Качеството се отлага... пак

Когато се роди идеята финансирането на висшето образование да се обвърже с качеството на преподаването и на университетската наука, всичко бе прекрасно. Логиката бе ясна - държавата да дава повече средства и да насочва приема на студенти там, където обучението е най-добро. Така е записано и в Стратегията за развитие на висшето образование до 2020 г. Според Закона за висшето образование, т.нар. допълнителни средства за качество се отпускат от държавния бюджет въз основа на "комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда", като критериите за оценката включват и оценките от акредитацията и от рейтинговата система на висшите училища. От тях зависи и приемът на студенти, който се утвърждава от МС. Смисълът на промяната бе в по-некачествените направления и специалности приемът на студенти да се намалява, което за няколко години би подредило системата на висшето образование. Защото вузовете биха насочили приема към специалности, в които са традиционно силни, и няма инженерен университет примерно да приема "Право" и да измисля всякакви екзотични бакалавърски и магистърски програми, само и само да запази съществуването си при демографски намаляващите кандидатстудентски випуски. Министър Красимир Вълчев обясняваше как това ще върне университетите към традиционната им специализираност, а слабите вузове или ще се слеят, или ще се закрият. В това логика имаше.   
Замисълът бе също вузовете, както и научните организации да преминават през международна оценка за научната им дейност, за да не се затварят

в собствените си провинциални и феодални представи

за това що е наука. Тази идея за вузовете така и не се осъществи и единственият указател за нивото на българските висши училища си остават международните рейтинги, където в първите 1000 места фигурира единствено Софийският университет. Което не пречи Националната акредитационна агенция (НАОА) да записва традиционно при оценяването, че науката в еди кое си висше училище "е на високо равнище". Кого точно лъжат с това отдавна вкоренено клише е ясно за всичките онези над 10 000 млади българи, които всяка година се устремяват да учат в чужбина веднага, след като получат дипломата си за средно образование. Нещо повече, МОН миналата година дори извърши някакво оценяване и класиране на направленията в 51 висши училища у нас, някакви данни от него се просмукаха през плътните завеси на секретността, но класирането така си и остана "за служебно ползване", а сетне потъна в блатото на забравата и обществото така и не разбра кои са според държавата най-добрите висши училища у нас.
Но понеже според законите на Паркинсън дейностите на всяка администрация непрекъснато обрастват с нови и нови дейности, към простичкото правило "финансиране според качеството"

 постепенно се появиха апендикси

Въведени бяха т.нар. приоритетни професионални направления, чиито специалисти са необходими за икономиката и живота на обществото. В тях броят на приеманите студенти не се ограничава дори при ниско качество на обучението, което де факто е първото бламиране на замислените "реформи". Целта била да се насърчат вузовете да предлагат повече места за обучение по тези направления, въпреки че като правило кандидатите за тях са малко. А са малко не защото качеството е лошо или добро, а защото завършващите няма къде да намерят работа. Така в някога атрактивното направление химия например, от което бившата ни индустрия усилено гълташе кадри, или пък във физика, с годините броят на студентите намаля в пъти. Защото къде работи един млад физик в днешно време? Обикновено в някоя фирма от ИТ сектора. Толкоз. 
Освен това, т.нар. приоритетни направления постепенно станаха близо 40 от общо 52 - толкова много, че е по-лесно да се изброят останалите неприоритетни, които се финансират по общите правила. Тази година от приоритетните направления се изваждат математика, информатика и компютърни науки и комуникация и компютърна техника. Те отпадат от списъка, защото пазарът на труда вече се бил наситил. Към специалностите с неограничен прием (и финансиране) се прибавиха обаче педагогика на обучението по..., религия и теология, физически науки, химически науки, енергетика, материали и металознание, химически технологии. Проблемът е, че в тези направления вече няма кадри. Учители например липсват вече по много предмети в цялата страна, а предстои и голяма част от останалите да се пенсионират, което ще превърне недостига на педагози в национален проблем. Вярно е. Само че подготовката на специалисти в тези направления отново няма да зависи от качеството на обучението, а - образно казано, само от пазара на труда. Понеже и кандидатите за тях са малко, като стимул за студентите се въвеждат и допълнителни стипендии. Според новите правила, съобщени от министър Красимир Вълчев, 65% от субсидията на вузовете за стипендии може да се дават на студенти от всички специалности за добър успех, като 35% от сумата е за студенти в приоритетните направления. Това да има нещо общо със обявените "стратегии" за повишаване на качеството на образованието и финансиране според нивото му? Работодателските организации пък неотдавна предложиха държавата да поеме издръжката на студентите от тези направления, а за тях обучението да е безплатно, ако се ангажират след завършването си да работят определен брой години в България. Това пак е с мисъл за "изхода" от висшето образование, а не за качеството на образованието и за случващото се на "входа" и "вътре" в него.    
Отделно пък, има и 12 специалности - обучение по редки езици, които са обявени за защитени, и също ще поучават допълнителни хилядарки. Има и някои хазартни идеи - като например университетите във Варна и Бургас да приемат повече студенти в направлението "Туризъм", понеже в местната икономика браншът има сериозен дял. Проблемът е първо, че туризмът според работодателите има нужда не от повече висши кадри, а от среднисти изпълнители. Второ, ако колежът във Варна, наречен Висше училище по мениджмънт (бивш колеж "Албена", преместен после в Добрич и накрая озовал се във Варна) има ниска оценка от акредитацията си - 6,72, а 25% от преподавателите му са приходящи отдругаде, което се вижда от рейтинговата система, трябва ли да обучава повече студенти? И при положение, че само 2,41% от завършилите този колеж работят на позиция, изискваща висше образование (това е по данните за 2016 г., понеже за 2017 г. този показател изчезна от рейтинговата система). Впрочем, МОН от години си затваря очите дори за това, че

на "Цариградско шосе" 149

в София се е разположил незаконен филиал на този колеж, за което ДУМА е писала неведнъж. Нищо не се случва. Пък ние искаме министерството да мисли за качество! Наивници.
Последната идея, въведена с промени в Постановлението за държавната издръжка на обучението, е не просто екзотична, тя е в пълен разрез с обявените намерения за по-добро качество във висшето образование. Повече пари ще се дават за филиали на вузове в слабо развитите региони - Видин, Враца, Кърджали, Смолян, Ловеч. Шест университета ще получат по около 12% пари допълнително за филиалите си в тези места - Медицинският университет в София и Великотърновският университет, предлагащи обучение във Враца; Пловдивският университет с филиал в Смолян; Минно-геоложкият - в Кърджали; Русенският университет с нов филиал във Видин и Техническият университет-Габрово, обучаващ в Ловеч. Тук отново целта на заниманието е не висшето образование, а регионалният проблем - да задържим някак хората в бедните градчета. Само че повечето от въпросните филиали работят отдавна - в Кърджали от 1996 г., във Враца - от 2009 и 2011 г., а не се забелязва това да е спряло обезлюдяването и емигрирането на над 23 000 българи годишно към странство. Пък е и публична тайна, че студентите обикновено не предпочитат филиалите заради мнението, че в тях обучението е на ниско равнище. В тези вузовски звена често се влиза с успех, по-нисък от този в основната структура. Като правило във филиалите обучението се води от пътуващи преподаватели от вуза-майка. А науката - от никого, колкото и да приказваме, че висше образование без наука не става. С какви преподаватели Минно-геоложкият университет от София например обучава електроника в Кърджали? МУ-София как преподава "здравни грижи" във Враца? Когато през май 2017 г. бе открит последният засега филиал - този на Русенския университет във Видин, в документите на МОН откровено си пишеше, че обучението се поема от преподавателите от Русе. Чрез стимулиране на филиалите всъщност

се насърчава "куфарното" преподаване

А и без това от данните на НСИ за учебната 2016/2017 г. личи, че 8361 души преподават на по няколко места, те дори легитимират специалности, които иначе не биха съществували. Това лесно би могло да се види и в регистъра на академичния състав в България, но МОН продължава да го държи секретен за публични очи.    
По-големият проблем обаче е, че никой не знае и дори не се интересува какво обучение се прави във филиалите. По простата причина, че те не се акредитират отделно, студентите им са в рамките на общия капацитет за обучение на университета-майка, въз основа на неговата акредитация се разрешава и приемът във филиалите, в отчетите (финансовите включително) филиалите рядко се споменават с конкретика. Черна кутия. Вярно е, че не всичките са еднакви; вярно е, че в повечето от тях се обучават учители, медсестри, технически кадри, но нима тези специалисти не се нуждаят от качествено образование? Целта "подпомагане на западналите региони", както я обяви Красимир Вълчев, може да е цел на МОН само в една посока - ако се въведе отделна акредитация и оценяване на тези филиали, ако те имат собствени преподаватели и стриктен контрол за качеството на обучението в тях. Защото кой е казал, че в "западналите региони" може как да е? Нали дипломите им са равни на всички останали!         
Висшето ни образование продължава активно да произвежда не толкова знание, колкото дипломи. Чрез него вече се решават какви ли не проблеми - демографски, регионални, трудови, но не и неговите собствени проблеми. Правят се гръмко пиар "реформи", а резултатът всъщност е запазване и дори разрастване на статуквото, познато от годините на прехода.