Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

16 Юли 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Неделник

Булевард: Срещи

Мартин Величков:

Да не забравяме, че именно Трети март донесе свободата ни

Отношенията ни с Русия трябва да се подобрят, ние сме братски народи, категоричен е абитуриентът от София

Боян Бойчев

2. Март 2018 , брой: 43   183   0
Снимка


Мартин Величков е на 18 години, от град София. Ученик в 133 СУ "А. С. Пушкин" в 12 клас. Владее руски и испански език. Участвал е в редица форуми и конференции, някои от които международни, посветени основно на Втората световна война и Руско-турската освободителна война. Участвал е във Втората европейска олимпиада по история на руски език в Рим с реферат именно по темата за Руско-турската война, а с есе на същата тема миналата година печели международния конкурс "Заедно в XXI век", организиран от Фондация "Устойчиво развитие за България".

- Мартине, отбелязваме 140 години от Освобождението на България от турско робство. С какви мисли посрещаш ти лично този празник?
- Посрещам го с радост, защото за мен това е най-българският празник и защото добре познавам историята и знам колко трудно е извоювана нашата свобода. Преди 140 години българите и руснаците заедно, рамо до рамо, сложиха край на 5-вековното владичество. Ако не беше 3 март, вероятно нямаше да празнуваме нито 6 септември, нито 22 септември и т.н. Определено освен с радост, посрещам празника и с чувство на преклонение пред подвига на всички, участвали в Освободителната война.
- Какво знаят младите хора за Трети март? Познават ли историята? Какво трябва на всяка цена да запомнят?
- Категорично ще кажа, че повечето от младите хора определено не познават достатъчно добре историята, но хубавото е, че сред някои мои връстници има и такива, които се интересуват от нея и я изучават много сериозно. За съжаление за Трети март също мнозинството не знае достатъчно. На всяка цена трябва да се помни фактът, че именно тази война е довела до нашето освобождение. Доста хора сякаш не осъзнават, че Трети март е не просто почивен ден...
- През последните години сме свидетели на известно неглижиране на празника. На изопачаване на историческата истина. Особено когато става дума за Русия. Виждаш ли такава опасност и как да се предпазим от нея?
- Такава опасност определено виждам, което е изключително тревожно. Тези неща са породени от незнание, което създава предпоставки хората и мисленето им да бъдат манипулирани. Нелепо е да пренебрегваме помощта на Русия. Без тяхната армия от около 550 000 души и без техните талантливи генерали като Скобелев, Гурко и др. Единственият начин да се преборим с това изопачаване на историческата истина е, като четем, учим и се интересуваме, не е нищо непосилно, просто всеки трябва да поиска да знае.
- Навремето Чърчил ни беше нарекъл "неблагодарна нация" именно заради отношението на някои наши политици тогава към освободителите ни? Май че историята днес се повтаря. Какво би отговорил ти на всички, които хулят Русия?
- Историята винаги се повтаря и това е урок, който човечеството вече е крайно време да научи, за да избегнем това да повтаряме много пъти едни и същи грешки. А на всички, които хулят Русия, бих казал на първо място да си припомнят историята - пак стигаме до това да сме търсещи знание хора. Също така ние сме наистина братски народи. Мога да ви дам един много интересен личен пример. Края на август месец миналата година бях в Москва. Един от дните с групата посетихме Третяковската галерия. Заговорихме се с жената от гардеробната и й казахме, че сме от България. Тя ни разказа нейни хубави спомени от родината ни и от срещите й с българи. Накрая заключи гардероба (а имаше доста голяма опашка от хора, чакащи да получат якетата и чантите си) и дойде да ни изпрати до входа. Определено не вярвам, че някой друг народ има такова отношение към българите!
- Днес сме свидетели на политически натиск срещу Русия от страна на САЩ и западноевропейските страни, с които сме съюзници. Какво мислиш ти за тази политика, за санкциите?
- Аз лично определям тази политика като безумна! И това ме навежда на мисълта, че българските политици обслужват чужди интереси, а не нашите национални интересни. Не намирам нито една причина да правим нещо, което ни вреди и от което търпим загуби. Статистиката показа категорично, че ЕС изгуби стотици милиони от това, че стокообменът между ЕС и Русия намаля драстично. Изводът е пределно ясен, с тези санкции не наказваме Русия, а вредим на собствената си икономика.
- Какви трябва да бъдат отношенията ни с Русия?
- Отношенията ни с Русия категорично трябва да се подобрят. Ние сме наистина много близки народи, пишем на една азбука, изповядваме една вяра и имаме моменти с обща история. От чисто икономическа гледна точка руският пазар е много голям, а и там българските стоки имат изградено име вече. Ние можем да печелим много от износа на стоки към Русия и не виждам реална причина това да не се случва. От туристическа гледна точка България е една любима и много предпочитана дестинация сред руснаците, а за Русия мога да споделя лични впечатления и да кажа, че е една изключително красива страна, в които има много какво да се види. Ако политическите ни отношения бъдат подобрени, вероятно ще бъдат предприети мерки и за стимулиране на туризма, от което можем само и единствено да спечелим и то и двата народа. Също така смятам, че политическите ни отношения трябва да се подобрят, защото заради тези обтегнати отношения допускаме много големи грешки. Една от тези огромни грешки е фактът, че на 70-годишнината от победата във Втората световна война тогавашният президент Плевнелиев не отиде в Москва. Само искам да припомня, че на Парада на победата на 24 юни 1945 г. ген. Владимир Стойчев е единственият чуждестранен генерал, който не е от Червената армия. Мисля, че отсъствието на президента на парада 70 години по-късно е най-малкото неуважително към подвига на българите, участвали и загинали във войната. Има неща, които трябва да седят над политиката, и едно от тях е паметта за миналото.
- Да погледнем малко по-глобално. Струва ми се, че целият християнски свят, и в частност православният, е изправен пред изпитание. Традиционните морални ценности се рушат, добродетелите се отричат. Ето сега и скандалната Истанбулска конвенция. Твоето мнение?
- Традиционните морални ценности са подложени на сериозна атака, явно добродетелите пречат на нечии интереси. За Западния свят тези ценности са странни и понякога дори неразбираеми, за тях на първо място са не хората и човешките отношения, а интересът и неговите материални измерения. А що се отнася до Истанбулската конвенция - при такова голямо обществено недоволство трябва да се направи допитване до народа.
- Завършваш училище. Какъв мечтаеш да станеш?
- Да, тази година завършвам Руската гимназия в София и ще кандидатствам медицина. От много малък искам с това да се занимавам и съм много амбициран да сбъдна детската си мечта. Това е една от най-благородните професии и мисля, че ще мога да бъда полезен на хората.
- Свързваш ли твоето бъдеще с България? Или Терминал-2?
- Поне засега свързвам бъдещето си в България. Това, с което искам да се занимавам, има бъдеще в България. На този етап с Терминал-2 ме свързва само любовта ми към пътуванията.
- Какво не ти харесва в България? Какво би искал да се промени и как виждаш ти тази промяна?
- В България има много проблеми, които, разбира се, не могат да бъдат решени на момента. Сред най-сериозните е проблемът с пенсионната система - унизително е хора, които са дали живота си за България, да нямат какво да ядат и да не могат да си платят лекарствата и сметките. Точно тези хора, които са принудени да мизерстват, са учили и лекували политиците, които се отнасят така обидно към тях. Както виждаме, големи проблеми има в системата на здравеопазването и образованието. Новите учебни програми са един сериозен проблем, които сякаш набързо се забрави... За разрешаването на тези проблеми трябва да се работи дълго и праволинейно, а не през 1 година да се променят стратегиите и само да се сменят имената на законите, а да няма никакви реални промени.
- Младите хора в цял свят са революционно настроени. У нас обаче този революционен плам сякаш го няма. Така ли е?
- Като че ли младите хора у нас не вярват, че нещо може да се промени. Има някакво чувство за безпомощност, което се превръща в безразличие, а това е много тревожно. Не може да променим политическата система, казвайки: "От мене нищо не зависи". Но все пак има и млади хора, които имат какво да дадат на България и са готови да го направят, и мене лично това ме въодушевява. Обаче за да направят каквото и да е младите и способни хора, те трябва да бъдат допуснати до властта, а това у нас не е никак лесно.
- А иначе - как би се определил с няколко думи?
- Амбициозен, целеустремен, отговорен човек, който иска винаги да се развива и да учи нови неща.
- Любима книга, музика, филм, хоби?
- Доста книги съм чел, но може би "Великият Гетсби" заема първото място, а за музика не мога да определя, тъй като аз наистина слушам всички жанрове музика. Мене можеш да ме видиш както и на дискотека с мои връстници, така и на опера или на класически концерт. Що се отнася до филм, не мога да се спра на едно конкретно заглавие. А иначе от много малък моето хоби е риболовът, голяма страст ми е, но за съжаление тази година ми е доста натоварена и почти нямам свободно време, което да посветя на хобито си.
- Коя е мисълта, която следваш в живота?
- Нямам някоя конкретна мисъл, която да следвам винаги, защото във всяко направление човек има нужда от различен съвет. Но определено мога да кажа, че се стремя да се уча от опита и мислите на хората, чиято мъдрост е доказана във времето.

 

 

 

Апис
Надежда за Надя
Всички права запазени "ДУМА"