че давам своя принос за това. В това число и с двете мащабни конференции за сценариите за бъдещето на Европа и за Общата политика в областта на отбраната и сигурността.

Но имаме нужда от много по-целенасочена и системна работа по алтернативните ни политики,

защото голяма част от обществото ни разпознава като опозиция, но не и като алтернатива.

Третата ключова задача е да намерим отговор на въпроса от кого търсим допълнителна подкрепа, за да сме първа политическа сила. Някакси сме убедени, че веднага след българското председателство ще дойдат предсрочни избори. Вярно, правителството на ГЕРБ и националистите удивително бързо затъна в скандали и трупа негативи. Основната причина е, че нямат истинска политическа и икономическа цел, план за бъдещето. А когато не даваш перспектива – всеки скандал е голям. В очите на хората ГЕРБ вече не са онази надежда за справедливост и ред, каквато бяха за мнозина дълги години. И като че ли, отговорът за това, кой ще ги смени се подразбира от само себе си. Да, но не съвсем, както видяхме преди една година. Бяхме си повярвали прекалено много, че едва ли не вече сме спечелили изборите и бяхме тежко разочаровани.

Видял съм не едни избори, у нас и в цяла Европа, когато погрешно формулирне на стратегията води до натрупване на грешки и обръщане на резултатите. Днес е налице

опасност БСП да се впусне в безперспективна надпревара с „патриотите“ на тяхното поле.

Ние искаме референдум за Истанбулската конвенция. Те заявяват референдум за еднополовите бракове и „джендър-обучението“. Няма как да спечелим това състезание. Те винаги ще бъдат по-брутални в разпалването на страховете на хората, в агресията, в посочването на ЕС като зла сила, която иска да подчини, обезличи и затрие България. „Оригиналът“ винаги е по-достоверен от „копието“. Да не забравяме, че има достатъчно „нови“ играчи, които вече загряват и се готвят да се хвърлят в битка за гласове на полето на популизма и продаването на нови надежди.

Най-голямата опасност за БСП в този сценарий е да загуби посока и ценностни ориентири за себе си и в очите на обществото. Ако се плъзнем в тази посока, ще изплашим и отблъснем твърде много хора. Не бива да забравяме, че убедителното мнозинство от българите са проевропейски настроени и оценяват положително членството на България в ЕС. Хората не искат България да е сама, изолирана и без посока в един глобален и несигурен свят. И ако някой бъде представен като сила, която ще ни скара с Европа, ще зададат логичния въпрос – „А какво ни предлагат?“ Не мога да приема, че за пореден път оставяме и даже целенасочено помагаме на ГЕРБ да изиграят ролята на единствената европейска политическа сила в България! Ние им даваме този терен! А българските граждани не биха поверили управлението на страната на премиер без европейска подкрепа, на партия с разколебани европейска идентичност и вяра в общочовешките цености. Защото обществената подкрепа се печели и губи в политическите битки, но загубата на идентичност се наказва със загубени избори.

В едно, Евгени, съм съгласен с теб.

Най-важното поле за спечелване на доверие и за БСП, и за ПЕС е битката за социалната държава.

И в нея само заедно можем да преуспеем.

Съветът на ПЕС в Лисабон утвърди ясна, категорична и разгърната визия каква Европа искаме. В България малко се говори за нея. А тя представлява амбициозна програма за промяна на ЕС. БСП трудно ще може да реализира своите социални политики у нас, ако не е част от битката на европейската левица срещу демонтажа на социалната държава. В ПЕС всички са наясно, че за да се осъществи голямата промяна в ЕС са необходими силни национални партии, с подкрепа в страните си. Но подкрепа трайна и растяща, а не конюктурна и в резултат на страхове и изоставени ценности!

Надявам се, че нашата БСП осъзнава това. И ще се възползва от всички политики и идеи на голямото ни европейско семейство, че ще се радва на европейско признание, а не на изолация. С мощната подкрепа на ПЕС, БСП може да се обозначи като истинска социална алтернатива на ГЕРБ и така да спечели следващите парламентарни избори.

Сергей Станишев

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"