Трагедията на Рафаел Камхи - да обича страстно неблагодарна България

Подготви Христо Георгиев

През тази седмица се навършват 75 години от престъпната депортация на над 11 300 български евреи от земите на Тракия, Македония и Пиротско - директно към газовите камери на Треблинка. По разпореждане на Хитлер управлението на тези земи е поето от фашисткото правителство на Богдан Филов, чийто министър Петър Габровски през декември 1940 г. под егидата на цар Борис ІІІ внася в Народното събрание антиеврейския нацистки Закон за защита на нацията. С Наредбата за поданството от 5 юни 1942 г. евреите от тези райони са лишени от възможността да придобият българско поданство. А Александър Белев, шеф на Комисарството по еврейските въпроси, е човекът, ревностно осъществил депортацията и изтребването им. Той е човекът, изселил само от София 19 000 евреи, подписал с одобрението на цар Борис ІІІ споразумение с хауптщурмфюрера от Гестапо и германски пълномощник Теодор Данекер за депортирането на общо 20 000 евреи от България. Но понеже в Македония и Беломорска Тракия нямало толкова евреи, Борис ІІІ решил да депортира още 9000 евреи от стара България - "незначителен брой болшевишко-комунистически елементи" (по думи на германския вътрешен министър Рибентроп). Само заради небивалата намеса на български депутати, на въоръжената съпротива на БКП, на Светия синод и на професионални гилдии на 10 март са спасени от депортиране евреите поне от стара България. Та ето тези Филовци, Белевци, Габровски са "невинните жертви на Народния съд", опявани от агресивните невежества, които днес ни управляват!
Сега обаче дължим поклон пред истинските жертви, пред болката и прекършения живот на десетки хиляди хора. Нека припомним участта на едно еврейско семейство - това на Рафаел Камхи, македонския войвода СкендерБег. По неговия живот може да се направи приключенски филм, защото е изумително през какви премеждия може да мине човек за 100 години. А той живее точно толкова. Роден е през 1870 г. в Битоля, умира през 1970 г. в Тел Авив. Баща му е един от най-влиятелните и богати търговци в Турската империя, има банка, кораби, доставчик е на турската армия - безоблачен живот се очертава пред неговия наследник. Но оня горе си няма работа. В детството си Рафаел се сприятелява с българчетата от махалата и е във всичко с тях - когато се бият с камъни с гърчетата; когато протестира срещу гръцкия език в училище и е изключен от него; когато пораснали и с оръжие в ръка започват заедно битката за освобождението на Македония. И брат му Ментеш е във всичко с тях. В къщата на Рафаел в Битоля е построено най-голямото скривалище, в което се крие оръжие, първите хора на Организацията, неговите обичащи го "братя" - Гоце, Даме, Пере, Гьорче, Матов и Сарафов често отсядат в него. По-късно той е запленен и от Яне Сандански.
Няма нещо голямо във ВМРО, в което Рафаел да не участва. Да изредим: атентатът срещу червения султан заедно с арменските революционери, Солунските атентати, аферата мис Стоун, Илинденското въстание, в което Рафаел е войвода. Той е куриер на организацията за Солунския централен комитет, Битолския окръжен комитет и Задграничното представителство в София. Пътува с важни мисии и в чужбина. Благодарение на самоотвержените усилия на еврейчето Камхи след краха на Илинденското въстание от глад и студ са спасени хиляди хора. В аудиенцията, дадена му от  Фердинанд, той се държи дръзко и обвинява царя за краха на илинденската епопея.
Турската полиция залавя двамата братя, те са хвърлени в затвора, откъдето са освободени срещу крупната сума от 200 златни лири подкуп, а Ментеш е тежко ранен от гръцките андарти. След години Рафаел е изпратен със знанието на министър-председателя Андрей Ляпчев да живее в Солун, "за да отстоява интересите на българщината" в него. Иначе казано, той служи на външното ни разузнаване. Докато идва черният за българското еврейство март на 1943 г. Живите негови другари от битките за Македония отправят горещо предложение до българското правителство Рафаел и Ментеш Камхи да бъдат освободени от еврейската тегоба като заслужили за българщината дейци на Македония. Видно от документите, които ви предлагаме, "царската милост" не закъснява. Рафаел е изпратен в София, а семейството му и брат му Ментеш с двамата му сина - в пещите в Полша. Дъщеря му Роза е партизанка в македонските планини и това я спасява.
Какво ли си е мислел Ментеш за неблагодарна България, на която е отдал живота си, когато с влаковете на смъртта я пресича на път за Сомовит и оттам за Треблинка! Но Рафаел до края на живота си ще обича с цялата си душа България и през 1957 г. избликва в писмо от Израел до проф. Борис Яновски: "Хубавата София за мене е най-милото на света. Моето старо защитно мило гнездо..."

Из документалната книга
"Спомени на един евреин македонски революционер" - Рафаел Камхи, изд. "Синева", 2013 г., съставител Цочо Билярски

На 11 ноември 1903 г. Гьорче Петров дойде в Битоля право при мене в къщи, след като нощува, заранта седнахме насаме и ми каза: "Рафаиле, готви се да заминеш за София, за да се явиш където е нужда, ти знаеш къде, да им разкажеш положението на народа, как умират гладни, боси и голи, без къщи, покривки и завивки. Най-много той, князът, е виновен за това, така щото преди да хване по-голяма зима, да се изпрати помощ, иначе всички ще умират от студ. Това е дълг на тебе, само ти ще можеш да извършиш това."
На 13 ноември потеглих от Битоля, на 16 пристигнах в София... Отидох в казиното, гдето ме чакаше Б.Сарафов... Там се облякох във фрак и парадни дрехи с луксозни обувки и тръгнахме навреме при Добрович, и пристигнахме в 11,30, и след 15 минути отидохме в палата и офицерите на гвардията отдадоха чест на Добрович. Отидохме в Борисовия салон и [там] бяха Кирил и Борис, облечени в дебърски носии, които им бяхме изпратили преди въстанието, тогава Борис бе на 8 години, а Кирил на 6 г. Като ни видяха, децата дойдоха да ни поздравят с радост. На масата те имаха учебници и аз питах: "Какво учите", и те ми казаха, [че] на французки и английски. Кирил ми каза: "На французки аз знам по-хубаво от бате". Ги галам, ми благодарят за дрехите, уж от мене са били изпратени подарък, а пък князът гледа от своя кабинет какво правя с децата, аз си знаех, че и това бе комедия на княза.
След 5-6 минути князът каза на своя адютант да ме извикат, че Н.Ц.В. ме чака. Аз веднага явих се при княза и той, също облечен с дебърска носия, изпратена от нас, ме посрещна и ме поздрави любезно, и ми показа мястото, където да седна. Ме пита за Гьорче, Даме Груев, Пере Тошев, ме пита кога съм дошъл; му казах, че вчера, и ме пита с кого от министрите съм се срещал... "Сега искам да ми разкажеш подробно как стана въстанието", и аз му разправих подробно цялата история, за всичките сражения на всяка околия поотделно и как всички храбро се биеха и очакваме от ден на ден помощ от България, да обяви война на Турция, така нямаше да ни сполети тази катастрофа, щяхме да победим. Но за голямо съжаление от Ваша страна останахме измамени, че не изпълнихте дадената дума. Още недоизказал се [ме прекъсна]: "Как, Гьорче ли ти каза да употребяваш такъв тон, знаеш ли, че най-тежкото наказание заслужава, който говори с такъв тон." Аз му отговорих: "Готов съм да приема наказанието, съжалявам, че не можаха турците да ме утрепят и да не дойдем при Вас да си изказвам истината. Къде беше Вашето обещание тогава." И почна да тече пот от него, като че е излязъл от банята, звъни той, аз помислих, че ще ме арестува и [ще] ме накаже, но той каза да донесат две чаши коняк и пак се замълча.
Донесоха коняка, туриха го на една масичка пред мене и аз само стоя с главата надолу и не мърдам. След като останахме сами, ми каза: "Слушай, сега ти прощавам, но друг път да не употребяваш такъв тон пред мене, пий си коняка." Стана, аз пих малко от коняка, седна и се успокои и ми каза: "Слушай, Рафаеле, вярно е, че казах, че ще обявим война на Турция, след като дигнете въстание, и аз бях на това мнение, но не знаеш какви ноти ми изпратиха Великите сили в случай, че обявя война. Тогава трябваше да рискувам България, как може против Великите сили да се противя, ето на какво положение бях поставен." Изпи втория коняк и почна тихо да ме пита колко помощ да отпусне от държавата и дали стига сто хиляди лева. Аз му казах тогава: "В.Ц.В., позволете ми да ви кажем в нашия окръг, Битолско, колко села има изгорени", и той ми каза: "Ха да чуя", и аз му казах, че 122 села цели изгорени, 4900 къщи, 15 черкви, 18 училища, около 60 хиляди души население са без покрив и завивки, гладни, голи и боси на това зимно време, че ако не пристигне бързо помощ, всички ще измрат още всред зимата, и със сто хиляди лева, и с един милион лева - не ще стигнат. "България е малка, бедна и сиромашка държава, не може да помогне с милиони, но аз ще говорим с министрите и ще наредя да се съгласува в Народното събрание първа помощ." Аз му казах, че помощта трябва веднага, за да може населението да се задържи и се отстрани злото, а той ми отговори, че още днес ще нареди министърът на финансите Паяков да отвори един кредит за бежанци за помощ за населението, пострадало от Македония от въстанието, и че ще нареди на българския търговски агент в Битоля д-р Кожухаров да изпрати 50 000. И така се разделихме с Н.Ц.В. княз Фердинанд. Разправих на Сарафов цялата история, как ме заплаши и ми се кани, той ми каза: "Нищо не смее да ти направи, защото знае, че няма да му простим и за него ще да похарчим един грош, значи един патрон".

Управителен съвет
на Македонските културно-просветни и благотворителни братства в България, София, 23 март 1943 г.
Лично поверително
До Господина Министра-Председателя, София
Господин Министре Председателю,
На 19 и 20 февруарий т.г. посетих Солун. Там от нашите власти ми бе представен евреина Рафаел Сомуна (или Самуел) Камхи, родом от гр. Битоля, а живущ от дълги години в Солун. Г-н Камхи е бил в пълна услуга на нашата ВМРО. В Солун се е поселил със знанието на покойния наш държавник Андрея Ляпчев и по нареждане на Организацията.
Молбата на нашите хора в Солун е: Да се разреши на Рафаел Камхи да се пресели от Солун в България и да му се укаже известно внимание.
Господин Министре-председателю, аз зная деликатността на този въпрос, но дългът към заслужилите на Българщината хора, и молбата на нашите хора в Солун, ми даде куража да напиша това писмо. Това правя.
Прилагам 3 преписа.
Председател: Коста Николов, генерал о.з.
ЦДА, ф.1568 к, oп.1, а.е.8806, л.428, 429
   
Към поверителен №
До Господина
К. Николов, генерал о.з., председател на Македонските културно-просветни и благотворителни братства в България София
Господин Председателю,
В притежание съм на писмото Ви от 15 т.м. с което искате сведения за бившия Битолски жител Рафаел С. Камхи, по настоящем живущ в Солун, по националност евреин.
Рафаел С. Камхи, и брат му Ментеш С. Камхи, последния по настоящем живущ в гр. Битоля, от където и двамата са родом, бяха на времето зачислени като легални членове на ВМРО поради националността си, те имаха възможност да правят ценни услуги на организацията, помагаха на политическите затворници в битолския затвор. Подозрени от турските власти, бяха заточени в гр. Дебър, от където бяха пак полезни.
Рафаел С. Камхи от Солун беше във връзка с мене и покойния Борис Сарафов.
Би било акт на справедливост, ако Рафаел С. Камхи, живущ в Солун, и брат му Ментеш С. Камхи, живущ сега в Битоля, поради голямите им заслуги към ВМРО, да им се разреши да живеят в България, като се освободят от тежестите, които тежат върху еврейството.
С отлично почитание: (п) Анастас Лозанчев
ЦДА, ф.1568 к, oп.1., а.е.8806, л.496.

До Г-н Коста Николов,
генерал о.з., председател на Македонските културно-просветни и благотворителни братства.

Господин Председателю,
В отговор на писмото Ви от 15 т.м. под щ 65 относно лицето Рафаел М. Камхи донасям следното:
Той, Рафаел, както и неговия брат Ментеш, който се намира в Битоля, бяха напълно в услуга на революционното дело в Битоля още в 1894 г., когато се поставиха основите на ВМРО. Те бяха доверени лица на Пере Тошев, Гьорче Петров, Даме Груев и Анастас Лозанчев, тогавашни ръководители на ВМРО. Не само до въстанието, но и след него тяхната къща служеше за скривалище на комитетска кореспонденция, оръжие и нелегални хора. Там се укриваше и легендарния войвода Наум Буфчето. След въстанието, Рафаел беше доверено лице на Борис Сарафов. След въстанието той служеше за куриер между Битолския окръжен комитет и Задграничното представителство, като често идеше в България под предлог, саяджия, преносвач на пари и други неща, за намиращи се тук на работа битолчани и битолски селяни. Те, подозрени от турската власт във време на въстанието, бяха изпратени като заточеници в Дебър.
Маскирани с еврейския си произход, голями услуги правеха на българската кауза, и според мен напълно заслужават, двамата братя да бъдат под покровителството на българската власт и свободни да живеят в България.
С почит:
(п) Иконом Тома Николов
ул. "Тунджа" щ 2 - София
София, 19.III.1943 год.
ЦДА, ф.1568 к, oп.1, а.е.8806, л.430, 431.

Солун, 2 април 1943 г
Командващ областта Солун-Егея.
Отделение Военна-Администрация
В.А. полиция/4753
Дръ Мертен.
Удостоверение
На Българския поданик от еврейски произход
Рафаел Моис Камхи
Еврейска звезда 41 367, родом на 15.12.1870 година в град Битоля (България), живущ като търговец в град Солун, улица "Птоломеус"  №16, с настоящето му се удостоверява, че същия е изключен от изселването на евреите от град Солун, съобразявайки се с предаденото обяснение на царското българско правителство чрез царския български офицер за свръзка при Главнокомандващия Югоизтока, че казания ще се завърне при първа възможност в България. Същевременно му се разрешава да напусне гетото и да свали еврейската звезда.
Настоящето удостоверение важи само във връзка с личната карта на казания. То губи своята валидност на 15 април 1943 г., ако не бъде своевременно продължен срока.
За Командващия областта Солун-Егея.
Началник щаба.
По заповед.
Д-р Мертен.
(Печат)   
ЦДА, ф.1568 к, oп.1, а.е.8806, л.421.

До Г-н Председателя
На Столичната Еврейска Народна Община
Тук
Др. Жозеф,
Пиша ти най приятелски настоящето, за да те помоля за следното:
Касае се въпроса да бъде подпомогнат старият Рафаел Камхи, родом от Битоля, живущ в София и загубил в лагерите на смъртта в Полша, цялото си семейство, като е останал сам на стари години.
Той е на 77 години и сам е живата история на Македонската революция. Още от 1894 година, той е участвувал в първият конгрес на македонските революционери в Солун.
Той е бил така добър да даде на института ни, огромен материал, за историята на Македонската революция, каквито данни до сега никой македонски революционер не е дал.
Той е участвувал в атентатите в Солун, в аферата Мис Стон, а в Илинденското въстание е бил дебърски ръководител.
Дал ни е също много ценни сведения за Димо X[аджи]димов, Сандански, Даме Груев, Гоце Делчев и пр. В института ни, имаме писмо от Илинденската организация от юлий т.г., където има само възторзи и похвали за него.
Но ... положението му е лошо и се налага една подкрепа на този човек. Той като истински революционер е горд и сега, какъвто се вижда да е бил и в миналото. До днес от "Джойнта" не е получил нищо. За това много ще те моля, да му се отпуснат дрехи и палто и по възможност най-нови, както и известно количество кондензирано мляко, лакта, сардели, и месо в кутии, за да се нахрани малко, защото гладува.
Разбира се, понеже той в никой случай не би се съгласил да приеме горното, като бъде принуден да се яви при твоите служащи, аз мисля че горните работи ще бъде най-добре да ми ги пратиш в института, и аз да му ги дам.
Мисля, че ще направиш голямо дяло, ако се съгласиш с мнението ми изложено тук, и се притечеш на помощ...
Много поздрави [Ели Ешкенази]