Балада за войника

    И момчето видя видение - сянката
    на опълченеца, чу неговия глас.
                    Народно предание

Александър Михайлов

- Не плаши се, момченце, от мен!
Не проливай сълзи! Замълчи!
Нека чуят: зеления клен
и зелените твои очи.
Аз съм приказка. Мойте слова
спят дълбоко край тия скали.
И над мен се люлее трева,
преминават планински орли.
Бях войник на добър генерал.
Носех пушка и българска кръв.
Минах тихия Дунав на сал
и загинах при Шейново пръв.
Имах палаво, малко момче
като теб - с изрусяла коса.
От Русия му купих звънче
и заминах на бой по роса.
Не прекрачих аз родния праг.
Не погалих доброто момче.
Надалече от моя юнак
паднах с чудното руско звънче.
То събуди войнишката скръб
в тишината на летния ден.
То събуди и спомена скъп -
непокътнат остана във мен.
И тогава надигнах се сам
да намеря детето си аз.
Колко време го търся - не знам.
Не достигат ми сили и глас.
Не плаши се, момченце, от мен.
Тя, войната, в зори отгърмя.
Аз съм подвиг - от подвиг роден.
Аз съм твойто небе и земя.