Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Април 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Глобус

Дезинформационната война за Сирия

"Белите каски" заслужават "Оскар"-а, но за актьорско майсторство

Георги Христов

6. Март 2018 , брой: 44   2609   0
Снимка

Малкият Омран преди падането на Алепо и след него. Втората снимка и обяснението на баща му никак не се харесаха на Запада

Вече 7 години войната в Сирия е на челно място във вестникарските заглавия и в новинарските емисии. За военните действия слушаме непрекъснато. Успоредно с тях обаче се води и една друга война – войната за общественото мнение. Това е информационна война, пропагандна война. Особено силна е тя в западните страни. Близкият изток е практически непознато място за голяма част от Запада. Може би сте гледали клипчетата в мрежата, в които американци трябва да посочат на картата чужди страни. Повечето от тях стават за смях с познанията си или по-точно с невежеството си. И макар в Европа ситуацията да е малко по-добра, битката за умовете и сърцата на обикновените хора се води с не по-малка сила и тук. По принцип никой не обича войните. А историята показва, че те рядко се водят от хуманитарни съображения. Всъщност, с малки изключения, това е последната причина, поради която се водят. Войните се започват от тези на върха. Те са тези, които управляват ресурсите, те са тези, които се стремят към придобиване на още повече ресурси, територия или влияние. Но тези цинични причини за започване на агресивни действия срещу съседна държава или такава на другия край на света трудно биха могли да получат одобрението на тези отдолу – тези, които плащат цената на войната. Преди векове владетелят лично е предвождал армията. Днес обаче обикновените хора, редовите граждани, са тези, които изнасят на гърба си тежестта на бойните действия – и в буквален, и в преносен смисъл. Затова за всеки елит е от ключово значение да си осигури подкрепата на населението. Най-лесно това става, когато войната се представи като неизбежно зло в името на благородна кауза. Когато агресията се представи като „хуманитарна интервенция“ или като „самоотбрана“. Войната в Сирия не е изключение.
От самото начало на бойните действия в тази арабска държава ние сме подложени на непрестанна информационна „бомбардировка“, чиято цел е да ни убеди, че в Сирия едни демократично настроени местни жители искат да свалят злия диктатор Асад. 7 години след началото на войната обаче все повече става ясно, че почти нищо от това не е вярно. Въпреки че всички, които искаха, виждаха кои точно се бият срещу законно и демократично избрания президент на Сирия, години наред в западните медии, а оттам и у нас, се говореше за някаква митична „умерена опозиция“. Тези борци за свобода обаче така и не се материализираха, а останаха само в новинарските емисии и пресконференциите на Държавния департамент на САЩ и другите им съюзници. Вместо това „демократите“, започнали конфликта в Сирия, неизменно се оказваха брадати джихадисти, които извършиха такива престъпления срещу човечеството и сирийското (а преди това и иракското) население, каквито трудно се срещат в човешката история. Неслучайно всеки път, когато Вашингтон или друга натовска държава изпращаше оръжия на „умерените бунтовници“, те по някакво чудо се оказваха в ръцете на „Ислямска държава“, „Ал Кайда“ или друга открито варварска групировка. Всеки път, когато Западът си харесаше някаква фракция от джихадисткото море, заляло региона, и се опитваше да я представи като „умерена“, се оказваше, че въпросната редовно си пие кафето с „Ислямска държава“, планират и провеждат терористични акции заедно и дори си разменят оръжия и плячка.
Особено ясно това пролича при обсадата на град Алепо през 2016 г. Помните ли драматичните кадри, които не спираха да се въртят по всевъзможни телевизии и други медии? А помните ли колко пъти лошата сирийска армия, подпомагана от още по-лошата руска армия, разрушаваше „последната болница в Алепо“. Месеци наред тази последна болница все я разрушаваха. Поне по веднъж на седмица. Понякога и през два-три дни. Явно освен големи демократи, ислямистите, които се бяха барикадирали там, бяха и много добри строители, щом в почивките между престрелките със сирийската армия успяваха да я построят наново за дни.
Истината се оказа друга. След като Алепо падна, стана ясно, че редовите жители на Алепо никак не са искали да свалят Асад, а са попаднали в капана на тежко въоръжени терористи, които ги използваха като жив щит и не им позволяваха да напуснат Източно Алепо, където бе базата им. Оказа се, че огромната част от тези терористи дори не са били сирийци. Оказа се, че руските авиоудари не са разрушавали никаква последна болница и ако тя е била разрушена, то вината е другаде. Оказа се, че сирийската армия не е завоевател, а освободител. Така и бе посрещната от населението на града. Само за няколко месеца в него се завърнаха стотици хиляди негови жители, които уж бягаха от Асад.

„Бели каски“ - хуманитаристи

Ключова роля за това изкривяване на информацията обаче изигра една неправителствена организация. Практически всички сведения от Алепо в западните медии, а оттам и в много от нашите такива – особено тези, следващи официалната линия на властта по една или друга причина – идваха от „Белите каски“. Според широко разпространяваната версия „Белите каски“ са хуманитарна организация. Самоорганизирана гражданска защита, която не е обвързана с никоя от страните и работи единствено в интерес на невинните жертви на военните действия. Именно тя бе отговорна за създаването на илюзията, че виновни за страданията на цивилните в Източно Алепо са правителствените части, а тази част на града е остров на свободата и демокрацията, заплашен от силите на зловещите Асад и Путин. Именно те съобщаваха ежедневно за „зверствата на режима“ и дори успяваха да заснемат доста професионални видеоклипове на страдащи хора, въпреки всеобщата хуманитарна катастрофа и липсата на каквито и да е условия за това. Героичен подвиг, би си казал непредубеденият и неинформиран зрител. За „Белите каски“ дори бе направен документален филм, изпъстрен със сцени, които наистина могат да докарат до сълзи всеки нормален човек – войната никога не е красива и приятна. Този филм дори спечели „Оскар“ на миналогодишната церемония. Самите „Бели каски“ бяха номинирани даже за Нобеловата награда за мир през 2016 г., но журито прецени да я даде да друг. През 2017 г. отново бяха номинирани, но отново не успяха. Подписката в тяхна подкрепа обаче още може да бъде намерена на уебсайта им заедно с информацията, че са спасили почти 100 000 човешки живота и продължават с усилията.
Днес актуална е ситуацията в анклава Източна Гута. А информациите, достигащи до нас от т.нар. свободен свят – разбирай съюзниците ни от НАТО – почти напълно преповтарят това, което се случваше в Алепо. Отново драматични сцени, отново почти ежедневни новини за разрушени болници, отново страдащи невинни хора, чийто грях е, че не искат Асад, а демокрация от западен тип. Отново ежедневни съобщения за „стотици цивилни жертви“ на руските бомбардировки. И отново на сцената са „Белите каски“. Този път обаче вярващите са много по-малко. Защото за времето, което разделя Алепо от Източна Гута, съшитата с бели конци история за смелите рицари на доброто, се разпадна на всичките си съставни части. Само преди дни руската държава в лицето на своя външен министър Сергей Лавров, която досега се изказваше дипломатично за дезинформационната война, която се води срещу нея, директно обвини поддържащите „умерената опозиция“ в разпространяване на фалшиви истории. А по повод поредното драматично видео руското посолство във Великобритания запита на страницата си в туитър в кое британско студио е сниман клипът.
И няма как да е иначе, както ще видим по-надолу. Въпреки претенциите за безпристрастност, информациите и видеоклиповете на „Белите каски“ неизменно сочеха и продължават да сочат като виновни именно руската и сирийската държава, докато присъствието на терористични организации в районите, в които оперираха и продължават да оперират, някак си винаги остава незабелязано. Патосът, с който призоваваха и продължават да призовават Запада да се намеси на тяхна страна, звучи доста фалшиво, тъй като решението, което предлагат, е ескалация на конфликта и неминуем рязък скок на жертвите. Странно поведение за една самообявила се за хуманитарна организация.
Именно това несъответствие между заявени цели и демонстрирано поведение накара различни журналисти от целия свят да се поинтересуват в дълбочина кои точно са „Белите каски“. В западната преса те бяха обявени за сирийската „Гражданска защита“, но се оказва, че всъщност истинската сирийска „Гражданска защита“ е друга организация, основана през 1953 г. и нямаща нищо общо с „Белите каски“. Преди войната в Сирия информация за „Бели каски“ на практика липсва и затова има съвсем сериозна причина.
„Белите каски“ са основани от бившия британски агент Джеймс Льо Мезурие през 2013 г. Според неговата биография, публикувана на един от сайтовете, свързани с „Белите каски“, той е прекарал над 20 години от живота си в „уязвими държави“ като част от мисии на ООН, консултант за различни частни компании и британския Форин офис и офицер от британската армия. Той е и човекът, обучил първите участници в „Белите каски“. Самият той нарича  „Белите каски“ програма – което звучи твърде двусмислено предвид миналото му. Пак според него той се специализира в „подкрепа за местните общности в държави, които навлизат, преживяват или излизат от конфликт“. Двусмислието тук също се набива на очи. Очевидно Льо Мезурие обаче има връзки на доста високи места и „Белите каски“ получават щедро финансиране от различни правителства. Сред донорите са американското правителство с 23 милиона долара, британското правителство с 19,7 милиона паунда и холандското правителство с 4 милиона евро. Европейският съюз също предоставя материална помощ и обучение. Въпреки че тези данни не са тайна, а каналите по които се е осъществявало финансирането, лесно могат да бъдат разкрити, на сайта на „Белите каски“ може да се открие изявление, според което те остават „яростно независими“ и „никога не са приемали пари от правителства, корпорации или който и да е директно намесен в конфликта в Сирия“. Впоследствие финансирането от британското правителство бе индиректно признато, когато в края на 2017 г. БиБиСи излъчи филма „Джихадисти, за които плащаш“, в който се обръща внимание именно на странния факт, че пари от бюджета на Великобритания, които уж се дават за хуманитарни цели, мистериозно се озовават у терористи. Нищо ново, същото се случваше и с американското оръжие за "умерените" опозиционери още от Либия насам.
„Белите каски“ станаха световноизвестни със спасяването на малкото момче Омран изпод развалините на разрушена сграда в Алепо. За чието разрушаване, разбира се, бяха обвинени отново руските и сирийските самолети. Снимката, на която Омран стои в линейка, окървавен и покрит с прах, обиколи всевъзможни световни медии и логично предизвика огромно възмущение и съжаление. Но още тогава видеото и снимките предизвикаха съмнение – мръсният и окървавен Омран стоеше самичък в изненадващо чиста линейка, докато около него се суетяха един куп хора с професионални камери и мобилни телефони, но нито един лекар и поне от записа не се виждаше никой, който да му оказва помощ. Много по-късно, едва след падането на Алепо, се появиха интервюта с роднините на Омран, които заявиха, че момчето е било използвано за пропаганда от противниците на Асад и че – о, ужас – животът при Асад им е харесвал много повече и те всъщност никога не са били на страната на бунтовниците, а са били техни заложници в една изключително мръсна игра. Разбира се, тези интервюта не получиха същото внимание и не бяха излъчени по големите световни медии.

„Бели каски“ - терористи

Междувременно „Белите каски“ бяха заснети нееднократно като съпътстваща организация по време на акциите на признати за терористични групировки като „Джабхат ан-Нусра“ – официалният клон на „Ал Кайда“ в Сирия. Основни фигури в техния "медиен партньор" - Медийният център на Алепо, заснел споменатата сцена с Омран - пък бяха разкрити като активисти на „Нур ал-Дин аз-Зинки” - жестока джихадистка групировка, прочула се с разпространеното видео, в което нейни членове обезглавиха 14-годишно момче пред камерата. Когато терористите се изтеглиха от Източно Алепо, „Белите каски“ не останаха, за да помагат на мирното население, а се изтеглиха заедно с тях. Впоследствие бе установено, че централният им офис в окупираната от ислямистите част на града се е намирал буквално от другата страна на улицата срещу базата на „Джабхат ан-Нусра“, а в офисите им бяха намерени знамена на групировката и екстремистки графити, които показват, че те са симпатизирали, меко казано, и на други джихадисти.
Но най-тежкият удар по репутацията на „Белите каски“ дойде не откъде да е, а от Държавния департамент на САЩ. Реномираният „Ню Йорк таймс“ съобщи, че на 18 април 2016 г. лидерът на „Белите каски“ Раед Салех е пристигнал на международното летище „Дълес“ в Тексас за получаването на награда за хуманитарна дейност. Интересно е да се отбележи, че на галавечерята реч е трябвало да произнесе Гейл Смит, ръководител на Американската агенция за международно развитие, позната още с латинската си абревиатура USAID. За негова изненада обаче, веднага щом слязъл от полета от Истанбул, г-н Салех бил информиран от граничните власти, че визата му е невалидна, след което скоропостижно е изпратен обратно в Турция. Както пише „Ню Йорк таймс“, не става ясно дали името на Раед Салех се е появило в базата данни, която се поддържа от множеството разузнавателни и отбранителни агенции в американската администрация и която има за цел да предпазва САЩ от навлизането на тяхна територия на различни заподозрени в тероризъм лица. Държаният департамент също отказва да даде подробности, но неговият говорител Джон Кърби заявява, че „системата на американското правителство за постоянна проверка означава, че данните на пътника се съпоставят с наличната информация в реално време. Макар да не можем да потвърдим възможни конкретни действия в този случай, имаме възможността да координираме с нашите партньори в администрацията информацията веднага щом се появи“. С две думи, хората, които са възхвалявани като герои по цял свят и дори получават финансиране от правителството на САЩ, не се считат за достатъчно надеждни, за да бъдат допуснати на територията на същите САЩ. Следва да отбележим, че случката се разиграва много преди настоящият президент Доналд Тръмп да затегне значително контрола над границите  с така наречената си „забрана за мюсюлмани“. Едва ли може да има по-тежка присъда от това.

"Бели каски" - носители на Оскар

„Белите каски“ играха ключова роля и в случилия се на 4 април 2017 г. инцидент в Хан Шейхун, когато бунтовниците обвиниха сирийското правителство в химическа атака. Случката стигна дори до ООН, като доклад на световната организация също се опита да хвърли вината върху армията на Башар Асад, макар че в него се съдържаха множество неточности и противоречия, а разследващият екип изобщо не беше посещавал Хан Шейхун. Както обаче отбелязаха редица експерти, „Белите каски“, които се виждат на видеоматериалите и снимките от мястото на събитието, не носят никакви предпазни средства (или в най-добрия случай маски за лице, които са крайно недостатъчни), което прави версията за употреба на силно отровния газ зарин крайно невероятна. В противен случай и те щяха да се сред жертвите, тъй като дори минимален контакт със зарин е достатъчен, за да убие човек. В крайна сметка обаче моментът силно напомни на представлението с епруветка, което Колин Пауъл изнесе 14 години по-рано пред ООН, за да оправдае нахлуването на САЩ в Ирак и което впоследствие се оказа обикновен театър. А в случая с Хан Шейхун „Белите каски“ имаха дейно участие. Водеща роля, така да се каже.
След снощната церемония на "Оскарите" в интернет се разпространиха снимки на три "Бели каски", но този път с добре оформени бради, костюмирани и държащи плакати, на които пишеше "Спасете Гута". Наистина хората, които са хванати в капан там, имат нужда от спасяване. но резолюция 2401 на Съвета за сигурност показва от кой точно трябва да бъдат спасени - "Ислямска държава", "Ал кайда", "Джебхат ан Нусра" и всички, свързани с тях групировки. Явно този път американските служби за сигурност са решили, че все пак има полза от малко надъхване на обществеността и са решили да поизкъпят и поизбръснат имиджа на "каските". Така или иначе всички обещания на Доналд Тръмп, че ще спре американската агресия зад граница, останаха в миналото още когато бомбардира Сирия в отговор на "химическата атака" в Хан Шейхун. Незапознатата американска публика, която обикновено не се интересува много от световните дела, може и да се хване на този евтин номер. Но за останалата част от света нещата вече започват да стават ясни - нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. "Белите каски" наистина заслужават "Оскар". Но не заради хуманитарната си дейност, а за актьорско майсторство.


Член на "Белите каски" спасява жертва на предполагаемата атака със зарин в Хан Шейхун с голи ръце


Четири "Бели каски" присъстваха на тазгодишната церемония по връчване на наградите "Оскар", провела се в нощта на неделя срещу понеделник

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"