Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Пегас

От редактора

Най-българският ден

Боян Бойчев

2. Март 2018 , брой: 43   604   0



Няма по-български празник от 3 март! Това е денят, в който се възражда България. Денят, чакан пет протяжни века. Пет века в затъпяващо робство, а не в мирно съжителство, както се опитват да го изкарат днес някои псевдоисторици, преки потомци на Вазовия Кирияк Стефчов.
Денят, който дължим на кохортата светли възрожденски личности, поставили идеята за свободна България над личното, зарязали семейства, за да се обрекат на борбата, проправили пътека в робската пустиня на страха.
Денят, който дължим на мъчениците на Априлското въстание, приковали погледите на самодоволна Европа към една поробена земя, където един народ е подложен на ятаган и огън.
Денят, който дължим на братска Русия, която единствена протегна ръка и с кръвта на хиляди загинали руски воини извоюва и подпечата свободата ни. Уникална война! Русия воюва не за да защитава себе си, а да се бори за свободата на братския славянски народ, в чиито жили тече една кръв, в чиито души има една вяра, чиито мисли говорят с един език. Неслучайно в навечерието на войната руският дипломат в Цариград граф. Николай П. Игнатиев казва: "Ние връщаме нашия дълг на родината на просветителите Кирил и Методий."
А към коя друга страна българският народ е гледал с толкова упование? Коя друга страна е наричал с такова патриархално-родово умиление - Дядо Иван?
В коя друга страна и знатните аристократически фамилии, и интелигенцията, и обикновеният човек са били еднакво съпричастни с тъгите на българския народ, с идеята за освобождение?
Единствено в Русия, която не само ни освободи, но и помогна да бъде изградена отново българската държава.
Световният ум писателят Ф.М.Достоевски  призовава: "Ще извадим, щом трябва, меча от ножницата в името на потиснатите и нещастните, пък дори и в ущърб на моментната ни собствена изгода. Но в същото време в нас още по-твърдо ще укрепне вярата, че в това е истинското предназначение на Русия, нейната сила и правда."
Цитирам тези думи, за да отговоря на хулителите на празника. А те в последните години са все по-крякащо гръмогласни. Страдащи от удобна историческа амнезия във времена на вирусна ревизия на историята. Дребни политиканстващи душици, търсещи преди всичко личната облага. Те едва ли могат да разберат идеализма на руските воини и българските опълченци; на техните офицери, заменили бляскавите балове за блясъка на оръдейните залпове.
Но хулителите заслужават единствено нашето презрение.
За освободителите - поклон! Дълбок поклон!
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"