Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Мартин Макариев:

Киното е свят, заради който забравяш да дишаш

Филмът "Привличане" е на ръба да стане вулгарен, но не е, разкри известният български режисьор

Альона Нейкова

28. Февруари 2018 , брой: 41   1007   0
Снимка


Мартин Макариев е известен режисьор и продуцент. Филмографията му включва "Вила Роза", "Училищни връзки", късометражния "Пружината", както и някои епизоди от сериалите "Под прикритие", "Дървото на живота" и др. Вече близо седмица киноманите имат възможност да гледат в салоните на страната и най-актуалната му режисьорска творба - "Привличане", с участието на Яна Маринова, Башар Рахал, Луиза Григорова-Макариев, Койна Русева, Александър Сано, Радина Боршош, Живко Симеонов, Владимир Пенев, Клои Рахал и др. В центъра на сюжета е завладяваща история за успеха, амбициите, приятелствата и любовта, разкриваща много актуални и общочовешки теми, които вълнуват всички поколения.

- Как се стигна до "Привличане", г-н Макариев? С какво ви впечатли сценарият, че решихте да се захванете с режисурата на този филм?
- Всъщност Башар Рахал ми се обади. Изпратиха ми сценария, който е на Яна Маринова, и аз го прочетох. Имаше някои интересни неща в него. Радвам се, че бяха открити да поговорим и да направим определени промени. Филмът стана по-остър и малко по-истински, дори на ръба да е вулгарен, но не е. Исках да е максимално реален, да избягам от цензурата, която се налага навсякъде. Защото мисля, че живеем в една изключително вулгарна държава, в някакъв балон, който е нереален. Заради телевизията и всичко останало изглежда така, все едно всички сме от Харвард, но не сме. И исках да бутна леко филма натам. Разбира се, цензурата е задължителна, нивото трябва да е високо и не можем да си позволим да е просташко.
- Как подбрахте актьорите?
- Направихме кастинг. Обадихме се в НАТФИЗ на всички класове и избирахме хората в рамките на 3-4 седмици. Имаше много добри между тях, но в крайна сметка гледахме да си подхождат, а и исках да са съвсем различни.
- Предполагам, че звездите не са минавали през кастинг.
- Всичките ги накарахме да се явят на кастинг. Не за да проверя способностите на всеки от тях или да се убедя дали може да актьорстват или не, а да видя просто дали са подходящи. Наричам го четене по-скоро, а не кастинг.
- Една от най-отрицателните роли в "Привличане" поверихте на Луиза Григорова. Защо?
- Защото мисля, че е много подходяща. Луиза почти винаги играе такава роля и "Стъклен дом" много я бутна натам. Експертизата в това да се превъплъти в гадняр й идваше отръки. Аз не исках Луиза да участва във филма, да не си мислят, че понеже съм мъжът й и затова ще я взема. До финала бутах съвсем за друг човек, който няма да казвам кой е. И Яна каза: "Стига глупости, нека си гледаме професионално нещата." И тогава реших: окей, да го направим. Луиза беше на същото мнение и тя не искаше да участва. Трябваше й много кандърдисване от всички ни.
- А комерсиален трик ли е участието на Николета Лозанова?
- Абсолютно! Искахме да направим филма максимално комерсиален, доколкото ни позволява, разбира се. Изключително ограничени сме. Това е един много нискобюджетен филм. Надявам се да не изглежда така и да не звучи така, но "Привличане" струва 300 хил. евро, което е цената на един късометражен филм. Изискваше много работа, много опит, много хора и много, много денонощен труд, в буквалния смисъл, по 24 часа сме работили. Спали сме в спални чували, на място, не сме си тръгвали дори, за да може да излезе нещо. И, да, Николета беше един такъв ход, който да помогне на филма.
- С какво финансиране го направихте?
- Частно, само продуктово позициониране, което се надявам да не дразни толкова много. Във филма има 2-3 сцени, които лично мен ме изкарват извън нерви. Но са 30 или 40 продукта. Дано са минали между капките.
- Не се ли опитахте да получите държавна субсидия?
- Опитахме се, но не стана.
- Какви са били аргументите да ви откажат?
- Не знам, Яна е кандидатствала. Да ви кажа честно, не съм я питал по-специално за това. Когато искаш да правиш филм, журито на НФЦ трябва да те пусне да си защитаваш идеята, не просто да я прочетат. Защото за всеки е твърде различно. Гледат сценария, минават го, оставят го и е твърде субективно.
- За колко време и къде заснехте "Привличане"?
- Подготовката продължи около месец, после 4 седмици бяха снимките - през август 2017-а, и постпродукцията ни е половин година някъде. Влязохме заради филма в истинско училище - абсолютно оригинално, но е частно. Харесах аулата, в която си водят конференциите, и просто изкарах класните стаи в нея, за да може учителите да виждат учениците по-добре. Мястото изглежда приятно, има въздух, не са тези квадратни български стаи, с неприятното чувство за мен лично. Като влизам сега по нашите училища, ме удря една такава тягостност - много силна. Иначе учителите са супер, директорът също, хората са много добри, правят от нищо нещо, но самата обстановка е ужасяваща.
- Във филма обаче показвате различно българско училище...
- Това е българското училище в моите представи. Учил съм в чужбина цял живот и за мен такива са нещата - както ние ги виждахме и както бихме искали те да бъдат донякъде. Това е далеч от документалистиката и от реалната обстановка, която е тук и сега, в момента. Искахме да направим нещо, което едва ли не да даде тласък в някаква посока и евентуално да вкара, ако щеш, минимална мода някъде. Което, разбира се, е много дръзко желание от наша страна - да можем да повлияем на някакви хора. Но все пак това ни беше първоначалната идея. И не исках да снимаме грозни неща. Минахме през София, има толкова красиви работи в тази държава, за мен лично. И винаги, в по-голяма част от българските филми, всичко е много грозно. Това е една от причините да не обичам да ходя на българско кино. Не защото филмите са лошо направени, а защото грозотата направо ме мачка и не искам да живея в такава реалност.
- Означава ли, че заради подобни разбирания не сте гледали и "Посоки" на Стефан Командарев?
- Да, не съм го гледал. Всички казват, че е много хубав, сигурен съм, че е така. Някои режисьори именно красотата на грозните неща се опитват да изкарат на преден план. Но казах на екипа на "Привличане": "Знам къде живеем, знам какво има, но дайте да го направим красиво. Не е нужно да показваме сивите гадни блокове, всички ги знаем. Няма какво да видим в тях повече."
- Кои бяха най-големите ви трудности?
- Всичко е много трудно. От нищо искахме да направим нещо. Много се мъчихме да докараме една визия, която отнема доста време и ресурс. Всичко беше изключително трудно, почти на ръба. Но направихме филма на абсолютния максимум.
- Кое ви караше да продължите?
- Киното е нашият живот. Не го разграничаваме на професионален и на личен, защото той е един. От 15 години се занимавам с кино и когато стъпя на снимачна площадка, всеки път е коренно различно и това ми дава нов стимул и нова енергия.
- Как виждате зрителя на "Привличане"? Какви хора ще дойдат да го гледат?
- Филмът е направен за 15-30-годишните. Той е за млади хора, които тепърва навлизат в живота. Разбира се, не изключвам варианта да се гледа и от всеки, който харесва жанрово кино.
- Имате ли амбицията да го покажете в чужбина?
- Ще видим как ще мине тук, дали хората ще го приемат добре, как ще се гледа... За фестивали не мисля, това е друг тип кино. Доколкото знам, вече получихме запитвания от Сърбия и Македония. Така че може да имаме балкански, някакъв местен успех.
- Гледахте ли филма заедно с първите зрители?
- Не. Умишлено.
- Защо? Не ви ли интересува реакцията на публиката в салона, особено когато това са хора, които преди всички наблюдават какво се случва в "Привличане"?
- Не това е причината. Не го гледам, защото нищо не мога да променя. Така че, каквито и да са реакциите - аплодисменти, на които се надявам, или псувни, е все тая, защото влакът вече е отпътувал.
- Кои кинотворби бихте нарекли трудни?
- Трудни са личните филми, в които авторите им вярват безкрайно. Въпреки комерсиалната им стойност, те са направени с ясната идея, че са харесвани. Когато пишат сценария, тези хора не мислят, че ще изкарат 100 или 50 милиона долара. А го правят, защото вярват в идеята. Много често те са продуцирани и режисирани от един и същи човек: дали ще е Стенли Кубрик, Стивън Спилбърг или Джеймс Камерън - всички го правят. И когато и ние се захващаме с нещо подобно, всичко става много трудно. Защото всеки проблем те удря в сърцето в буквалния смисъл. Знаеш, че не можеш, няма как да го превъзмогнеш, няма къде да отидеш.
- В доста съвременни филми има много агресия, насилие, брутални сцени... Как такова кино ще възпитава днешното поколение или според вас подобни продукции имат друга мисия?
- Филмите понякога целят да възпитават, но лично аз ги приемам като средство за забавление. Специално за мен киното е вдъхновение - на всякакви нива. Наскоро пак гледах "Терминатор 2", който много харесвам, въпреки че е изпълнен с насилие. Защото житейската философия в него е как да бъдем по-добри хора и е издигната на възможно най-високо ниво в киното. Така че екшънът е просто средство за забавление и не мисля, че който и да било филм подтиква към насилие. Напротив, това е зрелище - неща, които те карат по някакъв начин да влезеш в салона и да гледаш онова, което е гротескно, потресаващо и е отвъд нашите представи. Киното е свят, заради който забравяш да дишаш. И в книга да го прочетеш, ако нямаш достатъчно въображение, невъзможно е да си го представиш.
- "Привличане" е колкото забавен, толкова и кара хората да се замислят.
- Търсихме златната среда. Сценарият на "Привличане" е уникален от гледна точка на това, че вкарахме два филма в един - нещо, което направихме за първи път. Дали ще има успех, сега ще се разбере. Двете истории - на ученици и на тяхната учителка, се развиват паралелно и не си пречат една на друга. Все пак искаме да заснемем нещо, с което да не размахваме пръст и да казваме: "Направете така, защото е правилно". А да акцентираме на наша гледна точка за човещината, да покажем какво ни прави по-добри хора. Този филм e отражение на нашето всекидневие в киното: казваме си - дали да направим нещо и дали ще се провалим накрая, и ако се провалим, това толкова голям проблем ли е? И стигнахме до извода, че не е, защото е по-добре да се провалим, отколкото никога да не го направим. Грешки винаги ще има - цял живот. Важното е да вдигаме всеки път нивото.
- Кога за последен път бяхте на кино?
- Онзи ден. Почти всеки ден ходя на кино. Нон стоп обикалям всички салони и зали и някои филми ги гледам многократно. "Интерстелар" го гледах 7 пъти, "Междузвездни войни" - 9 пъти...
- Май предпочитате холивудски продукции?
- Да, харесвам ги, защото за мен киното е съвкупност от декори, цвят, музика, актьори, зрелище, монтаж - всичко. И когато нещо липсва, филмът става не толкова готин. Смятам, че американците, каквито и глупости да правят, защото те произвеждат по хиляда филма на година, все пак успяват да впечатлят зрителите с 3-4 интересни продукции. Но те влагат огромно сърце и голям професионализъм във всичко - както и трябва да бъде. Затова смятам, че са толкова успешни. И съм им фен, заради настояването да го направят по правилния начин, независимо от евентуалните загуби и всичко останало. Те вярват в някаква идея, която е изконна. И очевидно това има успех, защото тяхната енергия остава във филма.
- Какви филми липсват на днешния зрител?
- Има голям недостиг на оригиналното кино. Липсват филми, които да не са студийни, да не са направени по предварителна програма кое ще се гледа и кое - не, и да се наемат 50 сценаристи да пишат и да преправят написаното. Киното трябва да е авторско, да оставя следа и да е лично. Всичко е въпрос на идея, в която някой вярва много силно.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"