Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Април 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Пегас

Антология

Поезия

Трети март

Дума

2. Март 2018 , брой: 43   130   0



Дияна Василева

140 Години Освобождение
след люти битки и неравни сражения
с вяра Христова славянский народ
скочи да отхвърли турский хомот.

Чети с хайдути и малки деца
воеводи смели с кръст на чела,
знаменосци бели с лъвски знамена
народът се вдигна възмутен в борба.

Русия пристигна с руския цар
на нас да помогне - световен господар
и със руска помощ и със цял народ
народът отхвърли вековний хомот.

Слава вам герои известни и анонимни
пътя към Голготата за Свободата поели
народа чрез борбата вярата спаси
безсмъртни и смели огън орли.

Баронеса Вревская

Георги Драмбозов

Не знаели в поробена България какво е петербургско потекло -
там на изискан френски разговарят, а тука спят на
походно легло.
                                                                                                                 
Не знаели край Плевен или в Бяла какво е руски благороден сан -
с краче да тропнеш, всички там се кланят, а тук -
башибозушки ятаган.

Но с кръста милосърден на сестрица, с коронката на древния си род,
кръжи над всички бялата орлица, която носи вяра и живот.
И всяко камъче, дори прашинка, парче земя от дунавската гръд,
дори цветята в майчина градинка, на нея свободата си дължат...

Простете, Ваше истинско сиятелство, небесния покой ще наруша,
но днес висят икони на предатели във храма на славянската душа.
И пак те вика моята държава - не в НАТО,
а в полето на честта,
за да те турим в храма православен вместо икона,

сестро на Христа.

Пред Бога и пред тебе да се кланяме,
да се пречисти българската свяст,
да си припомним кой ни връзва раните
и ако трябва, пак ще мре за нас!

Последната песен

           ...Солдатушки- братци, ребятушки,
           а где ваши жены?...

              Руска нар.песен

Георги Драмбозов

Добрият барабанчик с ранените си пръсти
удари барабана свещен на паметта.
Войникът дом си нямал, той своя дом е търсил
в редутите край Плевен, в сърцето на нощта.

По стъпките войнишки в земята щом покълна
камбанката на всички признателни цветя,
под такта барабанен, по заповед безмълвна,
излезе запевачът и радостно запя.

Войничета - братлета, бащите ви къде са? -
те кончето на спомена възседнаха в степта.
Една сълза последна, една последна песен,
последна глътка въздух... А после - към смъртта.

Войничета - братлета, къде са ви жените -
най-верните, най-тъжните, най-хубави жени?
В небето на нощта ли угаснаха звездите,
че мрака чер полепна по белите стени?
                                                           
Войничета - братлета, къде са ви децата,
родени да преминат по страшния ви път?
Над братските могили шпалирът на цветята
се впи със корен в камъка и във самата смърт.

Войничета - братлета, а майките къде са,
пред тях да коленичим в олтара на скръбта?...
Една сълза последна, една последна песен,
последна глътка въздух... А после - Свобода.

Безсилно си време

            На подп. Павел Калитин
            и на бранителите на Стара Загора -
            руси и българи, през юли 1877

Иван Аяров

Ще можеш ли време
в моята кръв да посееш,
            на забравата мъртвото семе?
Ще можеш ли моята песен,
            преляла от обич, да приглушиш
            с платното на глухата плесен?
...Нима не ги чуваш?!
В долините с посечени рози
            камбаните още кървят!
...Нима не ги чуваш?!
                    ...Русия мълвят!
Пет века гледахме в нея,
побити на кол умирахме с кръста!
Пет века вярвахме в нея,
            с оковите острихме меча!
...Дори да отричаш
            ти стрестнато време,
                    СВИДЕТЕЛ Е БОГ!
Да заличиш обичта към Русия,
                    безсилно си, време!
Тя е в крилете на знамето птица -
            свещения дар на Самара,
тя е в мен,
            в пепелта на дедите,
упование светло в най-тежкия ден!

           

 

 

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"