Цивилизационният избор на България и Русия

Проф. Иван Ангелов,
член-кор. на БАН

Държавите и народите правят цивилизационния си избор с дълга поредица от драматични действия с участието на многомилионни народи, а не с подписване на договор за членство в някаква институция, примерно в НАТО. И то без участието и без допитване до народа от чието име се върши. Защото управляващите тогава в България се страхуваха, че изборът на народа щеше да е друг.
България е направила своя цивилизационен избор с принадлежността си към Славянската и Православната християнска цивилизация преди повече от 1000 години и го е затвърдила категорично през последните 150 години. И нека противниците на този избор знаят, че не могат да го подменят. Той не подлежи на изтриване от многовековната памет на народа ни,

защото се предава от поколение на поколение

На основата на този избор в течение на векове е формирана определена ценностна система. На нейна основа пък се надгражда концепция за политическо, икономическо, социално, културно и всякакво друго развитие.
Цивилизационният избор не е само някакво абстрактно, най-общо понятие, житейска философия, концепция за развитие, за избор на съюзници и т.н. Той винаги кристализира в по-близки, по-доверителни отношения с други народи и техните държавни институции, с които чувства по-голяма близост, по-категорична общност на текущи и стратегически интереси, по-лесно общуване, по-добро взаимно разбиране, по-голямо доверие.
Така е и с нашия народ. Ние чувстваме такава близост и доверие към руснаците, украинците, белорусите, македонците, сърбите, хърватите, чехите, словаците, словенците, поляците. С част от тях ни сближава общият славянски произход, с други - общата православна религия, с трети - общата азбука и сходният език, с четвърти - общото материално и духовно културно наследство, а с част от тях - всички изброени характеристики заедно. Разбира се, всичко това не е напълно очистено от нюанси, защото тези славянски народи са общували през вековете и със своите съседи и са си влияели взаимно.
Така са се появили някои различия между православни и католици в рамките на християнската религия. Различия между използваната азбука - кирилица и латиница, при сходен базисен речников фонд. Някои нюанси в говора, правописа, културните традиции, обичаите, при общи езикови, културни и ценностни основи, и т.н.
Убедителни доказателства за общ произход, общо минало и активно общуване през вековете, във времена на възходи и падения, са и хилядите запазени материални и духовни паметници, названия на улици и площади, реки и езера, планини, върхове и долини, названия на местности, имена на хора и животни, отпреди столетия, по милионите квадратни километри безкрайни територии, обитавани от изброените народи.
Между тях, разбира се, е имало и дребни конфликти през вековете, породени от второ- или третостепенни по значение причини. Та такива има ежедневно и в семействата между съпрузи, между братя и сестри, деца и родители, съседи по местоживеене или колеги по месторабота.
Всичко това не подлежи на изтриване от народната памет с формалното подписване на договор за присъединяване към НАТО или Европейския съюз. При това, без да са питани народите на тези страни. По-скоро - натрапено на тези народи от политическите им върхушки. Както бързо и лесно се правят, такива импровизирани, нови "цивилизационни" избори бързо се разпадат и забравят.
Традиционните ни приятелски отношения с Русия са неделима част и поради историческо стечение на обстоятелствата, те са дори сърцевина на нашия цивилизационен избор, на основата на общата славянска принадлежност, общата православна религия, общата азбука, общия език, общите цивилизационни, културни и психологически ценности. Може би и поради това този избор дразни някои съвременни конюнктурни политици.
На българите и на чужденците, които пътуват из България, прави впечатление, че нашата територия е осеяна със стотици, а може би и хиляди

паметници на българо-руското приятелство през вековете

Няма друг народ на който да са посветени толкова много паметници на българска земя, сътворени от българи. Същото важи за имената на улиците и площадите в българските градове и села, а също и за многобройните църкви и манастири.
В повечето случаи те са строени с доброволно събирани средства по инициатива на българските граждани. И са опазвани от тях през вековете. Без участие на политиците. Понякога дори против тяхната воля. А имената на личности, посегнали да разрушават отделни паметници, ще се помнят от народа с презрение! Това не може да се каже за никоя друга велика държава. И то не е случайно. То не може да бъде режисирано. Защото никоя друга велика държава със своя народ не е била и не е толкова близка до нас, не е направила толкова много и толкова значими добрини за нас, както Русия. Това е известно на поколенията и не подлежи на забрава!
Русия ни освободи от почти петвековното турско робство и изигра ключова роля за възстановяването на българската държава (армия, полиция, граждански служби, църковна инфраструктура, училища, болници и т.н.) през 1878 и следващите години. Въпреки откритата или прикрита съпротива на тогавашните големи западноевропейски държави и техните правителства. А също и на другите религии.
Всички големи европейски държави към 1875-1876 г. са били за силов натиск върху Турция, но никоя не е пожелала да изпрати свои войски да воюват срещу турските. Само Русия се е съгласила да го направи, като пожертва стотици хиляди свои синове.
Разбира се, Русия е имала и свои стратегически интереси на Балканите, съвпадащи с нашите интереси да се освободим от турска окупация. Но може ли някой да ми посочи друга велика държава, помагала на по-малка държава, противно на своите интереси! Няма такава. И не може да има! Важна в случая е общността на интересите. А общи интереси най-често има между приятелски народи.
Нещо повече, след завършването на освободителната война със Санстефанския договор, докато Русия е изграждала на гола поляна инфраструктурата на нашата държавност, западните държави се намесиха с Берлинския договор от 1878 г. за брутално "окастряне" на България и свеждането й до малкото княжеството на север от Стара планина. Това показва, че

ние никога не бихме могли да се освободим със собствени сили

срещу могъщата тогава турска армия, обучавана, въоръжавана и подкрепяна политически от големите западни държави. Въпреки героичния подвиг на шепата наши опълченци на Шипка.
Някои отчаяни русофоби, търсещи с лупа "аргументи" против Русия, се позовават на извадени извън контекста отделни изречения, приписвани на Левски, с които "доказват", че той е бил за освобождаването на България от турско робство със собствени сили, без да се разчита на външна, в случая - на руска помощ. Така може да е било през първите, изпълнени с наивни илюзии, години на апостолската му дейност по създаването на комитети из България.
По-късно обаче, след като е бил предаден от българин; след като никой не прави опит да го освободи, когато турският конвой го е прекарвал от Северна България до София;  след като в съдебния състав е имало и българи, които са го разпитвали не по-малко усърдно от турците; след като всичките му арестувани бивши другари са направили пълни признания пред съда и са стоварили цялата отговорност върху него; след като под смъртната му присъда стоял и подписът на българин, непосредствено преди обесването Левски е заплакал от горчиво разочарование и мъка заради робската покорност на българския народ, "очакващ свободата да му бъде поднесена на тепсия в къщи", както той се изразява. Същото безразличие българите  са проявили няколко години по-късно и спрямо Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския балкан, където тя е изоставена без подкрепа, изолирана и унищожена.
Известна е и съдбата на Априлското въстание през 1876 г. Въпреки ограничения брой на участниците в него зверското му потушаване от турските власти без особени усилия, са имали една важна заслуга: да привлекат вниманието на видни руски и западни интелектуалци върху страданията на един народ, който се нуждае от помощ. Тези интелектуалци пък са повлияли за действията на своите правителства. И главно на руското правителство.
Колкото и да е неприятно за нас да го признаем, главната поука от тези събития е, че този народ, освен че е бил лишен от собствена организирана военна сила, не е бил и психологически способен да се освободи сам. Не е изключено с такъв народ турското "присъствие" по нашите земи да е продължавало и до наши дни. А ние да сме "обгрижени" и до днес от религиозната толерантност на окупаторите, за която ни напомни на 7 януари 2018 г. турският президент при откриването на ремонтираната Желязна православна църква в Истанбул.  Ние добре помним "грижите" на турските окупатори.
На 12 февруари 2018 г. г-н Ердоган призна публично нещо, което всеки средно интелигентен съвременник знае - че днешна Турция е продължител и наследник на Османската империя; че, както правилно каза той, "историята на Турция не започва от 1923 г. с прокламирането на републиката от Кемал Ататюрк". Добре е това да се знае от сегашните фанатични български русофоби и любители на пренаписване на историята. И най-вече да се знае и помни от нашите деца и внуци, на които в сегашните учебници се предлага съвсем различна история за тези години. И не само за тях. А един бивш български президент в словото си на 3 март преди няколко години дори не спомена името на Русия, говорейки за освобождението на България.
Много години по-късно Съветският съюз ни помогна през септември 1944 г. за изтласкването на немските войски от България и за свалянето на прохитлеристкото правителство на 9 септември 1944 г. Без тях ние и това не можехме да направим сами.
Още по-важна е подкрепата на Русия на Парижките мирни преговори в 1946-47 г. да се запазим в предвоенните си граници, въпреки че бяхме третирани като съюзник на хитлеристка Германия. Гърция, с подкрепата на Великобритания, САЩ, Франция, Австралия, Индия и други западни държави и техни сателити, е претендирала тогава за 10% от нашата територия (Родопите и Пирин). Съветската делегация на преговорите, водена от Молотов, с твърдата си позиция предотвратява новия опит на правителствата на западните държави за териториално разпокъсване на България и свежда до символичен минимум репарациите, които нашата страна е трябвало да плаща.
Без победата във Втората световна война над хитлеристка Германия, с решаващата роля на Съветския съюз, Европа и сега можеше да е обединена, но под сянката на фашистката идеология. Затова е кощунствена подмяната на Деня на победата - 9 Май, с Ден на Европа. Защото и за децата е ясно, че без Деня на победата нямаше да има Ден на Европа! Също така кощунствени са и настоящите икономически и други санкции на Европейския съюз срещу Русия под американски диктат.
Това, което Русия прави сега, се свежда до защита на собствения й дом пред самия му праг, на стотина километра от Санкт Петербург и на около 500 км от Москва. И ако някой сега нарушава грубо международното право и международни договорености, това не е Русия, а САЩ и техните европейски съюзници. За съжаление България участва активно в тези санкции.
Съветският съюз ни помогна между 1944  и 1989 г. за превръщането на България от изостанала земеделска в средно развита индустриално-аграрна държава. Голяма част от изграденото през този период беше разрушено вандалски през последните 28 години. Добре че съвременните вандали у нас не посмяха да посегнат на енергетиката, построена главно със съветски съоръжения, та сега сме на топло и светло.
Хладнокръвният анализ на историческите факти показва, че без активната роля на Русия през последните 150 години, България едва ли щеше да я има сега в настоящия й вид, на картата на Европа. Ние дължим съществуването си като държава в сегашните граници на историческата закрила на Русия през всичките тези години. Ако не беше освободителната и закрилническа роля на Русия, днес щяхме да сме провинция на една голяма съседна държава, щяхме да ползваме чужда азбука, да говорим на чужд език, да носим чужди имена, да празнуваме чужди празници. Нямаше дори да знаем за светите братя Кирил и Методий, за Хилендарския отшелник Паисий, за великаните Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и другите великомъченици.
Така ли трябва да се отблагодаряваме на тази велика държава и на нейния велик народ! Никой не уважава и не се доверява на народ като нашия, с такива неблагодарни управници! Дори и настоящите му западни господари, на които те служат сервилно послушно. Защото утре те може да постъпят по същия начин и спрямо тях. Такъв народ все по-трудно ще си намира истински приятели! А без приятели в живота е много трудно. Още по-трудно е за малък народ като нашия в сложните съвременни отношения!
Като имаме предвид посочените исторически факти и настоящите си икономически и други интереси, България трябва да нормализира политическите, икономическите, научно-техническите и културните си отношения с Русия. Защото, независимо от настоящите добри отношения между България и Турция, расте стратегическата заплаха от непредвидимата реваншистка политика на Турция с намеренията й да възстанови някогашното величие на Османската империя в осъвременена форма, обоснована от Ахмет Давутоглу в неговата книга "Стратегическа дълбочина", а също и от други турски идеолози.
Това означава посегателство и върху България, която Давутоглу продължава да нарича Румелия. Както вече споменах по-горе, турският президент заяви при откриването на Желязната църква в Истанбул през януари 2018 г., че се гордее с миролюбивата, дори покровителска религиозна и културна политика на турците спрямо покорените народи навсякъде, където са били в миналото. А ние знаем от историческите факти какво е било това "покровителство".
Сами не можем да се защитим от нарастващите опасности. Още по-малко можем да разчитаме на ЕС, който не смогва да опази и себе си дори. Разбира се, аз не очаквам въоръжено нападение от Турция с класически военни средства. Това сега нито е възможно, нито е необходимо в Европа, а и на Турция. В сложни ситуации обаче, когато ще трябва да се избира между фундаменталните конфликтни интереси на България и Турция, ЕС и НАТО ще предпочетат Турция. А такива сложни ситуации сигурно ще възникват в бъдеще,
За тях Турция е по-ценен и по-важен стратегически съюзник, с нейните мащаби (81-милионно население), географско и геополитическо разположение на границата между двете световни цивилизации, страна, през която минават и ще продължат да минават все по-мощни миграционни потоци и мащабни енергийни канали към Европа. При подобна опасност ЕС и НАТО ще помогнат на България толкова, колкото помогнаха на Гърция срещу турското военно нахлуване в Кипър през 1974 г. и окупираха 40% от неговата територия при 18% турско население на острова.
Русия е единствената реална защита на нашата обща славянска цивилизация, православна религия, сходен  език, култура и многовековни общи фундаментални материални, духовни и културни ценности и традиции, на която можем да разчитаме сега и в бъдеще. Тази историческа общност не подлежи на забрава, дори при най-голямо старание на наши и чуждестранни русофоби!
България не е тук на този бурен географски кръстопът за пет или десет години. Ние сме тук от векове и ще останем във вековете. Никой не може да предскаже какво може да се случи на това ветровито геополитическо място през следващите десетилетия и векове. На малък народ с малка и слаба държава е много трудно да устои тук на възможни бъдещи геополитически урагани. Нужни са ни надеждни силни приятели. Няма по-сигурни приятели от проверените в миналото при възходи и падения. Русия е такъв наш приятел. Ако се грижим за бъдещето на България трябва да пазим приятелството си с Русия.
България не трябва да подкрепя налагането на икономически санкции от ЕС срещу Русия, не само защото от това страдат и нашите текущи интереси в енергетиката, туризма, външната търговия, транспорта, отбраната и други сектори. Санкциите противоречат и на всички основни принципи и закони на съвременния световен стопански и политически обмен, в това число и на правилата на световната търговия. Санкциите на България срещу Русия противоречат и на наситената с факти историческа логика на нашите взаимоотношения през последните 150 години.
Ако няколко страни членки на ЕС, като Полша, Швеция, Литва, Латвия, Естония и Румъния са имали сложни исторически отношения с Русия и сега желаят да ги продължават, ние нямаме нищо общо с това. В продължение на повече от 150 години ние сме имали много добри отношения с Русия и не трябва да допускаме да бъдат помрачавани, защото така може да се иска на няколко източноевропейски  правителства. Те могат да избират какви отношения ще поддържат сега с Русия, ако това се диктува от техни интереси, но нямат право да ги налагат и на нас, защото такъв избор не отговаря на нашите интереси. А всички други "доводи" за санкциите са несериозни: и руският от векове  Крим, завърнал се в майката родина; и обитаваният от братя  руснаци Донбас, и разположението на руска военна техника и военни части в един или друг район на Русия, и предаванията на руските радио, телевизионни, интернетни и други медии. Всяка друга велика държава на мястото на Русия би постъпвала сега по същия начин. Дори още по-твърдо в охрана на собствения си дом.
Оставайки засега член на НАТО и на Европейския съюз, България трябва да се дистанцира от всички действия на тези организации срещу Русия, които противоречат на нашите фундаментални национални интереси. Защото тези антируски действия обслужват чужди, а не наши национални интереси. Нашите отношения с Русия трябва да се основават на българските, а не на чужди интереси. Това е критерият за нашето съвременно поведение. В този исторически контекст и с оглед на текущите ни потребности, България трябва да нормализира икономическите, научно-техническите и културните си отношения, без това да променя отношенията ни с Европейския съюз и НАТО. С други думи, да правим с Русия това, което правят сега Турция, Германия, Франция, Италия, Унгария, Австрия, Чехия, Словакия, Словения, Сърбия и други европейски страни. Спомнете си думите на Цар Борис III: "Винаги с Германия, но никога срещу Русия". Тяхното съвременно звучене е "В Европа, но никога срещу Русия".
Въз основа на горното препоръчвам:
Още през 2018 г. да се възобнови работата на Съвместната Българо-Руска комисия за търговско и икономическо сътрудничество. Да се изготви ориентировачна програма за най-перспективните направления на търговското, икономическото, научно-техническото, културното и друго сътрудничество между двете страни.
Да се възобнови строителството на АЕЦ "Белене" с използване на вече доставените съоръжения, ако още не са повредени, поради няколкогодишното им съхранение на открито. Да се създадат условия за изграждането й като съвместен руско-български проект.
Да се проучат възможностите за изграждане на отклонение от газопровода "Турски поток", през България към Сърбия, Унгария и други страни на запад от нас.
 Като продължение на опита ни отпреди 30 години, да се проучат възможностите за поемане изграждането на обекти в Русия от български строителни фирми, с което ще се осигури работа за десетки хиляди българи при подходящи условия. 
Да се проучат интересите за руски преки инвестиции в България. Да се възобнови и сътрудничеството между наши и руски региони и градове.
Да се възстановят и активизират връзките между БАН и нашата Селскостопанска академия с Руската академия на науките и други руски изследователски институции, а също между наши и техни университети. Да се поиска увеличение на броя на стипендиите за български студенти за обучение в руски университети.
Ако има интереси от руска страна, да се подпомогне разширяването на материалната база за приемане на повече руски туристи на почивка в България.
Ако има интереси от руска страна да се стимулира създаването на съвместни земеделски стопанства у нас за производство на плодове и зеленчуци и други земеделски продукти за целеви износ в Русия. Нашите природно-климатични условия предлагат голям потенциал за такова трайно сътрудничество със солидни доходи за българското земеделие.
Ако има интерес от двете страни, да се възстанови фериботната връзка между Варна и съответно руско пристанище на Черно море.
Изброените начинания ще доведат до създаването на десетки хиляди нови работни места и нови доходи на български граждани и приходи в българския бюджет. Нетните изгоди от възобновяването на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество ще се измерват през първите години със стотици милиони лева, а през следващите - с милиарди лева годишно.



По повод националния ни празник пред Докторския паметник в София редовно се извършва гражданско поклонение в памет на руските медици, загинали в Освободителната ни война срещу Османската империя  
Снимка БГНЕС