Докога игнатовски и ваковски професори?

Проф. Виден Георгиев
Движение за развитие и защита на науката и висшето образование

Инфлацията на научните степени и длъжности, получена в резултат на действието на лош закон за атестиране на учените, е несъвместима с високите изисквания на съвременната наука. Тя е пагубна за нейното развитието и в нормалните държави е недопустима.
Такъв закон в Румъния също имаше, но бързо бе отменен и заменен с друг. У нас изработеният от министър Сергей Игнатов, приет силово от мнозинството на ГЕРБ и влязъл в сила от 2011 г. Закон за развитието на академичния състав (ЗРАС) и регламентираната от него атестационна система вече 7 години бълват инфлационни професори, доценти и доктори. Още преди парламентът да приеме ЗРАС, прогнозирахме публично в медиите, а и при обсъждането в Комисията по наука и образование в НС, че законът ще създаде силни инфлационни процеси в научната общност. Това се сбъдна, но в много по-голяма степен, отколкото предполагахме. Шокиращи и стряскащи са данните, изнесени в някои медии, които говорят за  срив на атестационната система, а именно: броят на професорите, доцентите и докторите от влизането в сила на този закон досега, надхвърля 14 000, при среден годишен "прираст" от около 2000 хабилитирани лица. При действието на предишния Закон за научните степени и звания всяка година се появяваха около 250 неинфлационни доценти, професори и доктори на науките, хабилитирали се съгласно изискванията на ВАК. Разликата показва големината на бедствието, причинено от действието на сегашния закон. Появиха се съпътстващи инфлацията "болестни" състояния в научната общност - купуване на дисертации, плагиатство, фалшификации на списъци на научни трудове, шуробаджанащина, използване на служебното положение за лесно хабилитиране на депутати, висши администратори и други корупционни явления.
 Инфлацията на научните степени и длъжности е много по-опасна от тази в икономиката. Тя има свои особености: нейното действие, подобно на злокачествено новообразование, настъпва на пръв поглед безсимптомно и незабелязано поради това, че специфичният характер на научната дейност не е достатъчно познат на широката общественост. За разлика от икономическата, тя е много по-дълготрайна, тъй като развитието на науката ще трябва да понесе за дълъг период всички негативи на нахлулите в научната гилдия популации от псевдоучени - чак до тяхното пенсиониране. Тази инфлация има много по-силен мултиплициращ се разрушителен ефект: Тя засяга качеството на научния продукт и го прави неконкурентен в системата на ЕС, ограничава наши учени да заемат ръководни позиции в международни научни програми и проекти. Освен това снижава нивото на преподавателския процес във висшите училища и влияе негативно върху качественото възпроизводство на млади учени при подготовката на дипломанти и докторанти. Това обяснява засиления интерес на младите българи да търсят възможности за получаване на висше образование в чужбина. Младежи с по-добро материално състояние вече заминават "навън" дори на ниво гимназиално образование. Инфлацията на научните степени и длъжности трудно се "лекува", защото прогресиращото нарастване на броя на хабилитиралите се учени в условията на ЗРАС в сравнение с тези при предишния закон вече силно  е променило и продължава да променя  съотношението между тях в полза на първите.
Инфлационното действие на злополучния закон се дължи на неговата характеристика, която накратко звучи така: крайно либерален, политизиран и зависим от изпълнителната власт  атестационен закон, с нищожна бариерна функция. Той регламентира едностепенна система за  атестиране на учените при малоброен състав на местните журита, без вторичен контрол върху решенията им, със занижени критерии за оценка,  при което заявката, процедурата и решението в даден научен конкурс става под егидата на ректора или директора на научната организация. Тази  характеристика на закона без съмнение отваря широко вратите на инфлацията, шуробаджанащината, възможността за корупционни сделки и за масовото възпроизводство на хабилитирани учени с ниско качество.
За понижените изисквания и масовата девалвация на професорските длъжности допринесе много и отмяната в закона на задължителното притежаване на научната степен доктор на науките при хабилитирането им. За да избегне падението, БАН например създаде свой правилник за хабилитиране на професори, включващ задължителното притежаване на тази научна степен. Всъщност се създадоха две непредвидени от закона категории професори: игнатовски и ваковски - колкото е смешно, толкова е и трагично. Да не говорим, че в основата на сега действащата  атестационна система лежи една елементарна класификация на научните длъжности, която не е съобразена с професионалните характеристики на труда на работещите в системата на научните организации и висшите училища. На всичкото отгоре тя лиши противоконституционно професорите и доцентите от научно звание след тяхното пенсиониране.
Като посочваме причините, довели до тази масова инфлация и до огромните щети от нея, не можем да изключим и абдикацията на държавата от тези въпроси. През 2015 г. към МОН бе отправено  запитване какъв е броят на обявените конкурси за  научни степени и длъжности и колко от тях са били  при действието на сегашния закон, за да бъде  изчислен коефициентът на бариерност на атестиращия орган. Отговорът на министър Тодор Танев тогава бе, че "не разполага с такава информация и не може да следи динамиката на тези конкурси".
За "лечение" на порока се говори вече години, лекарството обаче е едно - нов закон. След направените досега 5 изменения и допълнения на действащия закон, миналата година в сегашния парламент се появиха варианти за нови промени, приети на първо четене. Второто им четене се бави вече много месеци, но се говори, че в ресорната комисия в момента то върви. Не вярвам обаче новите промени да спрат инфлацията, тъй като те "лекуват" проявите на атестационната система, а не самата нея и нейната тотално сбъркана философия.
Основните принципи и изисквания, върху които трябва да се изгради новият закон, бяха предложени в две съвместни декларации на БАН, СУ, Съюза на учените, нашето движение, ФУНИС и други организации, свързани с науката. Те бяха публикувани в някои медии още през 2005 и 2010 г., но на нито едно от тях действащият закон не отговаря. Въз основа на тях създадохме първата концепция за атестиране на учените при присъждане на научни степени и заемане на научни длъжности и дори проектозакон за научните степени и научните звания, който още тогава изпратихме в МОН. Но при обсъжданията на сега действащия закон съставителят му - проф. Сергей Игнатов, нито  веднъж не спомена, че в МОН има и друг законопроект, за него той просто не съществуваше.   Винаги съм вярвал, че отмяната на ЗРАС, макар и много закъсняла, е неизбежна. Но кой ще понесе отговорността за щетите, които инфлацията, създадена от този закон, нанесе върху развитието на науката и научния потенциал на страната? 
Що се отнася до бъдещия закон, искам да отбележа, че през 2015 г. ФУНИС издаде сборник "Законът за развитие на академичния състав в РБ - да или не!", съдържащ наши мнения, концепция и проектозакон за научните степени и звания, създадени в резултат на 10-годишни проучвания на различни атестационни системи. Той е разпространен в институциите, имащи отношение към атестационния процес в науката. Предстои да видим дали в проектите за промени, които се обсъждат в НС, са използвани нашите идеи, основани на сериозни изследвания и на реален опит. Не бих искал вместо това да видим за пореден път онова отношение, което прояви навремето Сергей Игнатов.