28 Март 2024четвъртък18:37 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Неизвестно за известното

Паисий - свидетел в Сан Стефано

Или как Еленският препис на "История славяноболгарская" се появи при подписването на мирния договор между Русия и Турция

/ брой: 43

автор:Дума

visibility 22

Поп Дойно Станев от Елена, известен възрожденски учител и книжовник, е заслужил още приживе висше признание чрез старобългарската титла "Граматик". Роден през втората половина на ХVIII в., той живее докъм 1820 г. Отначало е златар, сетне става учител и свещеник.
Неговият дом е истинска крепост на духа. Там се слага начало на богата за времето си библиотека. Сам Дойно Граматик създава много ръкописи. Дори прави изкусно надписи върху каменни плочи, които днес продължават да удивляват посетителите на града. Приема в дома си съзаклятници на Велчовата завера, Неофит Бозвелията, Панайот Хитов, Отец Матей Преображенски, Васил Левски, Ангел Кънчев.
През 1784 г. Дойно Граматик прави препис на Паисиевата "История". В него той прави свои добавки за събития, които Хилендарецът не е представил, въз основа на непознати сбирки. Включва и две песни от хърватския поет - радетел за южнославянско обединение, А. Кашич-Миошич: "Песен за Владимира и Косара" (Самуиловата дъщеря) и "Песен за цар Крум и цар Никифор".
Общо преписът съдържа 112 листа. Книгата е подвързана от създателя й заедно със "Стематографията" на Христофор Жефарович (печатана във Виена през 1741 г.), която представя изображения на български и сръбски владетели и светци с 56 герба на славянски и други страни - един от източниците на Паисий.
При подписването на мирния договор в Сан Стефано на 19 февруари/3 март 1878 г. възникват въпросите, имало ли е самостоятелна българска държава в миналото и каква е била тя. Толкова богати са били познанията на европейските политици и дипломати, които са решавали съдбата ни!?
Незнайно по какъв път Еленският препис на "История славяноболгарская", направен от Дойно Граматик, попада своевременно върху масата на преговорите. Паисиевото слово, старинните гербове, историческите сцени и надписи показват, че България е била векове наред силна самостоятелна държава и заслужава отново да бъде свободна и независима.

Веселете се, небеса!
Двете статии тук са от излязлата съвсем наскоро книга "Веселете се, небеса" - за Българската държава на духа. Отпечатана е от издателство "За буквите - О писменехь". Неин автор е Илия Пехливанов. Той е съосновател и дългогодишен главен редактор на Кирило-Методиевския вестник "За буквите - О писменехь".
Завършил е Априловската гимназия в Габрово и специалността "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Работи като журналист във вестниците "Средношколско знаме", "Народна младеж", "Антени". Автор е на документалния роман "Преображения Матееви", на фолклорни свитъци, сборници, както и на документални очерци за Българската национална телевизия и за Българското национално радио.
Чрез много статии в централния печат популяризира разказите на известни и неизвестни участници в националноосвободителните борби през Възраждането, както и делата на бележити учени слависти и българисти.





Завещанието на Васил Априлов

Александър Теодоров-Балан,
Първи ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски"


"През 1885 г., по случай хилядогодишнината от смъртта на Методия, българският княз Александър I напи наздравица в Народното събрание, а сиромаси, идеални български студенти от Киев, сложиха веднага залъка си - нещо 140 рубли за университетския фонд - нищожна капка за морето нужни средства, ала бляскав доказ за отзивливото сърце на българската младеж!...
Славният габровец Васил Априлов, който с една школска колиба в родния си град разводи по цялото българско отечество учители за национално учение, тъкмеше с личните свои 60 000 рубли да въздигне на българите и национален университет. По завещание той нареди как да олихвяват тия пари, та от лихвите им напокон да може се въздигна сграда и отвори и поддържа ако не университет, а то поне някоя академия или лицей (нещо вероятно като Ришелевския лицей в Одеса, който е сега Новорусийски университет).
Завещаното от Априлов завещание за висока наука в поробена България трябваше да се отвори тепърва на 1927 година.
Освободената България го отвори с 40 години по-рано.
Тя изненада с него и карловския именит благодетел Евлоги Георгиев, който бе вписал в завещанието си и с по-обилни средства от Априлова и уздравил мечтата за български университет. Ала неговият завет предстои да се осъществи върху снагата на сегашното Висше училище, както е бил в най-скромната си форма осъществен и заветът на Априлова със сегашната Габровска Априловска гимназия."

(Из Отчета на Висшето училище за 1902/1903 учебна година, четен на 25 ноември 1903 г. Прочетено повторно на официалното тържество за 100-годишнината на Софийския университет, 6 октомври 1988 г.)



"От цялата си душа желая на Априловската гимназия не само на България, но и с помощта на създаваната от нея българска интелигенция, нашата младеж да навлезе в ХХI век културна, хуманитарна, хуманна, милосърдна и да продължи движението на човечеството към създаването на вечни културни ценности."

                     Дмитрий Лихачов

(Вписано в Почетната книга на Априловската гимназия при последното му посещение в България, 7 октомври 1988 година)  



Подписването на Санстефанския мирен договор - 19 февруари стар стил/3 март


Васил Априлов


Априловската гимназия в Габрово с паметника на възрожденеца. Автор на паметника - скулпторът Кирил Тодоров


 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 240

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 278

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 297

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ